Дилемата пред България през 2012 г. – реформи или рестрикции

„България трябва да вземе бързи мерки срещу бедността”

Мартин Вайс – политолог, пред Агенция ДПА

***

Икономическата 2012 г. е неясна и непрогнозируема, като се имат предвид действащите външни и вътрешни фактори. Икономическата общественост е раздвоена между надеждата и реалността. Шизоидното поведение не е най-вярната конструкция.

Какви са външните условия? 

Продължава дълговата криза в Европа и, преди всичко – в Еврозоната, породена най-вече от лошото политическо управление. Запазва се ръстът на лихвените проценти и рестриктивната кредитна политика на банките, което също е следствие от загубата на доверие към политическия елит. Еврозоната е пред дилема – дългът да убие растежа или растежът да убие дълга.

От друга страна, САЩ се опитват да прехвърлят бюджетните си проблеми чрез монетарни трикове върху икономиките на други страни и, преди всичко – върху европейската.

На този фон, дълбоко неясна остава политиката на България във връзка с процесите в Еврозоната. От една страна, говорим за усвояване на еврофондовете, които са донорски средства, а от друга – не приемаме призивите за солидарност в Европа за решаване на проблемите.

Какви са плюсовете за българската икономика във вътрешен план? 

Запазва се финансовата стабилност.

В общи линии, без промяна са данъчните ставки.

Затегната е данъчната и митническата дисциплина. При митническата дисциплина все още има известни условности под политическо давление на определени кръгове.

Извърши се тиха революция в селското стопанство, в производството на зърнени храни, вкл. като валутен ресурс, независимо от косвената негативна оценка на политиците.

Развитие бележи туризмът, и то в условия на натоварването на сектора с някои нови данъци и такси. Положителна е готовността на правителството за решаване на инфраструктурните проблеми на туризма, вкл. по линия на еврофондовете.

Позитивно е декларираното намерение да се преструктурира бюджетът, в частта намаление на разходите за сигурност и отбрана.

Кои са недостатъците в управлението на икономиката ни? 

Не се провеждат належащите реални реформи, препоръчани от Съвета на Европа, в т.ч. в пенсионната система, здравеопазването, образованието, пазара на труда, ефективност на публичните разходи, подобрение на бизнес средата. Тези реформи са крайно необходими – те биха могли да станат котви за стабилност на икономиката.

Влошава се бизнес средата:

  • Расте административният натиск към бизнеса по линията на нови такси и лицензи.
  • Разширява се тенденцията за палиативни законови промени, които не решават цялостно проблемите, а ги отместват във времето. Разширява се политическият феномен деформирани системи да се лекуват с привилегии или с деформации в други системи.
  • Засилва се политическата корупция на местно и централно ниво. Показателни за това са обществените поръчки.
  • Разширява се престъпността в широкия смисъл.

Кои са индикаторите за продължаващата криза? 

Продължава спадът на инвестициите – почти 50 на сто спрямо 2008 г., в т.ч. преките чуждестранни инвестиции са 10-12 пъти по-малко.

Разширява се броят на фирмите, в процедура по несъстоятелност. Тече процес на „ликвидация” на малкия и среден бизнес.

Не се създават нови, качествени работни места. Нещо повече, налице е тенденция към закриване на работни места.

Интелигенцията и младежта емигрират и се обезкървява и генетично обеднява трудовият ни пазар. Икономическата криза трябва да се разглежда и през призмата на демографските процеси, които допълнително усилват нейните ефекти.

За ролята на държавата и очакванията ни за 2012 г. … 

Когато говорим за криза, трябва да отбележим, че има и не малко страни, които, благодарение на добро управление, са далеч от икономически сътресения. Такива са Полша, Естония, Литва, Латвия, Чехия, Дания, Холандия, Швеция и др.

Стига сме говорили за кризата в Гърция! Нека да говорим за Полша, за Естония, за Холандия, за Швеция… – те какво правят и как управляват икономиката си!

В условия на криза ролята на държавата (на бюджета) нараства. Ако нямаме по-добро икономическо управление и по-ефективно разпределение на публичните средства, можем да очакваме продължаваща стагнация и ново преструктуриране на икономиката, закриване на все още оцеляващите МСП, затъване на банките, все по-голяма зависимост на икономиката от публичните финанси, вкл. от еврофондовете, продължаваща деформация на политическия и икономическия елит в посока на подлизурско „здравомислене”.

За разлика от ЕС, България е изправена пред дилемата чрез реформи или чрез рестрикции да се управлява икономиката, в преследване на дългоочаквания растеж.

В контекста на твърдението на политолога Мартин Вайс пред Агенция ДПА, че „България трябва да вземе бързи мерки срещу бедността”, днес повече от всякога звучи актуално римската сентенция „Бедността и старостта са най-големите беди” (Paupertas et senectus onera maxima).

Дори пукнатините в нашата икономическа култура не са пречка да осъзнаем, че без просперираща икономика е трудно да избегнем бедите, нахлули в нашия дом.

***

Статията е публикувана във в. Преса

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.