Икономическата среда в Европа е добра, България има огромен шанс да се възползва по време на председателството на СЕС
- Искам да ви попитам какви ползи би могъл да извлече българският бизнес от председателството на Съвета на ЕС?
Ползите, които бихме могли да извлечем, са доста големи. Разбира се едно са предоставените ни възможности, друго е ние да ги капитализираме. За първи път за България се говори в цяла Европа. За първи път България е посетена от толкова много хора, които са дълбоко в икономиката и във финансовото дело, което създава и едно доверие към страната. Когато се говори за една страна, косвено това привлича инвеститори.
- Смятате ли, че доверието е на необходимото ниво при многото вътрешни скандали?
Никой не обръща съществено внимание на вътрешните скандали в България. Това е част от вътрешната политика, аз за нея няма да говоря.
Ние сме една „локва“ в европейската икономика.
Никой не обръща внимание на нашите дребни вътрешни скандали. Въпреки тях, имаме много добра оценка за председателството ни на Съвета на ЕС. Добра е и оценката за начина, по който България се справя с възложените й задачи. Съществено е също да се знае, че когато говорим за цялото това положително говорене и въздействие, трябва да подчертаем, че България има един невероятен шанс през последните 5 години за развитие на икономиката. И този невероятен шанс е най-малкото по 4-5 направления.
- Първото и основното направление е финансовият допинг, който идва по линията на структурните фондове, който е в доста сериозен обем и подпомага, както инвестициите в страната ни, основно в публичния сектор, така и други икономически сектори по линията на междуотрасловите връзки.
- Вторият елемент е ръстът на европейската икономика, който в последните 3 години е значителен и който доведе до значителен ръст на българския износ. В българския износ има рязка промяна.
- Третата причина, която трябва да се спомене, е рязката промяна на цените на горивата. Ако гледате внимателно структурата на българския внос-износ ще видите, че намалението на цената на петрола играе изключително положително влияние не само в търговската ни политика, а рязко повишава ефективността на продукти, които формират нашата износна листа. Например, слънчоглед, пшеница – водещи в българския износ. Истината е, че в себестойността на тези продукти над 30 на сто са горивата.
Ако внимателно огледаме структурата на БВП и БДС, ще видим, че имаме ръст, който се задържа от 3.6 до 3.9. Основно той се дължи на тези фактори, за които говорим.
- Към тях трябва да добавим и ръста на туристическата индустрия. В резултат, има рязко подобряване на търговския баланс.
През 2016 г. приносът на търговския баланс към ръста на БВП е 3%, т.е. ние говорим за 7-кратно изменение на приноса на търговския баланс върху брутната добавена стойност спрямо 2007 г. За същия период, обаче, 2007-2017 г., има и едно крайно негативно явление – значителен спад на инвестициите в икономиката.
Инвестиционните разходи намаляват в структурите на българската икономика от 28% на 19% от БДС. Което означава 30 на сто срив на инвестициите.
Оглеждайки външните изключително благоприятни условия за България и като ги свържем с българското председателство на СЕС, трябва да отбележим, че в България има условия за растеж и стабилност на икономиката. Но, отиваме към това „Но“. Може би най-същественото – сриването на чуждестранните инвестиции в България, означава, че ние в близките 4-5 години няма да имаме нов продукт, нова технология. Защото от периода вземане на инвестиционно решение до осъществяването му минават 4-5 години.
- Защо няма инвестиции? Нормално е да си зададем този въпрос.
Да, нормално е да си зададем въпроса „защо няма инвестиции?“. Ние твърдим, че имаме най-добрата данъчна система, ниски данъци и т.н. Аз не искам да се впускам в тези стандартни определения за икономическия ни ландшафт. Ще говоря за икономическите проблеми, а не за проблеми в законодателството, неговата стабилност и др. до болка познати теми.
Най-същественият проблем за развитието на икономиката е липсата на човешки ресурси.
Наскоро гледах „Референдум“ по БНТ, където един чужд инвеститор сподели, че проектирал готов завод около Видин за производство на автомобилни части и е потърсил около 6 000 работници. Не е намерил необходимите му хора и решил да премести инвестицията си в Румъния.
