За социалната солидарност и политическата целесъобразност…
Напоследък все по-често ставаме свидетели на популистки предложения и дори законодателни решения, чиито краен резултат далеч не е „социална солидарност/справедливост“, заради която уж се правят. Забележете, по този начин се увеличават възможностите на политическия елит и администрацията за преразпределение на публични средства. Горчивата мнителност и политическият нарцисизъм са основните двигатели на взривното появяване на подобни идеи.
Топъл пример за подобна „социална справедливост“ е решението за възстановяване на част от данъка върху доходите на осигурените върху една минимална работна заплата, както и заявените намерения за връщане на прогресивното данъчно облагане.
Водеща в човешките и обществените отношения е справедливостта, асолидарността е следствие. По същество, данъчните плащания са форма на солидарност, а техният размер и принципът им на формиране са въпрос на справедливост.
Приемаме, че целта на прогресивното данъчно облагане е по-конкурентната част от обществото, по-образованата, по-инициативната, по-високо платената да бъде наказана за тази си образованост, инициативност и конкурентоспособност, и да прояви „солидарност“ с останалите си съграждани, като предостави част от доходите си за тяхната социална издръжка.
Ако приложим тази логика в полето на политическите партии, би следвало тези с по-висока електорална подкрепа, т.е. по-можещите, по-конкурентоспособните да върнат част от субсидията си (пропорционално на получените гласове), за да бъдат солидарни с по-малките си събратя. Както казва Мечо Пух, „колкото повече – толкова повече“. Та, колкото по-голяма е подкрепата за една политическа партия, толкова по-солидарна с обществото да бъде и да връща към него част от „заработеното“ на последните парламентарни избори. Само така, чрез личен пример, политиците ще могат да ни убедят в целесъобразността на предлаганите от тях „социално справедливи“ механизми.
Казано по-друг начин, предлагам едновременно с въвеждането на прогресивно данъчно облагане да се въведе и регресивно субсидиране на партиите – все в името на солидарността и социалната справедливост!
Остава въпросът дали тези управленски намерения са за социална солидарност, или са от политическа целесъобразност…