Който е укрил доходи, да внесе еднократно 10%
У нас да се крият доходи и осигуровки, се смята за национален спорт.
Има много примери. Достатъчно е да се провери например в интернет, където самите работници дават информация за това кой работодател плаща или не плаща осигуровки, кой дава пари в плик и пр. Въпросът с укриването на доходи има две страни. От една страна, вниманието на обществото и на приходната администрация е съсредоточено основно върху имуществото на хората с високи доходи. Тъй като те са относително малко на брой, проверката на тяхното имущество не затруднява особено администрацията.
От друга страна обаче, има около 2 млн. души, които условно влизат в категорията „социално слаби“, тъй като декларират минимални доходи (обикновено се осигуряват върху минималната работна заплата или минималния осигурителен праг).
В тази група са и хора, които изобщо не фигурират официално на пазара на труда, респективно – не декларират никакви доходи. Голяма част от т.нар. бедни са придобили през последните 10-15 г. недвижимо или движимо имущество, теглили са кредити и ги изплащат, а не са декларирали адекватни доходи.
Не казвам, че всички са некоректни, но много от тях са придобили през това време собствености, за които не е ясно по какъв начин са осигурили средства. Действително, за всяко отделно лице обемът на скрит доход е относително малък, но сумарно, като тежест за икономиката, общата сума е огромна.
Извършването на обстойна проверка на всички тези лица би бил гигантски труд, но при наличие на политическа воля е възможно да се приложат други механизми за извеждане на укритите доходи на светло. Например всички, придобили имущество, за което не могат да докажат доход, да внесат доброволно еднократно данък на държавата в размер на 10 процента върху имуществото.
Това би било своеобразна амнистия за укритите със задна дата доходи.
Ако приемем, че около 1 млн. души са придобили през последните 15 г. имущество средно по 50 000 лв. и платят еднократно на държавата по 5000 лв., това означава приход за хазната в размер на 5 млрд. лв.
Това е радикална мярка, която има своята политическа цена, но за съжаление такава е действителността в страната. Другата мярка, за която настояваме, е да се позволи на Националната агенция по приходите да получи достъп до банковите досиета. Обществена тайна е, че голяма част от кредитите на физически лица се изплащат от недекларирани официално доходи, върху които не се плащат съответните данъци. Само ще отбележа, че към септември тази година кредитите на домакинствата са в размер на около 19 млрд. лева. Когато говорим за сива икономика, не трябва да пропускаме да отбележим и един допълнителен проблем – превръщането на държавата от първостепенен платец в първостепенен длъжник в икономиката. Свидетели сме на това как, особено в условията на икономическа криза, централната и местните власти, както и държавните търговски дружества бавят плащанията по извършени обществени поръчки, доставки, възстановяване на ДДС и пр. Това явление принуждава голяма част от легалния бизнес да мине в сивия сектор, ако иска да оцелее. Така че държавата трябва да бъде изрядна в отношенията си с бизнеса, ако очаква изрядно поведение и от негова страна.
Нужно е всички ние – и администрацията, и бизнесът, и заетите в икономиката, да поемем своята отговорност и да дадем приноса си към обществото и държавата. Крайно време е да престанем да бъдем народ от андрешковци, ако искаме да живеем в нормална, подредена държава.
