Няма нищо страшно в тегленето на заем

Стандарт

Има ли крещяща нужда от актуализиране на бюджета? Ще се осмели ли правителството да проведе необходимите реформи? Как да се запълнят излезлите наяве дефицити? Има ли опасност България да затъне в дългове? Как ще излезе икономиката от омагьосания кръг на финансовата криза? На тези въпроси „Стандарт“ потърси отговор от изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.

– Г-н Данев, Българската стопанска камара подкрепя ли актуализацията на бюджета?

– Още преди година, когато се обсъждаше Бюджет 2013 г., БСК даде становище, че той не може да се изпълни. Беше заложен нереалистичен ръст на брутния вътрешен продукт от 1,9%. Нереално бяха завишени и бюджетните приходи – с 6,23%. Защо? Тогава опората за подобно виждане беше увеличеното вътрешно потребление, което през 2013 г. не го наблюдаваме. Беше заложена висока инфлация от 3,4%, от където да дойдат повече приходи, а ние имаме дефлация от 1,1%. Вместо увеличен внос имаме намаление на вноса. При очаквания за намален износ имаме увеличен износ, т.е. връщане на ДДС. Както виждате, всички тези опори, на които се крепеше бюджетът за 2013 г., са се срутили в проекта на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков. Тези, които сега критикуват актуализацията на бюджета, защо не го критикуваха преди една година?
Допълнително към тази мрачна картина трябва да се прибавят и нови договори за 160 млн. лв., които сега изплуват в министерствата на отбраната, здравеопазването, правосъдието и вътрешните работи. Това са непредвидени разходи в бюджета – договори, сключени от предишното правителство, които някой трябва да плати. Освен това приходите от търговията с парниковите газове отиват за компенсиране на цената на енергията. Виждате – дефицити, дефицити, дефицити… Е, как в условията на подобни дефицити, които не са предвидени, не се изисква актуализация на бюджета?

– Приемате ли подготвените корекции в бюджета?

– Ако искаме да се правят реформи, то те изискват разходи. Не е възможно да се правят реформи без дефицити. Така че не е фатално при ниската задлъжнялост на страната ни – по този показател сме трети в Евросъюза след Люксембург и Естония, само 15% – дълг от 1 млрд. лв. Това е нищо. Друга е драмата, че предходното правителство допусна корпоративната задлъжнялост да стигне 220%. Подобна деформация няма в нито една страна в ЕС. Така че аз не виждам никаква драма в това, че ще бъде актуализиран бюджетът в рамките на 1 млрд. лв., които основно отиват за буфери към фискалния резерв, за да може евентуално да бъдат посрещнати някои разходи по предвидените реформи. И най-важното – да се ускорят връщанията към фирмите, за да може да се завърти бизнесът. Защото свитото потребление е за сметка на намалените работни места. Всички изказвания, които в момента се правят, са политически. Те не почиват на разумна икономическа преценка. Няма нищо страшно в тегленето на заема. Да припомня, че когато взеха онези 870 млн. лв. за погасяване на ангажиментите към селските стопани в началото на годината, тогава защо не реагираха същите критици?

– Какво ще се случи, ако не се актуализира бюджетът?

– Това е въпросът. Да се намалят разходите ли? Ако се намалят разходите, може ли в стагнираща икономика бюджетът да не помага за развитието на икономиката и отново да се блокират плащанията към бизнеса? Елементарни са отговорите на тези въпроси. И се чудя за какво са тези политически напъвания.

– Г-н Данев, как е възможно да се осъществи вашето предложение държавата да изкупи американските централи – „AES Гълъбово“ и „Контур глобал“ в енергийния комплекс „Марица Изток“, както и изградените вече възобновяеми енергийни източници?

– Един от най-големите и дългосрочни проблеми на българската икономика е свързан с кризата в енергетиката. И това е логично – енергетиката е в основата на икономиката.
Двете основни погрешни политически стъпки, дело на досегашните управляващи, са следните. Първата е решението на правителството на Иван Костов за модернизиране на ТЕЦ-овете „Марица-Изток“ 1 и 3 при гарантирано изкупуване на произведената от тях енергия за 15 години напред, и то на цени, далеч по-високи от средната не само по онова време, но и спрямо днешните цени – 12 години по-късно.
Втората грешна стъпка е, че при изисквания т. нар. „зелена енергия“ да достигне 20 на сто от консумацията до 2020 г. по време на правителството на Бойко Борисов бяха въведени в експлоатация 860 МВт ветрови централи при цени от 130 до 190 лв. за мегаватчас и 1040 МВт фотоволтаици при цени от 236 до 699 лв./мегаватчас. И то – отново при условията за дългосрочно задължително изкупуване на произведената от тях електроенергия.
Недомислието на второто политическо решение личи от факта, че цените на зелената енергия в световен мащаб падат с бързи темпове.

Единственият шанс днес е да се търсят ценови промени, съобразени с пазарните условия. Защото административното намаляване на цената на зелената енергия е много недалновидно. Освен че България ще бъде въвлечена в съдебни процеси, от които ще понесем големи финансови загуби, то ще доведе и до сриване на образа на родината ни пред всички инвеститори.

– И все пак – какво точно предлагате?

– Както винаги, и този път няма нужда да откриваме топлата вода. Хората са го измислили и направили далеч преди нас. Има два прецедента в световната икономическа история, и то в държави с подчертано пазарно поведение – Великобритания и САЩ. Преди години там големи компании в тежко финансово състояние, но със сериозно влияние върху икономиките на тези страни, са били изкупени от съответните правителства. След което тези фирми отново били препродадени на частни инвеститори, но вече при нови ценови условия. Може би това е единственият, макар и радикален, начин да изрежем тумора в енергийната система, възникнал вследствие на тези две грешни политически решения. Само така държавата може да намали капиталовата компонента, която е една от основните елементи при ценообразуването на електроенергията по дългосрочните договори.

– Но откъде държавата ще извади пари, за да изкупи тези огромни чуждестранни капитали?

– Ние предлагаме няколко варианта за финансиране, като всички те са добре обусловени и относително лесно реализируеми.
Това обаче не е въпрос, който трябва да бъде обсъждан в медиите, тъй като все пак става дума за финансови операции. А много добре знаете, че по принцип условията по всяка финансова операция рязко се влошават още в мига, в който изтече информация за нея. Но на хората, които могат да вземат съответното политическо решение, ние можем да предоставим веднага пълната информация. На основата на това решение ценообразуването на електроенергията може отново да се върне върху основата на пазарните механизми.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.