Първата работа на депутатите е да сменят шефа на БНБ

в. Сега

– Г-н Данев, какви конкретни стъпки и мерки очаква бизнесът от новото Народно събрание и от бъдещото редовно правителство – стига да имаме такова?

• Дано да имаме, защото, както целият бизнес непрекъснато повтаря, икономиката зависи от политическата стабилност.

Като начало бюджетните разходи, предвидени за 2014 г., трябва да бъдат намалени рязко. Те трябва да бъдат съкратени с очертаващото се процентно неизпълнение на приходите. Това важи за всички „разпоредители с бюджетни средства“ – включително за президентството, Министерския съвет, областни и общински структури и т.н. Може да се действа по-решително, като се намали административният състав на заетите в бюджетната сфера, в областните администрации, в общините. Това може да стане частично и чрез аутсорсване на бюджетно финансирани дейности – като МВР академията, регистрацията на превозни средства, охранителните дейности.

Могат да бъдат намалени с 50 процента партийните субсидии за 2014 г. В Германия субсидията е 70-85 евроцента на глас, а в България е 11 лева на глас – да виждате логика? Не съм съгласен българските данъкоплатци да дават 34 млн. лева годишно за издръжка на партии.

Необходима е здрава работа за увеличаване на приходната част на бюджета. Затова очакваме решителни мерки от изпълнителната власт за възстановяване на спряното финансиране по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“ от структурните фондове на ЕС. Вече има добри сигнали за това.

Очаквам НАП, митниците и МВР да засилят проверките за продажбата на цигари и алкохол без бандерол, за контрабандни стоки и имитации. Може да се възстанови нормативната база и цялото изискуемо оборудване за контрол на вноса и износа на петролни продукти.

Необходими са сериозни мерки за изсветляване на туризма, като се започне с анализ на приходите и разходите, включително за заплати и осигуровки, на големите оператори в този бранш.

– Към днешна дата има ли промяна в позицията ви за актуализацията на бюджета?

• Нашата позиция е категорична. Първо, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП. Не трябва да бъде предлаган и приеман проект за актуализация, който да предвижда по-голям бюджетен дефицит, защото всяко прескачане на трите процента ще ни отдалечи опасно от влизане в ERM II – преддверието към еврозоната, а оттам и от членството на България в еврозоната. Повтарям, много е важно бюджетните разходи да бъдат намалени с процента на намаление на очакваните приходи в бюджета. И съкращенията, колкото и да са болезнени, не бива да се отлагат.

Второ, емитирането на нов държавен дълг, особено при липса на публично достъпна официална информация и на ясни варианти за разрешаване на проблемите в КТБ и ТБ „Виктория“, е допустимо единствено с оглед покриване на новонатрупания бюджетен дефицит – но до 3% от БВП – ако сегашният фискален резерв не е в състояние да го покрие. Категорично сме против отпускане на разходи, които не са с инвестиционно предназначение.

– А по отношение на фискалния резерв?

• В никакъв случай не трябва да се водят преговори за преструктуриране на вземанията на фискалния резерв. Имам предвид средствата за подкрепа на банковия сектор. Отпуснатите средства трябва да бъдат възстановени на държавата в предвидените срокове. ПИБ получи 1.2 млрд. лева, през ноември тя трябва да ги възстанови, а ако има нужда, може да си търси ресурс от международните пазари, а не да разчита на евтино финансиране от държавата. Не бюджетът трябва да търси заеми и данъкоплатците да се натоварват, а самата банка да си търси заеми отвън и да възстанови средствата, които дължи.

– Какъв отпечатък дава кризата „КТБ“ върху българския бизнес?

• Първото нещо, което трябва да кажа, е, че отражението, както се прогнозираше, не е фатално за икономиката. Има обаче отрасли, които са затруднени. Така е с отбранителната промишленост – поради факта, че общо взето останалите банки не желаят да финансират дейности с подобен характер. Но това, което се смяташе – че в икономиката ще има сериозни сътресения, го няма. Има сътресения, но в отделни предприятия, определени общини и институции. А самата банка може и трябва да бъде оздравена.

– Тези дни банкерът Цветан Василев публикува поредното си писмо, в което твърди, че КТБ може да бъде оздравена с продажба на активите, финансирани от нея, които по негови изчисления са 2.5 млрд. евро. Смятате ли, че този сценарий е реално приложим?

• Реалните сценарии са тези, които бяха предложени от експертния консултативен съвет – инициатива на работодателските организации и синдикатите. Това са пазарни мерки, които може да бъдат осъществени без усилия, без намесата на държавата и без разходване на публични средства. Не виждам как това, което предлага г-н Василев, може да бъде по-добро решение от това, което предлага експертният консултативен съвет.

– Мислите ли, че се налагат спешни промени в банковото законодателство?

• Категорично да. Новото правителство трябва да подготви промени, с които да се разширят правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете. За целта може да използваме натрупания успешен американски опит.

Фондът трябва да може да участва в санирането на банката, да получава и квесторски права. Освен това трябва да се предвидят и защитни механизми при бездействие на председателя на БНБ и Управителния съвет на БНБ. И много бързо трябва да се предприемат промени в ръководството на централната банка. За мен първата работа на това Народно събрание е да смени председателя и УС на БНБ, още преди да е формирано правителство дори. Всички видяхме как БНБ не се справи с първото сериозно изпитание в банковата система от много години насам.

– Какво можеше да направи БНБ в случая с КТБ?

• Много неща. Първо, можеше да не допуска двоен стандарт, различно отношение към групата КТБ и към другата банка. Второ, можеше да подготви предложение законово да се свали банковата тайна за тези банки. За да видим задкулисието. Трябва да стане ясна свързаността на лица, които имат привилегировани лихви по своите депозити, да стане ясно дали тези същите хора ръководят предприятия, общини или институции, предоставили средства в КТБ.

Друг важен въпрос е да се изясни кой предупреди определени лица да изтеглят 960 млн. лева – кеш и финансови инструменти, преди деня „хикс“ за КТБ. За мен това е типичен случай на търговия с вътрешна информация или натиск от политиците.

Трябва да разберем какви са тези безлимитни кредитни карти, защо има преференциални лихвени проценти, кои са специалните клиенти. За първи път обществото има шанса да са налице документирани корупционни практики и поне част от замесените в очевидно корупционни схеми, могат си получат заслуженото.

Именно тези хора са част от голямото задкулисие, което клати българската обществена система. И задача на медиите и наша задача е да направим всичко по силите си да се преборим с това задкулисие – със силен обществен натиск.