Синдикатите паднаха в капана на собствения си популизъм
Скандалът с пенсионните фондове – нескопосано гримирана нечиста сделка
Миналата седмица се случи нещо невиждано в най-новата ни история. Едно законодателно решение успя да премине през всички процедурни въртележки за пет дни и да стане факт. При това става въпрос за цялостно преформатиране на пенсионния модел на страната. Промените бяха обявени за пръв път в неделя (14 декември), а в петък (19 декември) бяха окончателно приети.
Тази депутатска експедитивност и категоричният отказ от обществен дебат, въпреки острите критики от всички посоки, убедително доказва, че става въпрос за нескопосано гримирана нечиста сделка. Срещу подкрепата за промените в пенсионната система, синдикатите получиха временно замразяване на пенсионната възраст и дълго бленуваното от тях криминализиране на укриването на осигуровки.
Доколкото е възможно да се ориентираме в гъстата политико-синдикална предколедна мъгла, промените в осигурителната система са били предварително подготвени от ГЕРБ, с дейното участие на финансовия министър Горанов, достоен наследник на Симеон Дянков, който се опита да национализира Сребърния фонд и успешно одържави резерва на НЗОК. За да бъдат легитимирани тези промени, те бяха пробутани в последния момент на синдикатите, които дълго се чудеха как да се измъкнат от деликатното положение, в което ги вкараха. А може би
сами се хванаха в този капан,
увлечени в собствения си популизъм и желание да блеснат пред обществото.
Крайно недалновидно е да изтъргуваш източването на личните партиди на осигурените лица срещу популисткото „постижение“ да бъде криминализирано укриването на осигуровки. Този проблем всъщност е уреден законодателно, тъй като укриването на плащания е документна измама, а тя е криминализирана. Излиза, че на едната страна на везната се поставя кръпка в закона, която няма почти никаква добавена стойност към съществуващия регламент, а на другата страна силно натежава крупна финансова машинация, благозвучно аргументирана с определението „право на избор“. Така че, напълно разбираемо е защо синдикатите се чувстват неловко при тази нереципрочна за двете страни сделка. Каквито и обяснения да дадат занапред, в общественото съзнание ще остане горчивото усещане за задкулисие, в което синдикатите играят от водещите роли.
Емоционални, неаргументирани, нервни, видимо притеснени – така изглеждат синдикалните лидери в публичните си изяви напоследък. Разбираемо е – ролята на параван е твърде незавидна, особено за хора, които имат претенцията да диктуват ритъма и правилата на играта, а не обратното. Но този път ги изиграха по учебник. Сега им остава да се обясняват, но обясненията им са някак неуверени, нелогични и неубедителни. За прословутия им меморандум с правителството чухме всякакви версии – ту го има, ту го няма, май го имало, но те не го били подписали, но и това не е съвсем сигурно… Притиснат от обстоятелствата, лидерът на КНСБ Пламен Димитров с половини уста призова за приемане на промените, тъй като били демократични и в полза на българските граждани. С това си изявление той остана самотен рицар на „гениалната” управленска идея, след като почти не остана експерт или организация, която да не се противопостави на промените. А дали няма да е по-демократично, ако правото на свободен избор се прилага и в посока осигуреният да може да пренесе 5% от осигуровките си в НОИ към частен пенсионен фонд? И защо, след като промяната е толкова благоприятна за гражданите, доста от нейните привърженици, вкл. министрите Горанов и Калфин заявиха, че няма да местят собствените си осигурителни партиди към НОИ? Тези изявления фактически доказват несъстоятелността на идеята.
Точно толкова странна, объркана, неясна, неаргументирана и непоследователна е и позицията на някои близки до правителството работодателски организации. От тях първо чухме, че били готови да подпишат петте точки от меморандума между правителство и синдикати, т.е. нямат никакви претенции към предложените законодателни промени. Часове по-късно позицията им еволюира до това, че някои текстове трябва да се прецизират и че правото на избор трябва да се прилага не по линията „НОИ – частни пенсионни фондове“, а по линията „добри – лоши фондове“. Те дори щели да правят активна информационна кампания сред своите работници, за да ги насочват (забележете!) към „добрите“ фондове и да ги убеждават да изтеглят личните си партиди от „лошите“. Не става ясно по какви критерии ще бъдат класифицирани фондовете като „добри“ и „лоши“, кой ще прави тази класификация и дали всъщност не става въпрос за нерегламентирана пазарна намеса, която е наказуема.
При изреждането на заинтересованите страни не трябва да пропускаме и интелектуалците – хората с висок мисловен потенциал, призваните да водят обществото, да го будят и напътстват. Странно е защо те реагират бурно срещу маргинални проблеми, като персонални назначения, а за одържавяването на милиарди левове, спестени от работещите българи през последните 15 години, нямат никаква реакция. Може би интелектуалният елит на нацията не се осигурява за пенсия и затова този проблем не го вълнува. Или този елит не обитава родните 111 хил. кв. км., а живее в някаква паралелна вселена? Оглушителното им мълчание е необяснимо и нелогично.
Любопитно е и поведението на политиците, които се оказаха неподготвени за изненадата, поднесена им от управляващите. Доказателство за това е създалата се странна неформална коалиция между ГЕРБ, ДПС и част от ПФ, които единодушно подкрепиха промените. Може би някои от тях очакват да се обезценят активи на предприятията, собственост на пенсионните фондове, и да си ги „напазаруват“ изгодно. Странна трансформация имаше, например, в позицията на бившия социален министър, а сега депутат от ДПС, Хасан Адемов. На 15 декември пред Дарик радио той заяви: „Върви се към преосмисляне на тристълбовия осигурителен модел в България, като в дългосрочен план може да бъде поставено под съмнение и съществуването на частните пенсионни фондове ”. На 19 декември, г-н Адемов обясни, че партията му би гласувала против текстовете, ако има намек да се отмени тристълбовия модел и за национализация на партидите, но според него няма и намек за това, а става въпрос за правото на свободен избор. Още по-странна е позицията на БСП, чиито депутати не намериха смелост да се противопоставят на това посегателство върху спестяванията на българските граждани, а предпочетоха да се въздържат при гласуването в пленарната зала.
Президентът очаквано зае виетивата позиция да отложим разговорите с три месеца. На ход е само Конституционният съд. Сега е моментът тази институция да докаже безпристрастност, обективност и национална отговорност. Защото осъществяването на това „следобедно-неделно хрумване“ ще нанесе тежки социално-икономически вреди. Чрез ефекта на доминото една по една ще започнат да се срутват серия обществени системи – пенсионното осигуряване, фондовия пазар, оттам – корпоративните активи, оттам – нов удар върху пазара на труда и т.н. Тогава сагата „КТБ“ ще започне да бледнее пред мащабите на новото национално „приключение“.
През последните два дни и премиерът и финансовият министър декларират готовност за диалог и ревизия на приетите промени. Такова обещание дадоха и на коалиционния си партньор Радан Кънев, очевидно притеснени за стабилността на управлението. Ако такъв диалог беше проведен преди решението на парламента, ревизия едва ли щеше да е необходима. Пенсионната реформа е като бременност – всяка промяна, дори и най малката, трябва да се обмисля и узрява. Бързите промени, като недоносената бременност, е свързана с очаквани малформации.
