Нужни са точни измерители на разходването на публичните средства

Проектът на бюджет за 2012 г. е твърде рестриктивен и консервативен, което е нормално в условия на икономическа несигурност в световен мащаб. Заедно с това, смятам, че прогнозата за ръст на БВП до 2,9 % през 2012 година е твърде амбицозна задача и едва ли ще я достигнем. Реалистичните очаквания са за ръст от около 1,5%. В същото време, налице са условия за по-нисък ръст на цените, поради протичащите дефлационни процеси в световната икономика (спад на икономическата активност, понижаване на цените на петрола, златото и основните материали), които ще окажат определен натиск върху ценовото равнище в българската икономика. По тази причина смятам, че инфлацията ще е по-ниска от предвидената в проекта за държавен бюджет за 2012 г.

Налице е обществен консенсус за изключителната сериозност на проблемите с образованието и квалификацията на работната сила и икономически неактивните лица. Няма как да бъдат ускорени чуждите инвестиции и усвоявани европейските средства без радикални промени в основното, средното и висшето образование и квалификация.Успоредно с това, с притеснение отбелязваме, че страната ни е сред държавите с най-високи относителни разходи от БВП за сигурност при липса на висока резултатност спрямо организираната и битова престъпност, намаляване на корупцията и подобряване на правния ред. Ето защо, смятам, че е редно постепенно да вървим към доближаване на структурата на бюджета на страната към структурата на бюджетите на европейските държави.

В тази връзка, похвално е планираното увеличение на средствата за образование, за сметка на разходите за т.нар. силови министерства. В същото време, установяваме намаление на средствата за наука. Любопитен факт е, че средствата за БАН са по-малко от тези за БНТ. Смятам, че целевото финансиране на образованието и науката е инвестиция в бъдещето, която ще насърчи иновациите и технологичното обновление, и ще гарантира промяна на бизнес средата.

Казано накратко, крайно време е при залагане на публичните разходи да се дефинират съответни цели, ясни индикатори и целеви стойности за следене на напредъка, за да не бъде безконтролно харченето на публичните средства. Нека здравният министър, например, да каже срещу предвидените за МЗ средства с колко процента ще намали смъртността или как ще подобри снабдяването на групите със специфични заболявания с медикаменти. Или министърът на вътрешните работи да каже с какъв процент ще намалее престъпността и т.н. Нужни са точни измерители на разходването на публичните средства и обществото трябва да е наясно за какви цели и как се разходват тези средства.