Икономиката ще достигне дъното през март догодина

Божидар Данев е роден през 1939 г. в София. Завършва Техническия университет в столицата. Провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер, Германия. През 1991-1997 година е управител на Софийската стокова борса. От 1993 г. е председател на Българската стопанска камара (БСК).

– Г-н Данев, Българска стопанска камара проведе проучване за развитието на фирмите у нас. Каква беше за бизнеса 2009 г.?

– Интересно е, че този път българските фирми се държаха като един организъм и за съжаление този организъм е страдал през 2009 г. За първи път от 5 години насам 63 процента от анкетираните от Българската стопанска камара компании отговарят, че икономическата 2009 г. е неуспешна. Много малка част от тях – около 28 процента смятат, че за тях е успешна. Това са фирми от отрасли, свързани с вътрешния пазар и с потреблението на населението – хранително-вкусова промишленост, фармация. Независимо от кризата хората не стават по-малко или повече болни. Така че, ако говорим за успешна година, това може да се каже само за фирмите, свързани с тези специфични пазарни ниши. Печелят компаниите, които успяха да се ориентират към поносими за намаляващите доходи на населението цени. Голяма част от потребителите у нас вече не гонят качество, а едно приемливо съотношение между цена и качество. При избора на хранителни продукти доминираща е цената. Не случайно има повишено търсене на меса от птици, които освен че са диетични, са и по-евтини. Отношението цена към качество ще бъде доминиращо и през следващата година.

– Кой фактор най-силно е затруднил фирмите?

– Най-тежко върху бизнеса влияе свиването на пазарите и особено на чуждестранните, тъй като не малка част от фирмите работят за износ. Нещо окуражително и оптимистично е, че за първи път, след започването на кризата се наблюдава ръст на износа, като за ноември е регистрирано увеличение на обемите за разлика от същия месец на миналата година. Това явление трябва да се анализира внимателно. Да се види кои български продукти изнасяме, какви обеми – дали са продукти с по-висока добавена стойност, или отново разчитаме на суровините и материалите. За 2008 г. голяма част от обемите за износ се формираха от нископреработени стоки. Подобни анализи би трябвало да се правят, за да може да се прецени с какъв потенциал излиза от кризата българската икономика. Къде е конкурентоспособността?

– Кога очаквате да се подобри икономическата среда?

– Около 96 процента от фирмите смятат, че бизнес средата не се е подобрила през тази година. Това означава, че на практика няма промени в отношението на администрацията към бизнеса, няма конструктивно отношение на държавното управление към предложенията на бизнеса. За да просперира една икономика са нужни три компонента – добро държавно управление, мениджъри с голям потенциал и високо квалифициран персонал. Не се наемам да правя анализ на тези ключови фактори.
Изненада ни фактът, че получихме отговори от повече фирми за разлика от предходни години. Това показва желанието на бизнеса да участва в подобни начинания, тъй като смятат, че подобно проучване ще получи отклик в обществото, което формира донякъде и нагласите на правителството.

– Кога може да се очаква раздвижване и съживяване на бизнеса?

– Смятам, че в края на март следващата година икономиката ще достигне дъното. Тогава ще се забави значително ускоряващата се стагнация в икономиката. Надяваме се, че последните три месеца на годината ще бъдат отчетени първи сигнали за забавяне на този срив и през първите три месеца на следващата година може би същият ще бъде минимализиран. Разбира се, това ще е в пряко последствие от развитието на американската и европейската икономика, които са съществена зависимост.
Обикновено безработицата продължава да расте шест месеца след реализиране на спад в икономиката и продължава значително по-дълго след началното възстановяване и обръщане на тенденцията. Така че, ние очакваме безработицата да продължи да нараства и през цялата следваща година и ако юни и юли догодина се наблюдава подобрение, то намаление на безработицата може да има през януари 2011 г. Естествено през лятото заетостта ще е по-голяма заради сезонни причини, туризъм и селско стопанство. В това отношение перспективите пред трудовия пазар не са много светли. Не случайно казваме, че трябва да се готвим за създаване на икономика на безработицата.

– Какви обеми очаквате да достигне безработицата?

