Минимална работна заплата да има само там, където държавата е работодател
Приветстваме намерението на финансовия министър Симеон Дянков да се въведе диференцирана минимална работна заплата. Предлагаме да се вземе по-смело икономическо решение – минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател.
Въвеждането на диференцирана минимална работна заплата е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране. За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове.
Съществува друг феномен, за който никой не говори – в резултат на прилагането на антикризисните мерки, обезщетението за безработица нарасна до 60 на сто от средната работна заплата, което важи за цялата страна и не отразява регионалните икономически аспекти. В резултат на това, в много региони хората предпочитат да получават обезщетения за безработица и да се развиват в сивия сектор на икономиката. Тези непремислени икономически напъни деформираха пазара на труда и утежняват общото състояние на икономиката.
Трябва да се знае, че чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси. Освен това, увеличаването на минималната работна заплата създава и немалко проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани работници и временно заети.
В същото време, основният проблем на българската икономика е запазването и генерирането на нови работни места. От 2009 година насам България е загубила 400 000 работни места, а в последната година – 93 000. Изменението на МРЗ създава немалко проблеми в общините с ниска заетост, включително създаването на временни работни места. Това означава, че ще трябва да се търсят допълнителни финансови средства.
