Риск за банковата система има, лошите кредити тепърва ще нарастват

Създава се нов балон – на възобновяемите енергийни източници, убеден е Божидар Данев – председател на БСК

„Икономическата криза беше внесена в България, без у нас да има финансова такава. Нейното въздействие обаче се засилва от структурните дисбаланси, които бяха натрупвани в българската икономика през последните 10 години”, казва Божидар Данев – председател на „Българска стопанска камара – Съюз на българския бизнес”. Според него България може да излезе от кризата най-рано шест месеца след като има трайно възстановяване на европейската икономика – нашите основни партньори.

За да се възстанови и пазарът на труда обаче ще бъдат необходими още от половин до една година, след като икономиката ни отбележи траен растеж. „Това означава не по-рано от 2012 – началото на 2013 и то при оптимистичната прогноза, че българската икономика може да тръгне нагоре през трето и четвъртото тримесичие на 2010”, твърди председателят на БСК.

Г-н Данев, преминахме ли през най-лошия период или той тепърва предстои?
Във всички случаи предстои. Най-трудният период според мен ще започне през март и ще продължи през второто тримесечие на годината.

Реална ли е опасността всеки пети в края на 2010 да бъде безработен?
Не е реална опасност, а факт. Първо обаче искам да стане ясно, че това не е прогноза на Българската стопанска камара (БСК), а на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), която е вписана в бюджета на Република България за 2010. Според данните на МТСП и Агенцията по заетостта в края на миналата година нивото на безработицата е било 9.13%. След отчитане на данните на НСИ за постоянно нарастващия брой на т.нар. обезкуражени лица  – нерегистрирани и нетърсещи работа, добавим освободените от сивия сектор и потока на трудова миграция от връщащите се от чужбина, общото равнище на реалната безработицата в края на миналата година надхвърля 13.8%. Бюджетните прогнози за 2010 са, че средното равнище на безработицата през тази година ще бъде 11.4%, и като вземем предвид  обезкуражените лица и другите потоци ще видим, че хората без работа ще достигнат критичния праг на социална поносимост от 19 – 20 на сто. В прогнозите на синдикатите дори се говори за официална безработица от 15%. Това означава, че България ще изпадне в много сериозно състояние, особено публичните финанси. Бюджетът на НОИ допълнително ще бъде изправен на пръсти и вследствие активните мерки на правителството за преминаване на редица предприятие към намалено работно време, което се отразява на заплатите, а оттам и на социалните плащания и приходите на НОИ.

Вие одобрявате ли действията на правителството?
Мисля, че държавата трябва да вземе по-сериозен пакет от антикризисни мерки, който да бъде подкрепен от цялото общество. Засега ние не виждаме желание за такова обсъждане.

Кои са най-спешните мерки, които трябва да бъдат предприети според Вас?
Първо, държавата трябва да бъде първокласен платец, каквото тя се оказва, че не е и продължава да не изплаща дължимите суми към бизнеса. На практика, въпреки че в бюджета отчитаме малък дефицит, той е огромен, когато се впишат задълженията на държавата. Това е първото нещо, най-простото, което може да се направи. Следваща стъпка е ускоряване предлагането на публично-частни партньорства в изграждането на редица обекти в страната. БСК е предложила около 15 проекта, за които могат да се намерят частни инвеститори. По този начин ще се осигури заетост за освободената работна ръка и по принципа на  скачените съдове ще се създаде натоварване и в другите отрасли. Това е начинът постепенно икономиката на основата на вътрешен ресурс да излиза плавно от кризата. Тези предложения са много сериозни. Разбира се имаме и редица други, които не са с такова крупно въздействие върху цялостното оздравяване на икономиката, но биха спомогнали. Ние отдавна настояваме за рязко подобряване на административната среда и ускорено въвеждане на електронното правителство. За него от 10 години само се харчат пари, но не дава възможност нито на населението, нито на бизнеса да бъдат обслужвани по електронен път и да се блокират корупцията и рекетът над българския бизнес. И докато не бъде въведено електронното правителство, тиранията над българския бизнес ще продължава.

Според Вас кои сектори биха заместили строителството и недвижимите имоти и биха  привлекли отново чужди инвестиции?
Няма шанс тази година да бъдат привлечени сериозни чужди инвестиции. Досега те бяха основно в областта на недвижимите имоти, строителството и финансовото посредничество. Ако обаче погледнем останалите инвестиции, ще видим, че те отново са свързани с тези сектори на икономиката –  в циментовата промишленост, металургията, тъй като продукцията се използва в строителството. Освен това има стъписване на всички чуждестранни инвеститори и те са ограничили инвестициите си не само към България. Затова докато светът отново не бъде успокоен и икономиките на другите страни не поемат трайно нагоре, не бихме могли да очакваме навлизането на чуждестранни инвеститори в България.

Къде обаче е нашият потенциал?
България е малка страна, с малка икономика. За голямо съжаление средствата, които пристигаха в България, навлизаха в спекулативни отрасли. Такива бяха строителството и недвижимите имоти. Втори спекулативен отрасъл, който в момента се очертава, са възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Тъй като държавата все още няма ясна политика в тази област, натискът за инвестиции е огромен.

