Работодателят се превръща в изчезващ вид
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев в интервю за Агенция „Фокус” по отношение на въвеждането на въвеждане на затвор за работодатели за неплащане на осигуровки в проекта за нов Наказателен кодекс
Фокус: Господин Данев, как ще коментирате промените в НК за работодателите и това, че ги грози затвор заради осигуровки?
Божидар Данев: Аз не доумявам защо усилията на държавата са насочени към това да наказва, а не да насърчава, да подобрява бизнес средата, да намалява корупцията, лобисткия административен натиск и оттам укриването на социални осигуровки. Държавата избира пътя да наказва, а не да съдейства. Самата държава е един от огромните участници в сивия сектор. Те не си плащат дължимите здравноосигурителни вноски, което е съществено. Това е несъразмерност на наказанията, които се искат. Не може за невнесени осигурителни вноски да имаме затвор до 12 години и отнемане на имуществото, а за убийство да имаме до 6 години. Не може за данъчна измама наказанието да е до 6 години, а в осигурителното отношение – да е 12 години. Не е възможно. Плащането на осигурителни вноски е право, а не е задължение като данъците. Ако говорим за записи в някои законови разпоредби, те противоречат на Конституцията. Не може затворът за подкуп да е до 6 години, за отвличане – до 6 години, за сутеньорството – до 6 години, за умъртвяване по непредпазливост – до 3 години, за умъртвяване при професионална непредпазливост – до 5 години, за безстопанственост – до 3 години, за изпиране на пари – до 5 години. Парите могат да бъдат много повече от 25 вноски, 25 работни заплати. Това просто е един закон пълен с дълбочинно празни взривове в него. Нещо, което е много съществено е, че не трябва да забравяме, че работодателят е една личност, която поема основно цялата тежест и целият риск както в икономическата криза, така и в създаването на работна ръка. Работниците имат твърде ограничена имуществена отговорност. Администрацията се отнася към задълженията си предимно с нагласата на репресивен орган, какъвто е този опит за това, което искат да се запише в закона. Работодателят се превръща в изчезващ вид, а на практика нито един служител няма ограниченията по Конституция, ако иска да стане и той работодател. Така че подобен репресивен акт ни връща отново в мрачните години, когато за съжаление, търсихме чрез репресия да решаваме проблемите, които държавата сама си е създала. Ако следваме тези записи, което е проект, разбира се, първите хора, които би трябвало по презумпция да бъдат съдени, това са министрите на финансите.
Фокус: Как реагира бизнесът на това решение?
Божидар Данев: Изпратихме нашите виждания и оттук нататък ще работим с хората от парламента, ще си направим съответните декларации и ще търсим съдействие на съответните международни органи, защото такъв репресивен акт не е известен в Европейския съюз в този си размер. България е членка все пак на Международната организация на труда и подобна дискриминация към работодателя едва ли бихме могли да приемем, че е нормална и отговаря на едно развито и демократично общество.
Фокус: Бившето правителство бе обвинено и призна за своя грешка, че задуши бизнеса в държавата? Как действа това правителство?
Божидар Данев: Това правителство направи и редица положителни стъпки. Една от положителните стъпки беше ускоряването на връщането на Данък добавена стойност (ДДС), връщането на задълженията на страната. Отделно правителствата прави редица отстъпки на Синдикалните организации, които в никакъв случай не създават най-благоприятната бизнес среда. Зад всички тези отстъпки няма никаква икономическа логика и това означава, че няма предвидимост в българската бизнес среда и затова няма да има скоро и инвестиции, няма да има създаване на нови работни места, което ще усложнява проблемите в икономиката.
Фокус: Как оценявате работата по промените? Били ли са достатъчно задълбочени и обсъждани предложените промени от работната група?
Божидар Данев: Това предложение е една правна недомислица. В него има правни абсурди. Не може да искате за 25 минимални работни заплати укрити или осветена възможност за плащането на тези данъци до такова тежко наказание. Нещо, което е много важно е едно е да укриете 25 минимални работни заплати, в едно предприятие с 10 човека души заети, а друго е – в предприятие с 2 000 души заети. От гледна точка на големината, има пълна дискриминация и пълна правна несъотведственост. Дълбоко чувствам, че хората, които са правили този материал нямат необходимата правна грамотност, а са движени от синдикални интереси. За голямо съжаление искаме да направим отново нещо, което вече съществува в обществото. Искаме да противопоставим служителите на своите работодатели, което е крайно погрешно да следваме примера на нашите политици, които са настръхнали и създават политическа нестабилност в икономиката.
Цветелина ПЕНЧЕВА
