ГЕРБ грабеше бизнес и със закони
– Премиерът Орешарски обеща да спре натиска над бизнеса. Оплакванията са, че той върви по 3 линии – полицейски, административен и данъчен. Кои са най-уродливите му явления, г-н Данев?
– Рекетът над бизнеса е многоглава хидра. Той би могъл да се реализира чрез законодателството зад популистки цели, да бъде държавен или общински, да се повежда дори и от неправителствени организации. Натискът може да идва чрез структурите на МВР, НАП, контролни органи, агенции… Много е трудно да се обхванат всички детайли на това явление, което придоби внушителни размери в българската икономика. Мащабите също са различни – от опита за заграбване на бизнес до дребния рекет на чиновника, който търси собствено облагодетелстване.
– Бихте ли дали конкретни примери?
– Типичен пример за лобистко законодателство с цел да се заграби бизнес бяха промените в Закона за управление на отпадъците, с които се измени регулацията на фирмите за скрап. Друг пример от последните години са измененията в Закона за горите. Опитите за политическа кражба на бизнес бяха описани достатъчно с примерите за натиска върху Гриша Ганчев и други бизнесмени. Един преглед на информацията в Търговския регистър ще ви покаже, че избрани фирми, независимо от кризата, многократно са увеличили оборотите си. Това е форма на симбиоза между търговия с влияние и политически рекет. Една от големите възможности за облагодетелстване чрез политическо влияние се наблюдава при обществените поръчки, в т.ч. в строителството на магистралите, където са големите парични потоци.
– Постоянни са оплакванията от политически и административни решения, които натоварват малкия и средния бизнес. Какви са негативите от това?
– Формите са от политически рекет, който се осъществява в името на популистки цели, до проста експлоатация на административна мощ. Пример за първото е опитът за ограничение на цените на горивата. След него те взривно се измениха, като същевременно се укрепиха монополните позиции на определени играчи. Подобен ефект имаха и действията на бившия министър на земеделието за замразяване на цените на храните в търговските вериги. В крайна сметка това смачка и унищожи не малка част от средния и дребния бизнес в бранша. Общото е, че под прикритието на привидно добри намерения се нанасят вреди върху цялата икономика, за сметка на облагодетелстването и укрепването на монополни позиции. Десетки са примерите на административен натиск по различни канали – от задължителна пререгистрация на касови апарати до задължителна смяна на съдържанието на пожарогасителите с нова, многократно по-скъпа смес и т.н., и т.н.
– Вярвате ли, че думите на премиера за прекратяване на рекета над бизнеса няма да останат хвърлени на вятъра, както се е случвало със заявки на предишни правителства за подобряване на бизнес средата?
– Дайте въздух – 100 или 200 дни и да видим какви ще са неговите стъпки. Отсега обаче заявяваме, че не приемаме за разумни действия, които не са икономически целесъобразни. Като “замразяването” на цените на тока за бита например. Това е типичен пример за късогледа и популистка политика. При това “замразяване” загубата ще трябва да се поеме от индустрията. В дългосрочен план резултатът е част от българската индустрия да стане неконкурентоспособна, което да доведе до закриване на работни места и/или до повишаване цените на продукцията . Ако това се случи, икономическата логика е, че отново ще натовари битовия потребител. Резултатът – все по-малко хора, които ще могат да си плащат сметката за ел. енергия. В краткосрочен план проблемът може да се реши само с енергийни помощи. Дългосрочното решение е да се направи така, че доходите на населението да растат, за да могат хората да си позволят да плащат нормалната цена на електроенергията, която се определя на международните пазари. Изкуственото занижение на стойността чрез намеса от държавата е порочна политика, защото само отлага и задълбочава кризата.
– Наскоро доклад на Световната банка показа, че общините налагат различни такси от фирмите за една и съща услуга, процедурите са тромави, искат се различни документи и предприемачите да тичат от гише на гише, вместо да си вършат работата. Как може да се сложи ред?
