За социалната солидарност и политическата целесъобразност…

Напоследък все по-често ставаме свидетели на популистки предложения и дори законодателни решения, чиито краен резултат далеч не е „социална солидарност/справедливост“, заради която уж се правят. Забележете, по този начин се увеличават възможностите на политическия елит и администрацията за преразпределение на публични средства. Горчивата мнителност и политическият нарцисизъм са основните двигатели на взривното появяване на подобни идеи.

Топъл пример за подобна „социална справедливост“ е решението за възстановяване на част от данъка върху доходите на осигурените върху една минимална работна заплата, както и заявените намерения за връщане на прогресивното данъчно облагане.

Водеща в човешките и обществените отношения е справедливостта, асолидарността е следствие. По същество, данъчните плащания са форма на солидарност, а техният размер и принципът им на формиране са въпрос на справедливост.

Приемаме, че целта на прогресивното данъчно облагане е по-конкурентната част от обществото, по-образованата, по-инициативната, по-високо платената да бъде наказана за тази си образованост, инициативност и конкурентоспособност, и да прояви „солидарност“ с останалите си съграждани, като предостави част от доходите си за тяхната социална издръжка.

Ако приложим тази логика в полето на политическите партии, би следвало тези с по-висока електорална подкрепа, т.е. по-можещите, по-конкурентоспособните да върнат част от субсидията си (пропорционално на получените гласове), за да бъдат солидарни с по-малките си събратя. Както казва Мечо Пух, „колкото повече – толкова повече“. Та, колкото по-голяма е подкрепата за една политическа партия, толкова по-солидарна с обществото да бъде и да връща към него част от „заработеното“ на последните парламентарни избори. Само така, чрез личен пример, политиците ще могат да ни убедят в целесъобразността на предлаганите от тях „социално справедливи“ механизми.

Казано по-друг начин, предлагам едновременно с въвеждането на прогресивно данъчно облагане да се въведе и регресивно субсидиране на партиите – все в името на солидарността и социалната справедливост!

Остава въпросът дали тези управленски намерения са за социална солидарност, или са от политическа целесъобразност…

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.