Бизнесът пак ще кредитира държавата
Тези дни Българската стопанска камара излезе с остро становище по важен проектозакон на правителството, който трябва да бъдат приет спешно от парламента заради предстоящото еврочленство на България. За него и за проблемите на икономиката на прага на Евросъюза разговаряме с председателя на БСК Божидар Данев.
– Г-н Данев, миналата седмица правителството разпредели квотите за парниковите газове. Как представителите на бизнеса оценяват това решение?
– Доскоро България беше в благоприятна позиция. Промишленото замърсяване беше и все още е далеч под допустимите тавани. Страната стартира с някои продажби, защото имаше необходимост от свежи пари. Но без да обвинявам никого в некомпетентност, сделки се сключваха на ниво 5-7 до 13 долара. В момента обаче на международните пазари цените достигат 22-27 долара, а не е изключено в обозримо бъдеще да надхвърлят дори 50 долара. Същевременно плановете на компании като „Кумерио“, „Стомана индъстри“, „Кремиковци“, на дружества от циментовата и химическата промишленост включват гигантски инвестиции. Амбициите, поне на изброените чуждестранни инвеститори, са България да се превърне в металургична база на високотехнологични продукти. Затова моята прогноза е, че при започналия ръст на инвестиции ще дойде момент, в който ще трябва да купуваме емисии. Това обаче ще става на по-високите цени. Всичко това определя необходимостта от по-интелигентна политика в областта на парниковите газове.
– Какво според вас трябва да се промени в подхода?
– Хубаво е, че вече имаме национален план в тази област, който обаче трябва да е само основата за разговори. Обществото трябва да е запознато с проблем, който не е моментен само за тази и следващата година, а дългосрочен за българската икономика и за нацията. Решението на правителството само държавата да има право да продава не е най-удачното. Това е търговия, а държавата е показала, че не е добра в тази дейност – да си припомним само приватизационния процес, концесионните договори и т.н. Затова според БСК решението е в публично-частното партньорство.
– Наскоро камарата излезе и с остро становище по проектозакона за акцизите и данъчните складове. Какви са аргументите на бизнеса срещу него?
– Не сме априори негативно настроени, защото новите изменения са предизвикани от необходимостта да се хармонизира българското законодателство с изискванията на Европейския съюз. Първото нещо, което леко ни смути обаче, е въвеждането на акциз по видове потребители. Не знам в ЕС дали има такъв случай, ще проверим, но ми се струва, че този подход не е пазарен.
– Може ли да дадете пример?
– Например акциз за електроенергия, различен за битовите потребители и за стопанските субекти. Този подход ни смущава повече като философия, а не толкова като числа. Ако приложим тази схема, в крайния й вариант ще стигнем до бензиноколонки за частни и фирмени коли. Допускам, че това решение има някакъв социален привкус, но социалната политика не се провежда с цени. Стопанската камара е категорично против използването на цените като елемент от социалното подпомагане, защото това е антипазарно решение. И богатите, и бедните хора потребяват енергия, въпросът е да подпомагаме целево тези, които действително имат нужда.
– В становището на камарата имаше забележки и спрямо бюрократичните процедури.
– С промените се въвеждат изключително много регистрационни режими и това ни смущава дори по-силно, отколкото диференциацията на потребителите. Стига се до абсурда например компании, които са лицензирани за дадена дейност, освен това и да се регистрират. Сега предприемачът ще трябва да мине през два регулативни режима – първо да има лиценз, а после да се регистрира. В текстовете има някои тавтологии, които будят усмивка, цитирам: „Да се регистрира като регистриран търговец…“
Друго ограничение е, че се въвежда възможността регистрация да се отказва. Съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност прилагането на регистрационен режим изключва преценка от страна на администрацията – след като си подадеш документите, са длъжни да те регистрират. Това не е лицензионен или разрешителен режим, когато се допуска решение по целесъобразност. Сега изведнъж обаче не само се дава възможност регистрация да се отказва, но и се позволява мълчалив отказ.
– За кои дейности се въвеждат тези ограничения?
