Образователните стандарти изостават значително от изискванията на пазара на труда
Водещ: България ще разполага със 100 милиона евро от структурните фондове за насърчаване на младежката заетост през следващите две-три години, съобщи министър-председателят Пламен Орешарски. Така държавата ще създава възможности за стимулиране на работодателите да осигуряват работа, обучение или предквалификация на младежите. Ще реши ли това проблема? Г-н Данев, как коментирате идеята работодателите да разполагат със средства за обучение и преквалификация на кадри?
Божидар Данев: Аз смятам, че това е едно великолепно решение. То е европейско решение, не само българско. Знаете, проблемът с младежката безработица е европейски проблем. Разбира се, в нашата страна както е известно и ръстовете, и пропаданията в икономиката са значително по-големи, тъй като ние сме една малка, силно чувствителна икономика към подобни икономически сътресения. Така стои и въпросът с младежката заетост. Разбира се, причините за младежката заетост са многопластови. Една от причините е липса на връзка между образователната система и пазара на труда. Имаме едно пълно разкъсване между професионалните и образователните стандарти. Така че да се надяваме, че с тази готовност на правителството да превърне образованието в приоритет в новия „Бюджет 2014“, да се създаде възможност за едно конвергиране между професионалните и образователните стандарти.
Водещ: Вчера всички медии цитираха една ключова ваша фраза, а именно, че „няма работа за хората, но и няма хора за работа“, защо?
Божидар Данев: Знаете, всички в бизнеса се оплакват, че няма квалифицирани хора, които да бъдат наети и да постъпят на работа. Има дълбока пропаст дори в технологическата дисциплина на хората, които постъпват на работа. Когато няма хора, не могат да се усвояват и инвестиции. Тоест ние не може да разчитаме, че в близките няколко години ще създадем качествени и устойчиви работни места, след като няма подходящ трудов ресурс, който да поеме тези инвестиции и да ги развива. Така че проблемът с образованието, проблемът да се възпита квалификацията на хората, е ключов проблем. България категорично изостава от целия Европейския съюз. Както знаете, там около 9 на сто от хората учат през целия живот. При нас този процент е 2 на сто. Никой не говори каква е ефективността на подготовка на центровете за квалификация и обучение в страната ни. Тази дума „усвояване“ дори става порочна дума. Не е въпросът да усвояваме средства, а въпросът е да имаме ефективност при тяхното усвояване, т.е. каква е ефективността на тези средства, които така или иначе влизат в нашата икономика. Освен това ние се превръщаме като че ли в една страна, която гледа само към донорите. Ние имаме достатъчно вътрешен ресурс, който трябва да го развиваме. Забележете, всички правителства като че ли са се хипнотизирали от европейските фондове. Европейските фондове могат да ни дадат някакъв тласък, но те в никакъв случай не могат да гарантират едно действително широко развитие на българската икономика, на българския трудов пазар.
Водещ: Защо, г-н Данев високообразовани и квалифицирани млади българи предпочитат да излязат на европейския пазар и там да търсят развитие и кариера?
Божидар Данев: Ама това е съвсем нормален процес, госпожо. Подобно изтичане на мозъци има и към САЩ от Европа. Естествено е човек, когато има осигурена мобилност, каквато има в ЕС –хората да избират места, където може по-добре да се реализират като личности. Друг е въпросът, че ние сме една страна с висок политически риск. Хората не обичат риска, хората търсят спокойствие. Размерът на този политически риск може веднага да има своите измерения – по размера на лихвите в страната ни има висок политически риск. И когато има в една страна висок политически риск, естествено е хората да търсят друга реализация. Разбира се, може да се осъществи и една целенасочена политика. Забележете, последните четири-пет правителства непрекъснато говореха как, по какъв начин да осигурим работни места извън България. Като че ли нашите правителства провеждаха политика за емиграция, подпомагащи емиграцията, защото емиграцията решаваше проблемите на страната ни. Решаваше намаление на социалните помощи, проблеми с безработицата, решаваше проблемите със стандарта на родителите на хората, които са емигрирали, намаляваше разходите за образование и т.н. Емиграцията се превърна в най-мощния инструмент за решаване на проблемите на страната ни през последните 10 години.
Водещ: Със сигурност не е за пренебрегване и фактът, че висококвалифицирани хора търсят и по-добро заплащане на труда, освен това, което се предлага в България.
Божидар Данев: Това е така. И тук държавата може да направи своите стъпки – този, който емигрира, да бъде така добър да си възстанови разходите за своето обучение. Не може нашата държава да бъде непрекъснат донор на развитите европейски страни с финансиране на образователната система. Да, нека да има свобода на движението на човешкия капитал, но в края на краищата, когато един човек излиза от страната, той трябва да възстанови разходите за обучение, което е въпрос на законодателна инициатива и законодателно обучение. И това е в ръцете на държавата. Така че, ако държавата не трябва да се намесва в образователната система, държавата трябва да управлява чрез условия за развитието на образователната система и създаване правна уредба, която да гарантира стабилност.
Водещ: Това ли е една от стъпките към голямата цел –баланс между образование и пазар на труда?
Божидар Данев: Във всички случаи, преди всичко ние трябва да доближим образователните стандарти до професионалните стандарти. В момента образователните стандарти изостават значително от изискванията на пазара на труда. Неслучайно непрекъснато се говори за дуално обучение, неслучайно се дават примерите на Германия, Австрия, Швейцария – забележете, само немскоговорящи страни. Включително другите страни от Европа са се насочили към немската и австрийската образователна система, т.е. учене в последните две години, учене на работното място, за да придобиват умения и компетенции, които да позволяват пълноценно да бъдат включени в трудовия процес.
Водещ:Една от тезите, е че липсва достатъчно добър механизъм за сътрудничество между професионалното образование и бизнеса като цяло – нещо, за което и вие говорите. Очевидно, че тази връзка е нарушена изцяло.
Божидар Данев: Забележете, че средствата, които идват от Европейския съюз, ще бъдат насочени именно в тази насока. 100 милиона евро не са малък ресурс, който може да позволи финансирането на това доближаване на част от образованието до реалното и до бизнес-условията в страната ни. Така че, въпрос е на едно добро решение и готовност на бизнеса да посрещне стажантите. Тази практика като че ли в последните една-две години започна да дава своите добри плодове.
Водещ: Неведнъж е констатирано, че българската образователна система подготвя кадри, които имат готови знания, готови решения, но нямат подготовката да решават практически казуси. Дано обаче те не останат само в полето на констатациите.
Божидар Данев: Не отиваме чак младите хора да решават казуси и да взимат съответните решения. Ние говорим, че те трябва да имат умения и компетентности. Така че, ако нямат компетентности, те не биха могли по-нататък да се развият и както вие казвате да бъдат в състояние да вземат и съответните решения. Съвременните технологии, съвременните начини на организация на труда изискват спазване на определена технологична дисциплина при определени компетентности на заетото лице. А взимането на решения е в компетентностите на по-високите места в служебната йерархия.
Росица АНГЕЛОВА
