Ние нямаме работеща политика, как да увеличим заетостта?
/Раздел SPECIAL на сп. BGBusiness REVIEW/
„Необходими са бързи, фокусирани инвестиции в малко на брой, ключово важни инфраструктурни проекти, които да „отпушат“ потенциала за развитие на регионите и свързаните общини, да предотвратят в някаква степен струпването на хора в активна възраст в големите градове.“
Визията на Жозе Барозу за нов икономически модел, базиран на нисковъглеродната икономика и високата заетост, е адекватна и за България. Тези приоритети, обаче, следва да бъдат първо правилно разбрани, а след това преформулирани и декомпозирани, за да отразят по адекватно българския път за икономическо възстановяване и българския модел на растеж до 2020 г.
1. В частност, ние нямаме визия и работещи политики за увеличаване заетостта сред многобройния контингент от разочаровани, нискоквалифицирани хора, вкл. от етническите малцинства, обезкуражени, захранващи сивия и черния сектор. Всички и отдавна казваме, че децата на тези хора не трябва да напускат училищата и следва да завършат поне средно образование, че те самите трябва да се ограмотят да получат основно и професионално образование и няколко специалности. Това е начинът да намерят реализация в перспективни сектори, в т.ч. на европейския трудов пазар (здравеопазване, социални услуги и др.). Не трябва да се подценява заетостта в крупни, национално приоритетни, частно финансирани инфраструктурни проекти. Например, проекти, които да свържат страната, както вътрешно, така и със съседните страни и икономиките на ЕС.
Ежегодно връзките между Северна и Южна България се блокират при по-силен снеговалеж, заради липсата на пътни и ж.п. тунели. Т.е. необходими са бързи, фокусирани инвестиции в малко на брой, ключово важни инфраструктурни проекти, които да „отпушат“ потенциала за развитие на регионите и свързаните общини, да предотвратят в някаква степен струпването на хора в активна възраст в големите градове, в столицата и икономическата емиграция. Такива проекти биха ангажирали съществена част от сегашните безработни (след предварителна подготовка), по-голяма част от които не са регистрирани в бюрата по труда. Без базова инфраструктура и образована, квалифицирана работна сила – основна част от необходимата среда за правене на бизнес, няма как да възникнат вътрешни, български потребности за иновации. Няма как да бъде укрепен потенциала за проучвателна и развойна дейност, чиито продукти се финансират и потребяват от българския частен бизнес.
2. На следващо място, за България намирането на най-краткия и ефективен път към нисковъглеродна икономика е особено важно, по една единствена причина. Задължителната национална цел по Пакета „Климата – Енергетика“ на ЕС за намаляване на парниковите газове през 2020 г. спрямо 1988 г. (годината по Протокола от Киото) е 50% – най-високото национално ограничение не само в ЕС, но и в целия свят. В следващите 2–10 години образованието и приоритетната инфраструктура в т.ч., енергийната, енергийната ефективност, следва да станат железен приоритет на българския икономически модел и развитие.
Що се отнася до фокуса върху проучвателната и развойна дейност, иновациите в реалния сектор и ИКТ, вероятно по-големи ресурси и по-амбициозни политики ще могат да бъдат стартирани най-рано след около 3-4 години в зависимост от хода на икономическо възстановяване.
Споделяме виждането, че глобално за Европа това са стратегическите цели в средносрочен и дългосрочен план. Специално за България считам, че за да изпълни в максимална степен поставените цели, трябва в краткосрочен план ускорено да изгради инфраструктурата си, да ограничи „сивата“ икономика, да ускори усвояването на средствата по оперативните си програми и увеличи значително ефективността на публичните си разходи, да подобри дейността на съдебната си система и борбата срещу корупцията и престъпността. Опитът от изпълнението на Лисабонската стратегия показва, че поставянето на едни и същи количествени измерители на тези цели за достигане от всеки член на ЕС е нереалистично. Постигнатите нива на социално-икономическо развитие и краткосрочните цели ще определят и индивидуалния принос на всеки член на ЕС.
Не на последно място, сред важните приоритети за страната ни е развитието на високотехнологично селско стопанство при постепенно премахване на субсидиите и поставянето на сектора на пазарна основа.
