Деформациите в икономиката раждат деформации в отношенията

Докато има непазарно определени цени, българският гражданин ще бъде зависим от политиците 

В дъното на днешните протести стои икономиката, която независимо от лозунгите на политиците и на обслужващите ги медии е далеч от пазарните изисквания.

Българският гражданин няма доходи да си плати пазарната цена на ток, отопление, такса „смет”, такса за паркиране и т.н.

Нашата псевдопазарно ориентирана държава извършва социалистическо преразпределение, като субсидира кръстосано от бизнеса или от получените данъци цената на енергията и обществените услуги за битовите потребители, с което се засилват социалистическите отношения.

За огромно съжаление, държавата, а оттам – и политиците, играят решаваща роля в дирижиране на икономическата съдба на хората. Политическият риск става невъзможен – изключително висок. Защото с едно решение на политиците, с едно решение на управляващите нещата могат да се обърнат. Излиза, че политиците могат да управляват не само икономиката, но и доходите на хората. Т.е. ние нямаме независимо общество.

Държавата създава субсидирани работни места за сметка на нашите данъци. Държавата решава да изплаща социални помощи по неясни правила.

22 години нито една политическа прослойка нямаше смелост да въведе нормалните макроикономически баланси, за да може доходите на заетите в икономиката спокойно да покриват пазарните цени и на енергията и обществените услуги.

Политиците се явяват основна пречка пред развитието на високотехнологично стопанство и конкурентна икономика. Така, както по времето на социализма държавата се срути, така и днес държавата се срутва, поради неотказването на политиците от желанието да управляват икономиката и да не подобрят живота на гражданите.

Паралелно с това явление, политиците остават безучастни от износа на добавена стойност от страната, закриването на всички наукоемки дейности – развойна, проектантска, дизайнерска, дори търговска. Това прави икономиката ни неконкурентоспособна, а работните места – нископлатени. Това обрича хората на бедност и невъзможност да покриват елементарните си комунални разходи.

Какъв е изходът?

В този решителен момент, независимо от болезнените решения, трябва да се отиде към нормални макроикономически баланси.

Каквото и да бъде участието на гражданите в управлението, при наличието на деформирани макроикоонмически баланси, самата деформация ще ражда корупция и търговия с влияние.

Какъвто и контрол да се организира, той е човешка дейност. Човекът винаги се изкушава – независимо дали е политик или е просто обикновен гражданин, когато му се даде възможността за преразпределение. Силно човешко е да притегли нещата към себе си или към близките си. Голямото достижение на пазарната икономика е, че механизмът на пазара освобождава човека от подобни решения. Механизмът на пазара ги превръща в автоматизъм.

Така че, важното е да се създадат надеждни механизми политиците и отделните лица да не бъдат изкушавани, че може с техни решения да бъдат управлявани икономическите отношения.

Единственият изход от днешната ситуация е премахването на деформациите в икономиката и превръщането ни в страна, където свободата на духа е укрепвана от свободата в икономиката.