Антикризисните мерки ще донесат 8 млрд. свежи пари

ПАУЛИНА ЙОРГОВА, в. МОНИТОР, 23.03.2010

– Господин Данев, в големия пакет от мерки, които работодатели и синдикати предложиха на правителството, няколко правят особено впечатление. Една от тях е легализирането на нерегламентираните доходи на физическите лица от непрестъпна дейност. Каква финансова полза ще донесе тя на държавата или ще бъде само възможност да се осветли имуществото на част от българите?

– Тази мярка засяга хора, които са имали немалки доходи през последните пет години, когато успехът на българската икономика се получи благодарение на спекулациите в областта на недвижимите имоти и строителството. За голямо съжаление тези средства не бяха декларирани коректно пред данъчните, нито се направиха вноски в осигурителните системи – и здравна, и пенсионна. Говорим за един акт, който може да донесе сериозни приходи на бюджета. По наши груби оценки това трябва да е еднократен данък, който да бъде и амнистия за тази собственост. Категорично се разграничавам от позицията, че по този начин ще се прости и на хора с престъпна дейност. Категорично не. Напротив, ако бъде доказана престъпна дейност, нека да бъдат съдени за престъпление. Тук става дума само за нерегламентирани доходи от неплатени данъци и осигурителни вноски.

– За каква сума приблизително ще влезе в хазната?

– По наша преценка 1 млн. души са купили имоти, което е една напълно допустима цифра. Ако приемем, че 500 000 човека или дори 200 000 човека имат собственост в размер на 50 000 лева, и приемем, че еднократният данък, с който ще се легализира тази собственост, е 10 на сто – това означава 5 млрд. лева за 200 000 нарушители, сумата ще бъде 1 милиард. При това, когато говорим само за 10 на сто от данъчната оценка. Сумата е силно чувствителна, зависи дали ще бъде по пазарна цена или по данъчна оценка, както и от размера на ставката. За нас е най-приемливо да се ползва данъчната оценка, защото е безкрайно просто. В противен случай може да се засили у хората притеснението, че може да бъдат много силно санкционирани.

– Да разбираме ли, че предимно хората от строителния бум ще бъдат засегнати по тази мярка?

– В този период се купиха най-много имоти. Там беше и голямата част от сивия сектор, защото нормите на печалба варираха между 300 и 500 на сто, а голяма част от работниците получаваха възнагражденията си в плик.

– Каква е вашата оценка за мерките, около които се обединихте със синдикатите и правителството?

– Нещата в икономиката станаха изключително сериозни, самият факт, че сближихме толкова много позициите си със синдикатите, говори, че няма много време и място за маневри. Ще посоча само 1 – 2 параметъра. Изключително силно намаление на приходната част на бюджета, увеличение на дефицита по текущата сметка и срив в чуждестранните инвестиции. Това на практика означава, че България попада в сложна ситуация. Всичко това притеснява правителството и то търси начин да излезе час по-скоро от тази ситуация. Много се радваме, че има разбиране от министъра, който управлява финансите. Той смята, че голяма част от предложенията са разумни и работещи. Това не са мерки, които създават само популярност.

– Емитирането на вътрешен и външен дълг не е болезнена мярка, какви приходи ще донесе тя и кой ще усети влизането на тези средства?

– Смятам, че може да се емитират около 2 млрд. лева на външните пазари и около 1 млрд. лева на вътрешния. Това ще донесе изключително голям свеж ресурс в икономиката, който веднага може да се използва за изплащане на задълженията към бизнеса. Това ще бъде последвано от изплащане на работните заплати и данъци към държавата. Напълно е възможно това да стане в изключително кратки срокове.

– Ще представляват ли нашите облигации интерес за инвеститорите?

– Определено ще бъдем атрактивни, защото България има в момента най-ниския рисков индекс между страните в тази част на Европа, и спокойно може да пласираме ценни книжа на международните пазари. В момента страната ни има много добро съотношение на външен дълг към брутен вътрешен продукт от 16 на сто. Няма да нарушим и маастрихтските изисквания. Мярката е за предпочитане, отколкото да вземаме средства от Международния валутен фонд, което при всички случаи накърнява образа на България като страна, която е привлекателна за чуждестранните инвестиции.

– Намаляването на допълнителното материално стимулиране на държавните служители и таванът върху техните заплати няма ли да направи чиновника още по-корумпиран, защото е нископлатен?