– За всички търговци, които ще могат да внасят и изнасят акцизни стоки. Спектърът е много широк – от въглища и електроенергия през горива до тютюни, алкохол, парфюми и т. н. Най-интересното е, че всички документи, които се изисква да се представят, съществуват в базите данни на държавата. Например изисква се актуално удостоверение за вписване в търговския регистър – нима държавата няма механизми да си го изиска?! Следващият е заверено от лицето копие от документа, удостоверяващ единния идентификационен код – нима този регистър е недостъпен за държавата?! Защо отново бизнесът трябва да тича по институциите, а за да излезе бързо документът, да съпътства тази бързина със „стимулиращи ефекти“… Като че ли има чиновническо лоби, така че всеки от тях се грижи останалите му колеги да имат достъп до бизнеса. Да бъдат незаменими, а бюрата им да се превръщат в частни офиси. Целият закон гъмжи от такива неща.
– Имате ли възражения по отношение на финансовите ангажименти, които се вменяват на бизнеса?
– От бизнеса се очаква да внесе средства като обезпечение на акцизните плащания и това е нормално. Смущава ни обаче, че след като парите бъдат внесени и се извършат процедурите, срокът за връщането на средствата е 30 дни. Това задържане е абсолютно необяснимо, след като е ясно, че сделката е приключена и дори не се налага данъчна проверка, както в случая с ДДС. Ето как с един текст в закона се забавя обращението на парите, а това означава, че бизнесът отново кредитира държавата.
– Бяха ли зачетени вашите възражения?
– Предоставиха ни закона в петък, в понеделник го обсъдихме на Национален съвет за тристранно сътрудничество, а на следващия ден проектозаконът влезе в правителството. Разбираме необходимостта да се приемат определени нормативни документи преди 1 януари 2007 г. , но винаги сякаш при форсмажорни обстоятелства, пожарникарски… Тези неща трябва да се отчитат, ако искаме икономиката да просперира. Сам за себе си говори фактът, че през тази година по оценката на икономическия форум в Давос България падна от незавидното 61 място на 72. И това стана основно заради лошата ефективност на администрацията, където сме извън стотицата. Този нормативен акт догодина ще бъде оценен и сигурно ще слезем още по-надолу. И така ще продължи, докато държавата иска да бъде институция, която кара другите да работят за нея, вместо да си върши работата.
– В този контекст как ще коментирате факта, че догодина отново държавата ще преразпределя през бюджета над 40% от БВП?
– БСК – съюз на българския бизнес, се придържа към мнението, че преразпределящата роля на държавата трябва да бъде намалена. За да се отчете, че тя е паднала под 40 на сто, както беше договорено в коалиционното споразумение, в проектобюджета за 2007 г. се използва трик, като от общата сума се изваждат средствата, които бюджетът внася в ЕС. На практика обаче се преразпределят над 40%. Субсидиите не намаляват съществено, увеличават се средствата за издръжка на администрацията. Трябва да отдадем дължимото на държавата, че намали данъка върху печалбата и увеличи долната границата за облагане на личните доходи. Но ако искаме да настигнем по темпове на развитие други държави – Естония, Румъния, Турция, това не е достатъчно. Сега е моментът България да се възползва от макроикономическата стабилност и да постигне по-висок ръст, качена на вълната на структурните фондове. За мен обаче е особено важно колкото се може по-голяма част от сивия сектор да излезе на светло. Основната причина за съществуването му е високото ниво на социалните плащания. Дананъчно-осигурителното бреме е 42%, а с измененията догодина ще стане около 39%. Предложихме на председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Петър Димитров да се увеличат заплатите на държавните служители с 15-16%, но те да започнат да плащат социални осигуровки, както всички останали работещи. Не може да има двойни стандарти и бюджетът, т.е. администраторът да бъде разпределител.
– Съществуват опасения, че влизането в ЕС ще доведе до многобройни фалити, особено в малкия бизнес?
– Фалитът може да бъде пречистващ за икономиката. Този, който не може да бъде ефективен, е по-добре да освободи човешкия и финансовия ресурс, за да бъде насочен в ниши, в които има по-голяма добавена стойност. В САЩ се изчислява индекс на броя на фалиралите към броя на създадените предприятия, което е своеобразен индикатор за динамика на икономиката. Аз смятам, че ще има фалирали, но и много новосъздадени дружества, и това е нормално в развиваща се пазарна икономика. Важното е броят на създадените да е повече от фалиралите. А колкото са по-бързи административните процедури, толкова повече ще расте оборотът на икономиката. За съжаление всяко ново законодателство, което се създава, определя бавни и сложни процедури.