Надува ли се нов балон?
Категорично. Ние имаме административно определени цени. Цената на ел.енергията от ТЕЦ-овете, които имат най-голям дял в структурата на българската енергетика, до 2013 ще бъде завишена, защото България е подписала непазарни договори за тези централи. Така цената на една голяма част от енергията, която се произвежда и се потребява в страната, ще бъде увеличавана поради наложените ограниченията от ЕС за покупка на квоти от 2013 до 2020. И като добавите, че можем да постигнем 16 процента ел.енергията от ВЕИ, чиято  средна цена е от 7 до 10 пъти по-висока от средната цена на микса в България, представете си тези 16 процента каква тежест ще имат в общото ценообразуване! Това означава, че цената на ел.енергията ще нарасне неимоверно, което ще създаде допълнителни проблеми на икономиката ни, защото тя е твърде енергоемка. По-високата цена ще я направи неконкурентоспособна и може би някои отрасли, някои производства ще трябва да бъдат закрити. И е изключително важно държавата бързо да въведе ред в областта ВЕИ.

Има ли политическа воля за това?
Мисля, че има политическа воля. Най-малкото правителството въведе мораториум, докато определи общата енергийна политика на страната – колко процента трябва да бъде енергията от вятърни, от фотоволтаични централи, кой трябва да поеме разходите и т.н. За голямо съжаление бяха подадени погрешни сигнали на чуждестранни инвеститори, които отново се нахвърлиха спекулативно, както се бяха нахвърлили върху строителството. Така че възможността за втори балон е налице. Той е създаден. Сега държавата трябва да вземе спешни мерки поне да не го надуе.

Виждате ли селското стопанство като сектор, който да ни издърпа нагоре?
Нашето виждане, което сме споделяли многократно, е, че селското стопанство е един от секторите с огромен потенциал. Селското стопанство все пак е бил отрасълът, който е изтеглил България и я е направил промишлена държава. Освен това той е основа за експортно ориентирани отрасли като туризъм, производство и износ на биологично чисти храни и т.н. В България обаче все още няма високотехнологично селско стопанство. Може би единственият пробив е зърнопроизводството. Но като че ли България забрави, че беше един от най-големите производители на зеленчуци и плодове в Европа. Държавата през последните 20 години закъсня с комасация на земята, с което да даде основата за едно модерно селско стопанство. Освен това България разруши една добра инфраструктура, каквото бяха напоителните системи. Те трябва да бъдат възстановени и това е един от инфраструктурните проекти, който е включен в нашия списък.

Смятате ли, че трябва да има замразяване на заплатите, за да бъдем по-конкурентоспособни на другите икономики?
Във всички случаи заплащането на труда е предпоставка за една по-конкурентоспособна икономика. В момента най-конкурентоспособната икономика е китайската и тя измести Германия като най-голям износител в света. Според някои анализатори това е социален дъмпинг. Дали е това е така или може да се търси друго тълкуване, въпросът е, че по-конкурентоспособна е онази икономика, която има ниски разходи за енергия и работна ръка. И предлага квалифициран труд. Да погледнем чуждестранните инвестиции, които са насочени към промишлеността, а не в строителството и банковото дело, те са основно в отрасли, които или са енергоемки или трудоемки. Това са двете основни предимства на България в конкурентната битка за привличане на чуждестранни инвестиции.

Проблемът е, че в последните години ръстът на заплатите изпреварваше производителността?
Стопанската камара винаги е твърдяла това и е излагала първа данните, че ръстът на доходите изпреварва ръста на заплатите. Но има един много деликатен момент, че ние никога не отчитаме влиянието на сивия сектор в икономиката.

Замразяването на заплатите е една от мерките, които се предлагат в Гърция, и недоволството е огромно. Какъв е рискът за България от случващото се в Гърция, още повече, че у нас има доста гръцки инвестиции, включително и в банковата сфера?
Има сериозна опасност, тъй като се оказва, че в Гърция националната статистика е обслужвала неясни интереси. От европейската икономическа общност са скрити дефицити в икономиката, огромни нарастващи задължения, които може би ще окажат разтърсващо въздействие върху стабилността на еврото. Независимо от факта, че ние тук твърдим, че гръцките банки са самостоятелни юридически лица, те са подчинени на майките – банки. И тъй като те държат един немалък процент – около 20% от българския финансов пазар –  не може да не окажат въздействие върху българската икономика.

Какви са вашите опасения?
Нашите опасения са, че ще продължи натискът върху българския бизнес за предоговаряне на кредитните условия. Първо, за повишаване обезпеченията на кредитите и завишаване на лихвените проценти.  Това може да се очаква с оглед повишаване приходите на тези банки. Освен това рязко се увеличават таксите, които не са анализират достатъчно добре на българския банков пазар и те косвено влияят на нестабилността на финансовата система. Трябва да отчетем, че броят на необезпечените кредити нараства неимоверно. За шест месеца лошите кредити нараснаха от 6 на 13 на сто. И не говоря за преструктурираните кредити, които са бъдещи лоши кредити. Това ме кара да очаквам допълнително сътресение в банковата ни система с влошаване на икономическата ситуация в страната ни.

Има ли риск за банковата ни система?
Категорично виждам риск в банковата система, тъй като размерът на лошите кредити тепърва ще нараства. Дори и да бъдат иззети обезпеченията, които стоят зад всеки кредит, за тях няма пазар, т.е. ликвидността им е почти никаква. И това рано или късно ще доведе до криза във финансовата ни система, ако не се вземат мерки.

Кога?
Когато размерът на необслужените кредити нарасне на 20 на сто, те вече достигат критичната точка, в която трябва да се мисли за по-драматични изменения във финансовата система.

Кога според Вас ще достигнат 20 процента?
Смятам, че това може да се случи още в първото шестмесечие на 2010.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.