Университети за безработни
Няма съмнение, че решението на правителството да се обърне по-сериозно внимание на младежката безработица и да се стимулира бизнеса за наемане на стажанти, е нещо положително. Но не трябва да се игнорира, че намаляването на работните места е свързано главно с кризата и нерешените проблеми с бизнес средата в България. И това въздейства пряко на пазара на младежката заетост. Затова основните усилия трябва да бъдат насочени именно към подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономиката. Условията за правене на бизнес у нас за съжаление не се подобряват. Една от причините за това е непрекъснатото променяне на нормативната база на икономиката, липсата на електронно правителство и натискът на администрацията. Предприемачите посрещаме решението за стимулиране на младежката заетост положително. Но тава е просто лечение на последствията от лошата бизнес среда, а не премахване на истинските причини. Още повече че проблемът с безработицата сред младите не е от сега и не е продукт на кризата.
Именно неуредиците в условията за правене на бизнес рефлектират и в заетостта при хората до 29 г. Затова трябва да се лекуват причините, довели до проблема, а не повърхностните му проявления. На пръв поглед въвеждането на електронно правителство не е пряко свързано с младежката базработица. Но всъщност не е така. Сега се говори отново за въвеждане на ЕГН-то като основен идентификационен код. А защо въведохме картите с чип, защо бяха инвестирани толкова средства в тази система, за да се върнем на предишната позиция? Откога говорим за публичен регистър на ДДС – и постъпващото, и това, което се връща. Откога говорим за връзка между всички спонсори на министерства, партии и т.н., и обществените поръчки. Ами публичният регистър?
Само БСК е дала 220 предложения за подобряване на бизнес климата в България.Най-точна индикация за влошаване състоянието на икономиката е липсата на инвестиции и закриването на работни места. Да, наливането на пари от програми и от бюджета за стажантска заетост ще помогне временно. Но проблемът с безработицата ще остане. Непрекъснатите промени в законодателството, връщане към вече отречени нормативи, неефективната администрация, неясното разходване на публични средства са все щрихи от лошия бизнес пейзаж. За безработицата сред младежите огромна роля играе и недалновидната политика на учебните заведения. Даваме ли си сметка колко университета бълват например юристи и какви са нуждите на икономиката. Ами нормално е при това положение тези млади хора след завършване да стоят без работа. 80% от знанията, които се получават в университетите, са академични и само 20% отговарят на нуждите на бизнеса.
Какво да очакваме тогава освен висока безработица сред младите. Откога говорим, че квотите, които финансира държавата, трябва да бъдат стиковани с предприемачите. Питаме ли се защо няма криза в Полша, в Естония, в Дания? И защо България при ситуация на безспорна финансова стабилност и незадлъжнялост толкова тежко преживява кризата? Знае ли някой какви са целите на Министерството на здравеопазването, с колко да намалят детската смъртност, след като харчат толкова милиарди?
Това са прости индикатори за ефективност на публичните разходи. Отворете например сайта на правителството на Великобритания – там ясно са описани целите за всеки разход. Трябва да има цели и индикатори, за да може обществото да следи дали ефективно се разходват парите му.
