Безалтернативното статукво се пропуква…

Увлечени в провинциални спорове, заслепени от омраза и с единствена цел да нанесат някакво вербално поражение, политическите елити на двете водещи партии са притъпили сетивата си и не забелязват сериозното преструктуриране в обществените нагласи.

Последните социологически изследвания показват рязко намаляване на доверието към всички парламентарно представени политически сили. Сривът на доверието на годишна база е средно с 40 на сто – най-малко доверие губи ДПС (-15%), а най-много – Воля (-73%). Двете най-големи партии (ГЕРБ и БСП) губят по 35-37%, а рейтингът на коалиционния партньор в управлението – Обединените патриоти, намалява наполовина.[1]

На този фон, почти 40% от българите отказват да гласуват, което е естествена реакция на разочарование от несъстоялата се българска демокрация. Именно тези 40% са основният електорален потенциал на всяка нова популистка или непопулистка партия – проблем, който все по-осезателно диша във врата на политическите мастодонти.

Ако станат факт нови партии с избрани, интелигентни хора, хора с възможности, които могат да бъдат припознати от българския избирател и съпоставени с интелигенцията около Цветан Цветанов и обърканите глави около БСП, то това ще предопредели едно сериозно прекрояване на политическото пространство. Такива партии неминуемо ще бъдат най-малко третата политическа сила при възможни предстоящи избори. Независимо от това дали са основани на популизъм, или на обективна политико-икономическа платформа, подобни партии ще бъдат незаобиколими при формирането на едно бъдещо правителство.

Политическият елит, обаче, се прави, че не забелязва тези процеси. Налице е една политическа омерта – отказ от всички политически сили да артикулират задълбочено наслоените във времето токсични олигархични връзки, примери за които могат да се изброят достатъчно (програмата за саниране, връзката между телевизиите и лотариите, веригата „Лафка“, фалита на КТБ, покупката на ЧЕЗ и т.н., и т.н.).

Омертата важи и за избора на членовете на ВСС, както и за партийните субсидии, които се запазиха, въпреки категоричното обществено мнение, изразено чрез референдум.

Факт е и оглушителната тишина около доклада на Държавния департамент за България за 2017 г., според който са налице: манипулация на общественото мнение през медийни рупори; използване на силите за реда за упражняване на натиск над опозицията; изборни манипулации; корупция и неефективни закони за справяне с нея; пристрастна съдебна система и произволни арести и противоконституционална спецпрокуратура.

Част от омертата е натрапчиво да се насажда тезата за безалтернативност на статуквото – теза, която всички политически шамани налагат, а медиите папагалски възпроизвеждат. Нито политическите анализатори, нито социолозите, нито журналистите говорят за коренната промяна в настроенията на избирателите, която е все по-видима. Разговорите за възможни алтернативи са табу, което цели да гарантира спокойствието на настоящите политически играчи.

Колко дълго, обаче, това продажно табу ще може да бъде запазено? С всеки нов обществен скандал внимателно изгражданата политическа конструкция за безалтернативността на статуквото се руши, а обществото все по-активно започва да търси и очаква алтернатива. Бушуващите протести под измамно спокойната повърхност на политическата стабилност са достатъчен индикатор за нарастващото вътрешно напрежение в обществото.

За съжаление, политиката не избира кой да се занимава с нея. Измамното чувство за безалтернативност е винаги свързано  с  чувството за надменност. Култивираната надменност неизменно води до невежество, защото надменността замъглява разума.

______

[1] Посочените данни са от проучвания на агенция „Тренд“ за януари 2017 и за март 2018

ПП: Позицията ми е лична и не ангажира институцията, за която работя

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

1win