Фонд за стимулиране на частния бизнес 2 години стои блокиран
Фондът „Малки и средни предприятия“ към Министерството на промишлеността най-сетне получи първата сума от 1 млн. ЕКЮ – две години след подписването на финансовия меморандум, според който по линия на програмата ФАР промишленото ведомство трябваше да получи 22.5 млн. ЕКЮ за подпомагане на дейността му по развитието на малкия и средния бизнес. Дълго чаканата финансова подкрепа обаче не предизвиква особено въодушевление в управлението на фонда – парите не са много, изразходването им е свързано с редица бюрократични формалности и допълнителни ангажименти, а фондът и без това си има достатъчно проблеми.
В 108 ПМС като източници за финансиране на фонд „МСП“ бяха посочени държавата, наличните средства и вземания по фонд „Малки и средни предприятия“ на Българска стопанска камара (бившата БИСА), дарения и целеви вноски от местни и чуждестранни фондове, организации, юридически и физически лица, приходи от финансови операции със средствата на фонда и годишните вноски от малките предприятия, образувани по смисъла на това постановление. До този момент постъпления от посочените източници на практика няма, а помощта по линия на ФАР е първата постъпила отвън сума.
В края на 1992 г. министър Биков обеща 400 млн. лв. от бюджета. Постепенно сумата бе снижена до по-скромното число от 50 млн. лв. Но и това се видяло твърде много на министър Стоян Александров и през 1993 г. той отрязал изцяло фонда от бюджета. От източника, на който се разчиташе най-много за разширяване на дейността по подпомагането на малкия и средния бизнес, фондовете на бившата БИСА, не е постъпил нито лев. Нежеланието на БСК да отстъпи този фонд и възникналият конфликт с промишленото министерство доведоха до блокиране на сметките му от БНБ през август 1992 г. Мотивите на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев до оспорва кабинетното решение са, че в този фонд няма бюджетни средства, т.е. кабинетът и финансовото министерство не могат да се разпореждат с него по свое усмотрение и да го прехвърлят директно във ведомствен фонд. Централизирането на действията по стимулирането на дребното и средното предприемачество в едно ведомство и административният подход при набирането на средствата също среща съпротива в ръководството на БСК, която също участва в този процес като инвестиционна институция. Резултатът от тези спорове обаче е, че милиони, предназначени за дребния и средния частен бизнес, стоят блокирани и безполезни вече две години.
Ревизия на финансовото министерство от 1991 г. установи редица нарушения при ползване на средствата на БИСА, която раздала над 300 млн. лв. заеми на частни лица и предприятия, често безлихвени и без необходимите гаранции, и финансирала проекти в пълно противоречие с целевото предназначение на фонда.
Според справка от ревизионния акт наличностите във фонда „Малки и средни предприятия“ на бившата БИСА в лева и конвертируема валута преди блокирането на сметките са:
лева 24 597.81
щ. долари 1 119 658.68
герм. марки 1 479 167.28
шв. франка 284 970.62
англ. лири 106 072.02
прев. рубли 714 570.63
прев. рубли 23 540.45
В същото време вземанията по предоставени заеми по сключени договори към 1 юли 1991 г. са:
лева 8 522 137.92
щ. долари 7 228 096.25
герм. марки 7 001 613.94
шв. франка 520 655.26
австр. шил. 4 500 771.62
шведски крони 225 000.00
Г-н Данев бе натоварен лично да изпълни задължителните указания от ревизионния акт и твърди, че всички неправомерно изразходвани суми са възстановени. Няколко дела с предприятия длъжници обаче остават висящи, тъй като след 108 ПМС и прехвърлянето на фонда Българска стопанска камара не е легитимна страна по спорните въпроси, а Министерството на промишлеността не може да води тези дела, тъй като не е страна по договорите.
Този сложен казус няма да намери решение, докато не приключи назначената от Министерството на финансите проверка на фонда на БСК, която трябва да установи постъпвали ли са в него суми от държавната хазна. Според решение на МС, ако не се установи наличието на бюджетни средства, фондът трябва да остане в камарата. Ревизията трябваше да приключи още в началото на годината, но краят й все още не се вижда. „Не е важно къде ще бъде фондът и кой ще го управлява, по-важното е средствата да се отблокират и да служат на частните предприемачи“, смята и началникът на отдел „Малки и средни предприятия“ в промишленото министерство Георги Мутафчиев.
През 1991 г. фонд със същото наименование и задачи към неговото ведомство стартира с неголяма „Сума, според някои източници 17 млн. лв., прехвърлени от сметките на бившето ТНТМ. С финансови операции управлението на фонда успя да разшири кредитния си портфейл. Без да уточнява с каква сума разполага в момента фондът, г-н Мутафчиев поясни за „Капитал“, че досега чрез него са финансирани 20 проекта, за които са похарчени около 30 млн. лв. А наличните средства, дори без милиона ЕКЮ от ФАР, били достатъчни, за да се финансират по 1-2 проекта през следващите месеци. Основният проблем според него не е толкова в парите, колкото в нормативните неуредици и бюрократичните пречки пред частния бизнес. Условията за отпускане на кредити са изключително благоприятни и желаещите са много. Тук обаче идват трудностите по обезпеченията на теглените кредити. Фондът не работи с ипотеки, а само с банкова гаранция. „От миналата година обаче БНБ наложи редица ограничения и банките изключително трудно дават гаранции. На практика на такава може да се надява една вече действаща и разрастваща се фирма. Току-що стартиращите предприемачи нямат почти никакъв шанс“, пояснява г-н Мутафчиев. Според него е наложително да се разработят и приемат в най-скоро време редица закони и законови изменения и допълнения по: Търговския закон, имуществените отношения, малките и средните предприятия, конкуренцията, наследството, сделките с ценни книжа, сделките с валутни ценности, рекламата, предпазният конкордат и банкрутите. Както и да се хармонизира цялостно Българският държавен стандарт в съответствие с европейските стандарти. Защото забавянето му ще има сериозни последствия за цялата икономика на страната и в частност за търсещите своето място на пазарите у нас и в чужбина малки и средни частни предприятия.
А докато частният бизнес чака политиците най-сетне да се сетят и за него, статистиката е достатъчно красноречива. Броят на частните фирми в сравнение с 1989 г. е нараснал от 24 550 на около 400 000. Това е почти 17-кратно увеличение, но то в никакъв случай не може да бъде прието и като качествено изменение, особено по отношение на извършващите някаква конкретна и постоянна стопанска дейност фирми. Наистина в този сектор вече са заети повече от 900 000 души. Но от тях в земеделието са ангажирани не повече от 6%, а в промишленото производство едва 1.6%. Произведеният от частния сектор БВП е около 18.5 на сто от общия за страната. За Полша този дял е 45%, за Унгария – 30%, а за Румъния – повече от 25%.