3. Липсата на дългосрочна визия и програма за развитие е една от причините, довели до глобалната криза. Изграждането на дългосрочни цели и приоритети от страна на държавите членки определено би ускорило процеса на икономически подем. Но все пак е много вероятен и точно обратният сценарий – отказ от консенсус за реализация на амбициозен растеж до 2020 г. и достигане на приемливо ниво на конвергенция със страните от ЕС, като основна, неотменима цел на обществено-икономическото развитие в следващите 10-15 години. Негативните ефекти на глобалната икономическа криза, демографските процеси, рестрикциите, свързани с т.н. валутен борд, сегашната фискална ситуация, влизането в ERM II, свръх ограничителните национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове, могат да блокират възприемането и следването на тези цели. Ако това стане, страната и националната икономика ще се „качат“ на платформата на пасивните неадекватни очаквания, на забавените, некоординирани и нереципрочни реакции на протичащите процеси и възможности. Националните елити ще останат наблюдатели на чуждото проактивно развитие. Ще се обезсмислят досегашните усилия и социалноикономическа цена, плащани за ускореното присъединяване към евроатлантическите структури. Ще се увеличи разстоянието спрямо представянето (резултатността), вкл. на съседните конкурентни икономики, част от които ще се присъединят с по-висок ефект към ЕС. В по-дълъг план (20-30 години) ще ерозират специфичните предимства, силните страни и потенциални възможности за национален просперитет. Ще вземат превес процесите на фрагментация, на загуба на идентичност, на маргинализация и депопулация, разбирани като намаляващо, деквалифицирано население, с ниска икономическа активност и заетост в сектори с ниско качество на работните места и свързаните компетенции. При този сценарий, дори в неговия най-добър вариант, страната ни ще се окаже не повече от периферна инфраструктура, обслужваща развитието на конкурентни икономики, справили се окончателно със задачата да бъдат активен фактор на регионалното икономическо и политическо развитие. Дългосрочната визия безспорно е важна за определяне на посоките на развитие и минимизиране на рисковете, но тя трябва да се съпътства с конкретен инструментариум и съответни банкови, финансови и икономически регулации, които да гарантират устойчивост на развитието. За България общо приемлив идеал е постигането на средноевропейските производителност, доходи и качество на живот. Основните стъпки за тяхното постигане са запазване на финансовата стабилност, повишаване на конкурентоспособността и влизането в еврозоната.
4. Стимулирането на предприемачеството и подпомагането на малките и средни предприятия (МСП) са изключително важни стъпки за нашата страна. Но освен общата политика на ЕС за подпомагане на отделни сектори, България не би трябвало да стимулира допълнително отделни сектори или подсектори. В дългосрочен план такъв подход би бил вреден, тъй като ще изкриви нормалната бизнес среда. Мерките за насърчаване трябва да са равно отдалечени от всички сектори и, същевременно, всеки сектор да печели от тях. Такива подходящи мерки касаят стимулиране на инвестициите, износа, енергийната ефективност, намаляване на административните тежести, улесняване достъпа на МСП до обществени поръчки, подобряване на бизнес средата. ЕС е основен външнотърговски партньор на България. Почти 60 на сто от износа на България е за този пазар. Спадът в потреблението в ЕС (в резултат на кризата) се отрази силно негативно на българския износ. България се опитва в началото на 2010 да компенсира този спад в износа за ЕС с увеличение на износа си за трети страни. Но съживяване на икономиката можем да очакваме едва след възстановяване на традиционните обеми на износ за ЕС. По отношение на очертаващия се най-сериозен следкризисен проблем в повечето страни на ЕС – огромните дефицити, България показва завидна финансова стабилност, която й дават шанса за по-бързо възстановяване от кризата и връщане на инвеститорите в страната.
5. ЕС е най-важният пазар за български стоки и услуги, като около 60% и от вноса, и от износа се реализират с партньори от ЕС. Вероятно в дългосрочен план ЕС ще остане най-важен, независимо че вече наблюдаваме „пренасищане“ на съществуващите търговски контакти. Важно е да се отбележи, че основната част от износа е на нискотехнологични продукти с ниска добавена стойност. Очакванията и желанията ни са по-скоро в посока качествено развитие на тези връзки. Търсим инвестиции във високотехнологични производства и реализация на стоки и услуги с висока добавена стойност. Това, разбира се, зависи много и от нас, от предприемаческата култура на българските мениджъри и от адекватни политики на държавната администрация. И в двете посоки има много да се желае, но докато не се затворят всички врати за правене на сив бизнес, нашите фирми ще продължат да разчитат на „обществени поръчки“ или на откровени измами на граждани и държава.