– В сравнение с 2007 г. през 2012 г. приходите на общините са нараснали с 47,3%, основно на гърба на бизнеса с въвеждането на различни такси и режими, които често нямат законово основание. Местните власти донякъде са принудени да извършват този рекет над бизнеса, тъй като обещаната децентрализация във финансирането от много правителства досега на практика не се е случила. Това е причината всички местни власти да са в сериозен бюджетен дефицит, задлъжнялостта им да расте до няколко милиарда лева и изходът се търси късогледо в мачкането на бизнеса.
– Какви трябва да са спешните мерки за борба с безработицата?
– Вече предложихме на министъра на труда субсидираната от държавата временна заетост да се насочва само към бизнеса. Сега тези програми се реализират основно от общините и няма ефективност на положения труд. Вместо това се създават грешни навици – масова гледка е жени да подпират метлите по няколко часа, след което отиват да се грижат за своите стопански дворове. От съществено значение е временната заетост да се насочи предимно към младите хора, тъй като проблемът с младежката заетост е много сериозен, а трудовите навици и дисциплина се възпитават на тази възраст.
– Предложихте и основен ремонт на Кодекса на труда. Какви трябва да са промените?
– Кодексът на труда е от 1986 г. Оттогава има коренна промяна на характера на собствеността и на индустриалните отношения. Не искам да влизам в детайли за конкретните предложения. Дългосрочната цел на държавата е създаване на работни места чрез облекчаване на бизнес средата, за да може капиталът да се насочи към създаването на устойчива и качествена заетост, а не да се изнася или замразява, както в момента. Трябва да се прекрати политиката за законови привилегии при създаване на работни места – генератор на нелоялна конкуренция, а да се стремим към подобряване на бизнес климата, за да пречупим тренда на спад в инвестициите. Докато това не се случи, няма как да намалее безработицата. Важно решение е държавата да създаде условия или програма за разкриване на работни места за хора с ниска квалификация, тъй като те са основна част от безработния контингент. Това решение индиректно ще въздейства и върху ограничение на битовата престъпност.
– Има много фирми, които търсят кадри, но не намират сред стотиците хиляди безработни. Как може да се коригира този дисбаланс на пазара на труда?
– Изводът е, че има много работа, но няма хора за работата. Последните няколко години ИТ секторът и електропромишлеността, например имат сериозен ръст. ИТ секторът може да утрои обемите си, но няма хора, които да работят. Тук отиваме към системния проблем – защо образованието не подготвя кадрите, които са нужни на икономиката?! За съжаление проблемите не са само там. Ние сме в състояние на много тежка криза не само в икономиката, а и в почти всяка институционална система – националната сигурност, правораздаването, социалната, в т.ч. пенсионната, система, здравеопазването.
– Изглежда доста мрачно…
– По-добре да сме реалисти, отколкото да смятаме, че лесно можем да решим проблемите. Фактът, че за 3 години можахме да се срутим с 20 места в световната класация за конкурентоспособност, означава, че сме не само в икономическа, но и в морална криза. Протестите на улицата доказват това.
– Няма ли опасност замразяването на пенсионната възраст, както възнамерява правителството, да увеличи дефицита в НОИ и накрая дупката да се покрива пак за сметка на работещите и бизнеса?
– Политическият поклон пред електората не е най-добрият начин за решаване на проблемите. Според нас трябва коренно да се преразгледат привилегиите за ранно пенсиониране. Там има доста резерви. Не може човекът, който поставя номерата на леките коли, да се пенсионира по-рано. Това трябва да е само за хората, които извършват рискова дейност. Другият голям резерв е в огромния брой инвалидни пенсии, които вече са около 700 хил. и разходват над 1,1 млрд. лв. годишно. Станахме страна на освидетелстваните по ТЕЛК.
– Какви трябва да са първите стъпки на правителството, за да се справи с проблема?
– Единственото лечение е да има по-малко държавна намеса в икономиката. Икономиката трябва да се либерализира, защото всяко регулиране създава възможности за рекет и намеса на администрацията по некоректен начин.
