Най-големият проблем е липсата на работни места
– Г-н Данев, кой е най-големият проблем на България?
– Липсата на работни места. Огромна безработица пълзи и ние продължаваме да се опитваме да решим проблема с емиграция, което не е добрият начин. Изходът е инвестиции и създаване на качествени и устойчиви работни места.
У нас средата е непрогнозируема заради своеволията на политическия елит.
Нито едно правителство от началото на прехода досега не обръща внимание на факта, че в България масово се изнася национален доход, закриват се дейности с висока добавена стойност.
Вече няма проектантски, развойни организации, търговските дейности се изнасят.
Заради това доходите на българското население са ниски. Хората не могат да посрещнат разходите за ток, или за паркиране, например.
– Не смятате ли, че прекалено много внимание се обръща на чуждестранните инвеститори, а българският инвеститор е загърбен?
– Философията, която се изповядва в момента от всички политически сили е, че говорим за инвеститори. Моето лично мнение е, че прекалено много хипнотизиране има и към европейските фондове.
Страна, която седи само на притока на пари отвън, на донорски пари, не просперира, ако не развива собствения си ресурс. В предходни години сме имали над 25 млрд. лв. локални инвестиции.
Големият политически риск в България обаче и непрогнозируемостта накараха бизнеса да бъде доста предпазлив и да изтегли активното си участие в икономиката.
Инвеститорът е едно от най-плашливите създания в света. Парите обичат спокойствието.
Има масово бягство на работодатели от страната. Самият факт, че се закриват предприятия и търговски дружества, че 49% от предприятията в страната имат нула заети, е достатъчно красноречив.
С настроението, което съществува срещу работодателите и поставяните към тях непрекъснати искания, се разрушават устоите на българската икономика. На практика работодателите основно носят риска от цялата икономическа криза.
– Справя ли се бизнесът с растящите такси и налози?
– Искаме рязко намаление на таксите, защото в момента тиранията е огромна към бизнеса с всякакви такси и данъци, които се променят непрогнозируемо.
– Как ще коментирате текст в Закона за ДДС, даващ право за търсене на солидарна отговорност от изрядни фирми данъкоплатци заради недобросъвестни партньори във веригата? Това не е ли законово подтикване към сивата икономика?
– Трябва да върнем европейската практика, т.е. да няма последователна отговорност по свързаните лица. Във всички случаи НАП трябва да се задоволи до първото задължено лице. Ако то е некоректно, да търси останалите не от тези, които са по веригата ДДС, а да спре дотам и да си намери причините.
Има прости икономически съждения – през последните три години се отчита ръст на брутния вътрешен продукт. Защо тогава няма ръст на събираемостта от данъци? Което означава, че НАП не си върши работата. Т.е. ние имаме неефективна администрация, бих казал и неефективен политически елит.
– Може би трябва да последваме модела в Турция?
– Моделът в Турция е коренно различен, той не е европейски. Единственото нещо, което трябва да направи държавата, е да остави работодателите сами, без търговия на влияние.
Основните източници на работа в условията на икономическа криза са държавният бюджет, публичните разходи и европейските фондове. От Търговския регистър е видно кои са фирмите, които имат патологично бързо развитие през последните години.
Фактът е показателен, че има политика на влияние. Тези елементарни неща, за съжаление не се следят от медийната общност.
– Доволен ли е бизнесът от намаляването на цената на природния газ?
– Смятам, че недостатъчно е спаднала цената на природния газ. България подписва дългосрочна спогодба над 400 евро на 1000 куб.м. В момента цената на спот пазара е 330 евро на 1000 куб. м.
Тази и следващата година очаквам революционно изменение на цените на горивата към спад и всяка подобна дългосрочна спогодба е твърде опасна за българската икономика.
Един от най-големите потребители на горива в света – американската икономика, вече е нетен износител на основата на шистов газ, който е пет пъти по-евтин от естествения газ.
Китай също започва масови проучвания. Технологиите се развиват с бързи стъпки, колите с електрозахранване също настъпват бързо.
Това означава, че консумацията на някои видове горива ще бъде все по-ограничена, което ще предизвика коренно преструктуриране на цените на горивата в следващите няколко години.
Всичко има своето геополитическо значение.
– Има ли бъдеще тежката индустрия в България?
– Тежката индустрия е бреме, което България пое с кооперирането си в СИВ. Единственото спасение за нея е коопериране с големи производители в света. Двадесет и две години не сме инвестирали в това производство, а продадохме редица машини, които бяха високотехнологични.
– Добивът на злато напоследък се оспорва, как ще коментирате?
– България забрани използването на определени технологии, поради което у нас не може да се добива злато в чист вид. Другата възможност е това злато да се изнася като концентрат. Ако бяхме намерили баланса между екологичните протести, тъй като голяма част от тях са платени, нещата биха придобили съвсем друг вид.
Тогава можеше да е ясно дали концесионните такси са високи, или ниски. Аз съм защитник на тезата в България във всички случаи да се произвежда до краен продукт, с гарантирана екологична защита.
Тогава страната ни може да следи какво се произвежда. Но е въпрос на държавна политика – всички полезни изкопаеми са национално богатство.
