България е в нова национална катастрофа. Третата след „промяната“

Сега, 19.03.2013 г.

В условията на ръст на БВП последните 3 години 2010-2012 г. и при разходване на допълнителен финансов ресурс от около 17 млрд. лв., в т.ч. от фискалния резерв, заемни средства и донорски средства от европейските фондове, страната ни е в структурна и икономическа криза, вследствие погрешно политико-икономическо управление.

Кои са основните погрешни политики, довели до тази диагноза?

1. Грешно формулирани приоритети в началото на кризата, в т.ч. за нулев бюджетен дефицит и присъединяване към ERM-2.
2. Неизпълнение на политическата програма на управляващата партия, обявените й намерения и антикризисната програма на Министерския съвет.
3. Разрастване на лобисткото законодателство, на корупцията и търговията с влияние, в т.ч. укрепване на монополните и структурите с господстващо положение на пазара, вкл. ширеща се картелизация на цели сектори.
4. Провал в опитите за административно ограничение на ръста на цените на горивата и на хранителните стоки, водещо отново до укрепване на монополните структури и тези с господстващо положение на пазара.
5. Разширяване на практиката по износ на национален доход и закриване на дейности с висока добавена стойност – проектиране, развойна дейност, търговска дейност и т.н.
6. Плавно задълбочаваща се криза в системите:
   

   –	Институционални – правосъдие, здравеопазване, образование, сигурност, данъчно-осигурителна система, митническа и т.н.
   –	Икономически – енергийна система, воден сектор, жп-система и т.н.

   7. Формиране на непрогнозируема нормативна и бизнес среда с висок политически риск.
   8. Подценяване ролята на човешкия ресурс в управлението и в участието му в икономиката.
   9. Надценяване на въздействието на европейските фондове за развитие на икономиката.
   10. Блокиране на актуализацията на доходите с инфлацията и ръста на БВП.
   11. Постепенно ограничаване на дейността и развитието на малкия и среден бизнес.
   12. Непровеждане на реформи в здравеопазването, правосъдието, сигурността и др.
   13. Размита и неефективна политика в земеделието.
   14. Замърсяване на системата на правосъдието с политически назначения.

   За резултатите на тези фундаментално погрешни политики са налични ясни индикатори:

   •	Закриване на работни места, растяща безработица, ръст на броя на обезкуражените лица;
   •	Масово обедняване;
   •	Намаление на потреблението и увеличение на спестяванията;
   •	Драстичен ръст на вноса на хранителни стоки;
   •	Баланс на финансовата стабилизация с икономическата анорексия;
   •	Патологичен ръст на приходите на избрани олигархични корпоративни структури и взривно увеличаване на балансовите числа на избрани финансови институции;
   •	Картелизация на медийния пазар;
   •	Разширяване на битовата престъпност;
   •	Драстично спадане на раждаемостта;
   •	Разрастваща се емиграция и т.н.

   За всички тези индикатори могат да се проследят реалните смразяващи данни в публикациите на НСИ и Евростат.

Единственият ефективен, но разрушителен в дългосрочен план мощен инструмент, който държавата използва за „решаване“ на проблемите, е емиграцията.

Заради емиграцията държавата може да отчете:

Перверзна политика, водеща до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията.

Независимо от политическите твърдения, че всички страни, в т.ч. членки на ЕС, са в икономическа криза, България в компанията именно на тези страни се срина в международните класации по всички показатели – по конкурентоспособност, по качество на живот, по доходи, по свобода на медиите, по раждаемост, по грамотност и т.н. „Изкачваме“ се по ниво на бедност, по битова престъпност, по детска смъртност, по онкологични заболявания и др.

България не само е в политико-икономическа криза, а е и в дълбока морална криза. Криза на политическата система. Криза на нацията. Криза на личностите, останали без надежди и без перспектива. Това не е просто деградация, а национална политико-икономическа и морална катастрофа, трета след „промяната“.