– Министър Дянков каза по време на срещата ни, че прекратява изобщо раздаването на допълнителни материални стимули по досегашната система – от 25 до 75 на сто от събраните такси и глоби. Точно това финансиране създава корупция, защото чиновникът пише подзаконовия акт, той определя таксите и глобите и взема дял от тях след това. Ние не възразяваме държавните служители да имат бонуси, но да не бъдат по такава система, която ги кара да завишават глобите, за да прибират повече пари. Колкото до тавана на заплатите им – това е в приоритетите на държавата и ние не се намесваме. От експертна гледна точка, без да се намесвам, също смятам, че има неправомерно високи заплати в някои губещи сектори, като енергетиката например. А заплатите там са по-високи от тази на премиера.

– Времето на една от мерките обаче почти изтича. Има ли все още възможност да получим средства от продажбата на свободните емисии по Киото?

– Настоящото правителство все още има този шанс. През миналата седмица пак имаше реализирани продажби. Такива сделки направиха вече Словакия, Чехия и Унгария. Всичко зависи от експедитивността на Министерството на околната среда и водите, защото това ведомство трябва да осъществи продажбата.

– Имате ли любима мярка или част от целия пакет?

– Не бих могъл да кажа любима мярка, но мога да посоча тези, които ще донесат най-бързо пари на държавата. На първо място това е емитирането на външен и вътрешен дълг. Това са бързи пари, които веднага ще постъпят по държавната сметка. Другият канал, по който ще дойде свеж ресурс, е продажбата на миноритарни дялове от държавните дружества. От Българската стопанска камара конкретно предлагаме да се изтъргуват остатъците от електроразпределителните дружества. Бърза мярка е и продажбата Киото правата, макар че изисква някои законодателни промени. Там трябва да се действа много спешно, защото те изгарят в края на годината. По предварителни разчети правата струваха 1 млрд. долара. Това са бързи мерки, които могат да осигурят един сериозен приход от 7 – 8 млрд. лева в бюджета. Тези пари ще ускорят разплащанията в бизнеса, очаква се държавата да получи приходи от ДДС, да се повиши потребителското търсене и изобщо икономиката да се завърти на пълни обороти.

– Една от мерките, които сте посочили, е необходимостта след средата на годината да се увеличи минималната работна заплата. Възможно ли е това, при положение че всичко се свива?

– Тя е по предложение на синдикатите, един такъв документ е въпрос на определени отстъпки, когато сближаваме своите разбирания от двете страни. Голяма част от сивия сектор работи на нивото на минималната работна заплата, но едва ли това е истинското заплащане, което получават хората. Приемаме, че вдигането на минималната работна заплата е част от изсветляването на сивия сектор.- След разговора с вицепремиера Симеон Дянков в неделя обявихте, че сте се разбрали по 80 на сто от мерките, кои са останалите 20?- Има неща, които останаха за доизчистване. Той поиска по-детайлна информация за неплатените ДДС и мита от държавните институции, повече подробности за пакет от предприятия, които може да се приватизират бързо, защото и там има доходи. Необходимо му е и по-подробно описание на идеята за легализация на нерагламентираните доходи. Имахме много хубав разговор с него, той поиска детайли, което е съвсем нормално. Защото, когато започне да се разписва една мярка, каквато е например данък „лукс“, изскачат много подробности.

– Вашето мнение за тази мярка?

– С тази мярка няма да се напълни бюджетът, тя по-скоро ще донесе едно задоволство у част от нацията и така ще задоволи други страсти.

– В скоро време ще има ли отново приток на чужди инвестиции у нас?

– В близките две – три години не очаквам да се случи това, защото те дойдоха на спекулативната вълна на недвижимите имоти. Сега има нова спекулативна вълна – възобновяемите енергийни източници. Държавата трябва да овладее този процес, защото в противен случай това може да е вторият балон след строителството, който ще се пука. Може да доведе до рязко покачване на цените на електроенергията, защото в микса от електроенергии тази от ВЕИ ще има твърде голям дял.

– Виждате ли края на кризата?

– Трябва да изчакаме и второто шестмесечие на годината – да видим как ще се развият събитията. Главното е да обърнем тренда. Смятам, че във втората половина на тази година ще се отлепим от дъното.