6. В стратегия „Европа 2020“ са залегнали множество мерки, една от които е „Съюзът за иновации“ или засиленото финансиране на научноизследователска дейност, което да доведе до нови продукти и услуги, а оттам и до създаването на нови работни места. Като цяло Европа е изостанала спрямо други световни икономически центрове в сферата на новите производства и услугите. Да си ефективен – това на съвременен език означава да предлагаш нов продукт, услуга, метод или да го правиш по-качествено, по-евтино от другите. Европа, за съжаление, отстъпва в тази част на световната икономика. Това в още по-голяма степен се отнася за България, затова у нас трябва да се инвестира повече в образованието (и от държавата, и от предприятията), да се възпитава у младите хора още от училище отношение към продукта на творчеството, да се борим със сивата икономика, която поглъща без полза за обществото потока от инвестиции, да се акцентира в публичните прояви върху новото, оригиналното, научнообоснованото.
7. Развитието на малките и средни предприятия (МСП) е важна предпоставка за икономическия подем на всяка държава, вкл. и у нас. Подобряването на бизнес средата е задължително условие, и то не само за МСП, а за всички предприятия. Кризата ще преструктурира сектора на МСП и ще остави тези, които създават конкурентен продукт, на базата на висока производителност и качество. Малките предприятия в повечето случаи не са производители на крайни стоки и услуги, а са поддоставчици в технологичните вериги. Така че, бъдещето е на високотехнологични, високоорганизирани, съвременни промишлени МСП, работещи в партньорство с големи корпорации и дори концерни. За тях държавата трябва не да създава парникови условия, а да следи да не се деформира бизнес средата. Това се постига с обмислено законодателство, бърза и адекватна реакция на държавата срещу изкривяващите пазара явления и наличие на дългосрочна стратегия, в т.ч. синхронизирана с „Европа 2020″.
8. По-горе в статията стана въпрос за Пакет „Климат – Енергетика“ на ЕС. Едни от основните цели, произтичащи от този пакет, са съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20%, увеличаване на дела на енергията, добита от възобновяеми енергийни източници до 20% и намаляване на консумацията на енергия с 20 на сто. Една евентуална актуализация, зависеща от постигане на глобално споразумение за съкращаване на парниковите газове, би вдигнала целта на ЕС до 30%. Това означава още значими рестрикции за България и усложнява още повече българския път към нисковъглеродната икономика. От друга страна, излизането от кризата, достигането и поддържането на високи темпове на растеж, инвестициите в базова инфраструктура ще изискват допълнително натоварване на въглерод интензивните сектори – термични електроцентрали, металургия, цимент, химия, автотранспорт. Това влиза в противоречие с необходимостта от разкъсване на връзката „икономически растеж – емисии на парникови газове“.
От друга страна, имаме неясна перспектива пред либерализацията на електроенергийния пазар и необмислени политики за подкрепа на неподходящи за България ВЕИ, доставящи електроенергия на цена от 5 до 20 пъти по-скъпа от тази на АЕЦ Козлодуй. Необходимо е подобрение на енергийната ефективност, на самата енергийна система и разработване на стратегия за териториално разположение на ВЕИ.
Друг съществен момент е необходимостта от преференциално стимулиране на произвежданата чрез ВЕИ топлинна и електроенергия за собствени нужди. Дълбоката диспропорция, заложена в енергетиката, при неотчитане на инвестиционните разходи преди и след 1989 г., е основание за грешна политика в енергийната сфера.
9. Проблемът с бедността също е в основата на стратегия „Европа 2020“. Наистина, проблемът е многоаспектен, но вече се опитах да дам краткия отговор – спешни, мащабни, фокусирани, ефективни инвестиции в образованието и инфраструктурата. Демаркиране на отговорностите на държавата, бизнеса и обществото и постигане на консенсус за реализация на по-бързи и мащабни резултати. Към това бих добавил – обвързване на подоходните политики с постигането на измерими крайни резултати, приемливи за обществото, за бизнеса, заетите и публичните бюджети.
