Гърция е като КТБ в национален мащаб

България ще участва в решението на ликвидната криза на Гърция, няма как да се делим с държавите в ЕС – все пак, сме в един клуб, успешен или не, е друг въпрос.

Премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов защитиха в парламента необходимостта страната ни да подкрепи отпускането на мостовия кредит от 7.160 млрд. евро за Гърция. Средствата са за 3 седмици, докато бъде стартиран 3-годишният план за южната ни съседка на обща стойност 86 млрд. евро. А Съветът на ЕС гласува мостовия кредит, като решението се взема с квалифицирано мнозинство и няма право на вето. Това наше участие с гаранция е свързано с мостовото финансиране на реформите в Гърция и не е помощ.

Ще блокираме наши средства около 300 млн. евро, предполагам, и срещу тях, както и срещу средства от другите страни-членки, ще се отпусне този 7-милиарден заем, който ще бъде предоставен на гръцкото правителство. Това България ще направи от позицията на солидарност като член на ЕС.

В момента, в който гърците изплатят 7-милиардния заем, тези наши гаранционни средства ще могат да се отблокират и да си ги върнем. Разбира се, ако Гърция няма необходимост от ново мостово финансиране. Трудно ми е да кажа кога точно във времето южната ни съседка ще върне парите по това финансиране, но предполагам, че първо тях трябва да върне, след като говорим за мостово кредитиране. И би трябвало те първо да се погасят, а не другите й дългове.

С Гърция като че ли имаме повторение на случая с КТБ, само че в национален мащаб. Както при КТБ, и при южната ни съседка дългът нараства в изродени пропорции, подпомаган от европейските структури. И двата случая са патология.

А иначе гръцкият бизнес ще бъде в колапс, докато не се задвижи банковата система. Особено като се вземе предвид структурата на гръцката икономика, която основно е свързана с корабоплаването. И когато няма плащания, този бизнес не може да поема нови договори и нови товари. Така че възстановяването, отпушването на банковата система е задача номер едно на спасителната програма на ЕС за Гърция. Съвсем друг е въпросът за доверието от страна на гръцките граждани към тази система, което е твърде накърнено, да не кажа загубено.