Дискусия се води с аргументи, не с нападки!
Преди дни Българската стопанска камара (БСК) публикува 28 предложения за промени в Кодекса на труда (КТ) по повод внесения от МС за обществено обсъждане Трети пакет от мерки за намаляване на административната тежест. Въпросните 28 предложения не са нови, а са утвърдени от управителния съвет на камарата преди година, като по-голямата част от тях многократно са представяни на общественото внимание и са обект на дискусия между социалните партньори от години. На 29 януари т.г. обаче всички будни синдикалисти, експерти, коментатори и др. изведнъж се оказаха изненадани и крайно възмутени. И заваляха един след друг коментар след коментар, кой от кой по-громящ и по-настъпателен. Прозвучаха призиви за общонационален бунт срещу мракобесните искания на дикенсовските капиталисти, които искат да отнемат всички демократично извоювани права на работниците.
На пръв поглед обяснима реакция предвид това, че рядко се случва работодателите да претендират за права – някак обществото е научено, че те имат само задължения. Обективно погледнато обаче, реакции от този тип са не само необясними, но и крайно неадекватни поне по три причини: 1. Предложенията не са нови; 2. Това са само предложения, които следва да са обект на дискусия, а не на изначално отричане; 3. Всички коментиращи многократно са изразявали съвпадащо с това на БСК виждане, че е нужен нов Кодекс на труда, отговарящ на съвременните икономически условия. Но най-неадекватно от всичко е, че се коментират не самите предложения, а бомбастични вестникарски заглавия, нямащи нищо общо с реалността. Българският анализатор за пореден път показа едно от най-определящите го качества – да не чете, но да коментира!
За съжаление, в злополучния хор от критици се включи и уважаваният от нас социален експерт и дългогодишен партньор Кръстьо Петков. Войнстващата терминология, изпъстрила коментара на проф. Петков (в. „Преса“, 13 февруари), е ярко доказателство за категоричния превес на емоциите над разума и цялостната липса на аргументи срещу предложенията на БСК. „Погром, смазване, обезкостяване, изтърбушване, безправие, война, екстремизъм“ са само част от определенията на предложените от БСК мерки. Според проф. Петков, те са „зловещи“, равносилни на обявяване на война, „ултиматум“ към синдикатите и т.н., и т.н.
Кое смути проф. Петков и останалите „анализатори“?
1. БСК предлага създаване на трудов съд. „Идеята е добра, но не е нова“, казва проф. Петков и е прав – БСК никога не е твърдяла, че идеята е нова, просто сега за пореден път я поставя на публична дискусия и не виждаме как това се вписва в графата „работодателско мракобесие“.
2. БСК предлага мерки за подобряване на документооборота чрез узаконяване на електронната форма на общуване между работник и работодател. „Това наистина ще облекчи работодателите, потънали в излишна бумащина“, признава проф. Петков, но бърза да сподели нахлуващи неясно откъде у него мисли, че така ще стане възможно „да се уволнява работникът по интернет, което би го превърнало в анонимна, дистанционно манипулирана жертва!“. Всъщност БСК предлага: „Регламентиране на възможност за размяна на документи между работодател и работник по електронен път (с е-подпис), вкл. връчване на заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, предизвестия, покани и др.“. Къде в така формулираното предложение проф. Петков съзря заобикаляне на процедурите по прекратяване на трудовия договор? Какво ретроградно видя проф. Петков в електронизирането на документацията, при положение че има обществен консенсус за нуждата от ускорено въвеждане на е-правителство?
3. Въвеждането на т.нар. лизинг на работна сила е определено от проф. Петков като „зловещо“. Оттук следва, че зловещо е и законодателството, регламентиращо агенциите за временна заетост, зловеща е и практиката в почти всички развити държави, включително тези от ЕС. Какво зловещо видя проф. Петков в предложението при временна липса на поръчки и неефективно натоварване на персонала работодателят да може да отстъпи на друг работодател свой работник? В предложението на БСК изрично е записано „при постигнато взаимно съгласие на работника и работодателите“. Смята ли проф. Петков, че по-добра хипотеза за работника е да бъде пуснат в неплатен отпуск, да му бъде намалено работното време (респективно – заплащането) или да бъде съкратен?
4. Премахването на неограничената отговорност на работодателя и разширяването на отговорността на работника също са поставени в графа „зловещо“. Вероятно защото кражбата на ноу-хау, нарушаването на търговска тайна или повреждането на скъпо оборудване не е зловещо за работодателя и следва да се наказва с до три работни заплати.
5. Относно отпадането на ангажимента на работодателя да заплаща 2 до 6 брутни заплати на излизащи в пенсия работници проф. Петков очевидно не е прочел оригиналното предложение на БСК. Ако го беше направил, щеше да установи, че идеята е този ангажимент да бъде част от индивидуален или колективен трудов договор, т.е. да е въпрос на договаряне, а не нормативно задължение по КТ, където би следвало да се регламентират базисните права на страните. Едва ли допълнителните заплати при пенсиониране са такова базисно право.
6. И за възможността за едностранно прекратяване на трудовия договор без съгласие на работника проф. Петков не е прочел предложението докрай, иначе щеше да установи, че то визира съществуваща норма в действащия КТ и е при изрично записаното от БСК условие за по-голям размер на обезщетението от предвиденото в настоящия КТ.
7. Възможност за наемане на работа на лица на 15 години е друго „зловещо“ предложение на БСК, което и „зловещите“ синдикати, и „зловещото“ правителство твърдят, че е наложително да се осъществи, ако искаме да въведем т.нар. дуално обучение – отдавна доказала своята ефективност форма на професионално образование в силно развити индустриални държави като Германия, например.
8. „Работодателите искат да не плащат болнични и майчински“ е поредното твърдение на проф. Петков, което доказва, че си е направил заключенията благодарение на медийни интерпретации, а не на база официалния документ на БСК. Да, г-н Петков, работодателите не искат да плащат първите три дни болнични, защото това е осигурителен случай, за който те и работниците са внасяли съответните вноски. Няма логика да се очаква, още по-малко да се изисква работодателят без обструкции, без реакция, без съпротива да плаща за нещо, за което вече е платил. Що се отнася до т.нар. майчински, очевидно имате предвид отпуска за времето, през което майката е била в отпуск, за който впрочем също са платени съответните осигуровки. Точно толкова основание би имало и изискването работодателят да плаща лихви върху получаваните от работника банкови лихви. А политиките за насърчаване на раждаемостта са отговорност на държавата, за което тя получава съответния финансов ресурс чрез плащаните от същите тези „зловещи“ работодатели данъци.
9. Поредното непроверено твърдение на проф. Петков е, че „работодателите искат да падне договарянето на осигурителните прагове“. А всъщност БСК не предлага да отпадне договарянето на осигурителните прагове! Предложението е да отпадне административното им определяне от министъра на труда за секторите, за които не е постигната договореност.
За да задоволим докрай любопитството на проф. Петков, ще уточним, че така формулираните предложения са консултирани с членовете на БСК и е получен съответният мандат да бъдат поставени на публична дискусия. А дискусия, г-н Петков, се води с аргументи, не с нападки!
