Кога администрацията ще спре да притиска бизнеса с такси и ще го остави да работи и да създава качествени работни места?
С изменението на Закона за частната охранителна дейност се въвежда лицензионен режим за юридически лица, в които охранителната дейност се осъществява от вътрешни звена за самоохрана. Таксата за получаване на лиценз е 700 лева за едно населено място и 3000 лева за лиценз за територията на цялата страна.
Лицензирането на самоохранителната дейност е в противоречие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и надхвърля разумните рамки на принципите и целите на административния контрол.
Цел на административното регулиране според ЗОАРАКСД е да се улесни и насърчи извършването на стопанска дейност, като установяването на нормативни изисквания и контрол се ограничат до обществено оправдани граници.
Дейността по самоохрана не е стопанска дейност. Тя не е насочена към предоставяне на стоки и/или услуги на трети лица и не се налага техните интереси да бъдат защитавани. Потребител на дейността е този, който я организира. Рисковете също са за него.
Очевидно, законодателното изменение не цели опазване на обществения интерес. Аргументът за изравняване на административните регулации при външна охранителна дейност и самоохрана са необосновани, тъй като те са качествено различни като отговорност спрямо потребителя на услугата. Лицензът е най-тежката форма на регулация и следва да бъде смекчена на регистрационен режим за охранителна дейност, а за самоохраняване не е необходима никаква регулация.
Законът въвежда допълнителна административна тежест и неоправдано високи такси за юридическите лица, които организират самоохраната си. Размерът на таксата далеч надхвърля разходите за администриране и последващ контрол. При това положение, едва ли може да се очаква някой да се самоопредели като самоохраняващ се. Изменението на закона тласка търговците към ползване на частни охранителни фирми с придобит лиценз, в които вече работят над 200 хил. души.
Регулацията няма аналог в ЕС, обслужва корпоративни интереси и води до преминаване на дейността по самоохрана в сивия сектор на икономиката. Допълнителната тежка регулация ще притисне предимно малкия и среден бизнес, който и без това е в тежко състояние.