Ръстът на БВП – една аналитична картина

Европа е пред технологична революция. България, като част от ЕС, би трябвало също да е участник пряко или косвено в технологичната революция и свързаните с нея очаквания.

Когато разглеждаме визията за развитието на България, то не може да не го свържем с визията за развитието на българската икономика.

Говори се непрекъснато за стабилен ръст на българската икономика, но същевременно трябва да се опитаме да анализираме какви са компонентите на този ръст и да видим какви биха били очакванията за следващите години за общото развитие, както на икономиката, така и на българското общество.

Да, България има няколко чудесни, щастливи години по отношение развитието на икономиката, през които постига един стабилен ръст от 3 до 4%. Като казваме „чудесни“, да се опитаме да дешифрираме защо са чудесни и какъв е приносът по компоненти на отделните фактори.

Първият фактор за регистрирания ръст е ръстът на европейската икономика. Страните от Еврозоната вече не са „болният човек“, а блокът навлиза в „златен период“.

Експортът на българската икономика е преобладаващо към страните от ЕС. Естествено, ние не можем да не влезем в детайли, че този ръст на европейската икономика и тенденциите ще дърпат и подотраслите, които са свързани с коопериране с европейската икономика.

Вторият фактор е, че България, която е страна със силно енергоемка икономика, с години имаше сериозен търговски дефицит вследствие вноса на горива. Вследствие на рязкото намаление на цените на международните пазари на петрола от 150 на около 50 долара на барел, през тези щастливи години България реализира положителен търговски баланс, само заради това, че се намали стойностно вносът на горива.

Кумулативно с този значителен положителен ефект е и фактът, че увеличаваме износа на стоки към ЕС. Фактически, в структурата на българския БВП най-голямо влияние има търговският баланс от последните години. А участието на търговския баланс в ръста на БВП от външни фактори.

Намаляването на цените на горивата донесе и  косвени позитиви на страната ни във връзка със себестойност на продукцията, намаляване на обществените разходи за мобилност, възможността за по-големи приходи от акцизи и пр.

Третият фактор са събитията в Близкия Изток и ръста на оръжейната ни промишленост. Този ръст, преди всичко износът, е експоненциален и същият не е функция на развитие на българската отбранителна промишленост, а на увеличеното пазарно търсене. Подобно развитие, дължащо се на външни фактори, естествено се отразява положително на търговския ни баланс и оттам на ръста на БВП.

Четвъртият фактор, който въздейства положително на ръста на БВП е  свързан  с ръста на туризма. Този ръст от 10 на 12%, според думите на Министъра на туризма, отново очевидно е вследствие на развитието на международните пазари, а не благодарение на по-добро управление. Събитията в Турция, Египет, Тунис прехвърлиха сериозни туристически потоци в България, Гърция, Испания и др. Трябва да се отчете, че ръстът на туризма изтегля ръста на транспорта, търговията, производството на хранителни стоки, потреблението на енергия и др. Добре е известно, че при 1 единица ръст на туризма кумулативният принос за икономиката от другите отрасли се умножава с коефициент 2,5.

Петият фактор – България получава финансов допинг от 6 млрд. средства от ЕС, които усвояваме все по-добре и естествено е допълнителен фактор за ръста на БВП.

Някои вътрешни фактори, също независещи от управлението обстоятелства. Падането на лихвените проценти на международните пазари и сриването на депозитите в българските банки. Вследствие на този факт голяма част от натрупаните депозити се впръскват в икономиката по два канала – единият е потребление, а другият е разходи за придобиване на имоти. Точен индикатор за това явление е фактът, че цените на имотите растат.

В тези аналитични разсъждения може да включим и освобождаването на 3,6 млрд. лв. спестявания от КТБ, приноса на преводи на емигрантите, които също допринасят за ръста на БВП, но преди всичко по пътя на ръст на потреблението.

Анализът на структурата на БВП при наблюдавания ръст показва, че той преди всичко е свързан с рязкото подобрение на външно-търговския ни баланс и увеличеното потребление.

Не е трудно да се направи извода, че ръстът на БВП е обусловен основно от външни фактори и не е резултат на подобрено управление на икономиката. Особено тревожен е фактът за срива на инвестициите, които намаляват своето участие при формирането на БВП. Наблюдава се драматична структурна деформация. Свиване с почти 1/3 на този дял. Особено тревожен е сривът на местните и особено на чуждестранните инвестиции.

  Когато се говори за ръст на икономиката, винаги трябва да се разглежда при  каква база е този ръст, както и фактът, че ние сме в среда, в която има силна конкуренция между отделните държави. Не е важно на едно стометрово трасе в провинциалния борд на Източна Европа, когато стартираш, да постигнеш по-добро от предишното си постижение. Важното е да не си последен. България е с най-ниска база и с най-нисък относителен ръст на БВП на глава от населението.

Подобно развитие предопределя в следващите години големия риск и неопределеност, пред които е изправена българската икономика. Зависимост предимно от външни фактори и хроничен дефицит на инвестиции вследствие на вътрешни фактори.