Човешкият ресурс е сред най-важните фактори за усвояване на инвестициите. Това е проблем, който не се преодолява лесно. Това е инерционен процес. Огледано в перспектива, България няма да има локомотиви, които да изтеглят българската икономика напред. Ние ще продължаваме да разчитаме донякъде на традиционните отрасли, каквито са туризмът и селското стопанство.
Този шанс, който имаме, България да е председател на Съвета на ЕС, няма да можем да го капитализираме.
- Защо? Защото нямаме хора, защото нямаме…
Защото нямаме хора. Защото нямаме добра бизнес среда, защото чуждите инвеститори се смущават от неустойчивост на законодателството у нас, от състоянието на чувството за справедливост.
Световният пазар се диктува от търсенето на продукти, произведени с нови технологии или продукти, които имат нови качества. У нас такива продукти са твърде малко. Не е възможно да имаш такива продукти, без да имаш подготвен човешки ресурс, който да усвои подобни технологии и действително да допринесе за развитието на БВП на страната.
- Причината, според Вас, за въвеждането на малко иновационни производства в България?
Основната причина е, че малко иновации са свързани с български фирми. Почти всички нови технологии са свързани с чуждестранни инвестиции. Няма чужди инвестиции – няма и нови технологии. Говорим за добро развитие на някои отрасли, например, подотрасъла IT. Забележете, че това са отрасли, които са нискокапиталоемки. За внедряването на пряк продукт се изисква сериозна инвестиция. Никой няма да внедри иновационна технология без съответния човешки ресурс. И това е трайна тенденция. Имаме големия проблем с образованието и със застаряването на населението. Имаме два канала за извеждане на човешки ресурс от България – единият канал е демографският проблем – хора, които излизат от трудоспособна възраст, и други, които не желаят да се адаптират към проблемите, а вторият поток е външната миграция към развитите икономически страни. Това са двете „тръби“ които ни изпразват. Двете „тръби“, които трябва да пълнят басейна на икономиката, са нереформирана образователна система и нереформирана система на здравеопазване.
- Вносът на кадри ще реши ли поне частично проблема?
Ще даде началото на решаването на проблема. В момента проблемът с търсене на човешки ресурси с определена квалификация е твърде голям. В една Германия вече 17 на сто от заетите в икономиката са чуждестранни работници. Виждате, най-мощната икономика в Европа изпитва недостиг на трудов ресурс. Мигрантите, от друга страна, заобикалят страната ни. Над 80 % от хората, получили паспорти на български граждани, вече не са у нас. Проблемът не е само да доведем тези чуждестранни работници, а да ги задържим.
- Защо не можем да ги задържим?
Проблемите са много. Цялата инфраструктура в страната, качество на живот, обслужване, здравеопазване, образование, администрация. Проблеми, които не се преодоляват с едно решение на премиера или Министерския съвет. Това са неща, които изискват една търпелива работа с години. Затова аз казвам, че в близките няколко години, когато тези чудесни външни условия започнат да затихват, ще започне да затихва и нашата икономика, ако не решим тези няколко основни проблема.
- Три основни извода за отношенията между администрацията и бизнеса?
Повече от 15 години говорим за електронно управление. Преди години БСК предложи електронното управление да го въведем „под ключ“ по подобие на Естония или Финландия, които са най-добрите в тази област. За съжаление, все още не можем да се похвалим с работещо е-правителство.
Електронно управление е от изключително значение за нашата страна. Защо? То е в основата на облагородяването на българската действителност. В основата на намаляването на корупцията. Ако имаме електронно управление, възможностите за корупция ще бъдат силно ограничени.
Второ, въвеждането на електронно управление ще намали необходимостта от човешки ресурс в редица дейности. В България в момента има 57 000 заети в сигурността. В Холандия, която е значително повече по население от нас, заетите в обществената сигурност са 23 000, в Австрия са 27 000. А у нас, с население под 7 млн., са 57 000. В същото време, престъпността не намалява. Твърде високи са разходите за разкриване на престъпления, т.е. неефективно се разходват публичните средства.
Електронното управление би намалило администрацията. В администрацията в България има официално 132 000 заети. Ако успеем чрез електронното управление част от този човешки ресурс да го насочим в икономиката, където има глад от образовани хора, ще имаме огромна полза. Но трябва да добавя, че е трудно хората, били досега чиновници, загубили работа си, вследствие на въвеждането на електронни услуги, да променят навиците си и да станат изпълнителски кадри в икономиката.