– Ние смятаме, че прогнозата на социалното министерство за безработица от 11,4 процента е реалистична. Но това е официалната безработица. На практика незаетите са значително повече, тъй като сивият сектор освободи голяма част от служителите си, а те нямат право да се регистрират в Агенцията по труда като безработни, каквито реално са. Те се водят „обезкуражени лица”, които не желаят да започнат работа или не започват такава. За последната година броят на обезкуражените се увеличи от 140 000 на над 180 000 души и продължава да расте, което засега е почти 4,5 процента от работната ръка. Като се добавят към 11,4 процента, означава, че реалната безработица може да достигне 16 процента. Това е сериозна величина в рамките на една малка икономика, каквато е на България, и в която се наблюдаваше растящ дефицит на квалифицирана работна ръка. През последните няколко години поради грешки на отделни правителства ние създавахме изкуствена заетост и замърсявахме пазара на труда с отпусканите помощи на общините за осигуряване на работни места, изискващи нулева квалификация. По-доброто решение беше тези средства да се пренасочат за образование и обучение на тези хора. Като се добавят към това и демографските проблеми на страната, нещата стават доста драматични.

– Какви са очакванията ви за влизането на България в Еврозоната?

– Смятам, че стъпките на финансовия министър Симеон Дянков за постигане на нулев или минимален дефицит на бюджета са насочени предимно към търсене на признание от европейските страни, че България е подходяща за включването й в подготвителния етап – ERM II преди влизането й в Еврозоната. От друга гледна точка, постигането на нисък дефицит, чрез намаление на разходите на държавата притиска бизнеса и ще ликвидира голяма част от малките и средните предприятия, които не разполагат с достатъчно резерви. Големите изпълнители на обществени поръчки имат не малък брой малки предприятия за подизпълнители. Около всяка голяма компания гравитират малки фирми. Също обявяването на държавни структури в несъстоятелност или изпадането им в тежко финансово състояние влияе на малките фирми, с които те работят. Подобен пример е Национална компания „Железопътна инфраструктура”, БДЖ. Там се говори за хиляди освободени служители. Но това ще доведе и до затруднения в редица свързани с тях предприятия и последващо освобождаване на заети. Тези хора ще излязат на улицата и ще легнат на финансовите плещи на държавата, защото някой трябва да им плаща обезщетения за безработица. Така се затваря порочният кръг.
За какво държавата държи дяловата си собственост в търговски дружества, вместо да ги приватизира и да влее свежи пари в платежния си баланс? Например в Маришкия басейн. Ресурсът е бързо ликвиден и става думи за милиарди. Самите собственици на мажоритарни дялове от тези дружества биха купили държавните акции.

– Във вторник финансовият министър Симеон Дянков забрани да се дава 13-а заплата в общините. Какво е становището на бизнеса?

– За администрацията е коректно. За бизнеса има предприятия, които имат възможност и биха дали 13-а заплата. Но има и такива, които нямат възможност и в момента се борят за оживяване. Голяма част от българския бизнес е в затруднено положение, те не могат да си погасят получените кредити и едва ли ще имат средства за коледна добавка.

– В тази връзка какво се случва с фирмената задлъжнялост?

– Общата задлъжнялост на фирмите ще достигне 200 млрд. лв. за тази година. Миналата година общите задължения на компаниите у нас са 160 млрд. лв. Около 90 млрд. лв. са междуфирмените, а 70 млрд. са средствата, които фирмите дължат към финансови институции, към бюджета, към осигурителните фондове и към персонала. Ако държавата запази реномето си на първокласен платец и си плати задълженията към бизнеса, тези междуфирмени задължения могат да се минимизират. Сега се оказва, че управляващите ще отпускат средства на тютюнопроизводителите. От пет години Българска стопанска камара настоява, че не може в една модерна икономика да се дават 100 млн. лв. на тютюнопроизводители и да се отпускат няколко милиона за иновации, наука и нови технологии. Никой не намери време за търсене на активен изход за един обречен отрасъл, хипнотизирани от криво разбрана социална заблуда. Да се мисли за плащанията към бизнеса, защото върху това се опира цялата приходна част на бюджета и просперитета на страната.