Държавата няма място в икономиката
– Г-н Данев, какви са първите ви оценки за новата власт?
– Твърде рано е да даваме оценки. Във всички случаи коалиционното споразумение е изключително интересен документ. За първи път виждаме проявление на парламентарна и управленска култура. Но това, което ни смущава, са боричканията за постове, които започнаха между отделните коалиционни партньори и които, да се надяваме, няма да прераснат в боричкания на управленски практики. Винаги съм подчертавал, че политическите личности, които оглавяват министерствата, трябва да се ограждат със специалисти и да има чуваемост между тях, за да се вземат правилните решения. Аз съм далеч от тези становища – този или онзи бил с еди-каква си подготовка. За страната ни е от изключително значение да се проведат реформи. Сега ще видим дали има смелост да бъдат направени. Набъбването на административния и управленския апарат обаче ме кара да бъда напрегнат, защото една от основните реформи, която трябва да бъде проведена, е именно в административната сфера. Само за 5 г. администрацията е нараснала от 47 на 53 хиляди души.
– Въпреки съкращенията, които всяка власт прави?
– Да. Ще дам числа, които са потресаващи. Може би не знаете, но в здравната каса и регионалните структури на Министерството на здравеопазването са заети над 9000 души. В МТСП – повече от 12 000. Ще спомена, че два пъти е нараснало регионалното министерство през последните години. Същественото е, че нарастването на администрацията
е независимо от факта, че държавната собственост намалява. Да не говорим, че тази собственост масово беше преобразувана в търговски дружества и не е редно администрацията да се намесва в търговската дейност. Държавата няма място в икономиката освен в нейната регулация, а не да бъде страна в търговски спорове или в търговски конфликти.
– Визирате намесата й в една частна банка ли?
– Не, напротив – в частната банка държавата би трябвало да се намеси, тъй като се оказва, че регулативните органи не са работили. А финансовата сфера е твърде деликатна зона на действия, особено когато се знае, че не се изпълняват регулациите и никой не ги следи. Ако имате предвид случая за КТБ.
– Да.
– По принцип не е добре да се говори за банките негативно. Днес обаче спокойно мога да кажа, след като имаме налична финансова криза, че банките в България се делят на два вида – чуждестранни и български. Чуждестранните изнасят депозитите на българските граждани извън страната, а на българските банки основната им задача като че ли е да финансират инвестиционни активности, които са доста спорни от икономическа гледна точка на самите собственици.
– Доста тъжна констатация.
– Не е тъжна, тя е факт. Затова бизнесът и синдикатите сме категорично за бързото включване на страната в Европейския банков съюз, за да има контрол върху портфейлите на банките. Това ще е оздравително мероприятие за стабилността на българската финансова система, за която досега твърдяхме, че е изключително стабилна. А виждате, кризата в една банка довежда до това, че дългът на България ще нарасне от 22 на 28% от БВП за една година. Това е плод на факта, че си затваряме очите за процеси, които са се развивали пред нас.
– Трябва ли Иван Искров да си подаде оставката?
– Ако човек иска да прави морална оценка на едно поведение, аз мисля, че г-н Искров сам трябва да си направи тази оценка.
– Т.е. да си понесе моралната отговорност?
– Да. Тук не става дума, че той е пряко или косвено виновен, но е морално отговорен. И извинявайте, адски елементарно е да разбереш, че една банка има патологично развитие – 40% ръст в последните години, явно е, че в тая банка има нещо, което смущава. И за голямо съжаление не само г-н Искров, а цялата банкова общност носи своята вина.
– А вие как коментирате идеята за отмяна на цесиите в КТБ?
– БСК категорично подкрепя виждането на премиера Борисов да не се признаят цесиите, стига това да е законно. Защото ако не могат да намерят правното решение, за нас това е контрапродуктивно за страна, която се нарича правова. Ако тези цесии са заобиколили закона, ще бъде чудесно, въпреки че голяма част от бизнеса, който е вземал кредити, ще пострада. Да, цесионерите ще бъдат наказани, и то основателно, тези, които са играли на рулетката на високите лихви и на лесния доход, но ще бъдат наказани и някои предприятия, които поради вътрешни и външни причини не могат да обслужват в момента своите кредити. Това означава загуба на работни места, пазарни позиции, обезценяване на активи.
– Енергетиката и военнопромишленият комплекс ли са най-застрашени?
– За мен най-деликатно е положението с отбранителната промишленост, очакваме, че 2015-а и 2016-а ще бъдат много тежки за нея. Тъй като поради естеството на работата й тя е ползвала именно КТБ. Причината е, че чуждестранните банки не желаят да финансират този вид дейност. КТБ беше единствената банка, която обслужваше тези фирми. В момента пазарът на продукция на отбранителната промишленост расте заради световните събития и нашата отбранителна промишленост няма да може да използва тоя ръст в търсенето и да разшири своите пазари.
– Добро решение ли е и за догодина да остане плоският данък?
– Не само за догодина, той трябва да остане дългосрочно. Забележете какво й липсва на страната ни – предприемчиви хора. Проучване на БСК наскоро показа, че само 8 на сто от младежите желаят да станат предприемачи след завършване на висшето си образование. Огромна част искат да станат държавни служители. А с прогресивно облагане ще накажем допълнително с по-големи данъци предприемчивите хора, с идеи, които ще създадат добавена стойност, работни места.
– Как приемате идеите на КНСБ за 400 лв. минимална заплата?
– Такова повишение е крайно непродуктивно. То ще доведе до обезлюдяване на страната, до обезкървяването на цели региони. Увеличаването на минималната заплата, особено в страна с валутен борд, е твърде деликатен инструмент. От 2011 до 2014 г. средната работна заплата у нас е нараснала с около 17%, а минималната – с 26%. Средната заплата в София е 1070 лева, във Видин е 564 лева. Т.е. въвеждайки минимална заплата от 400 лева, обричаме на фалит малкия и средния бизнес в регионите с по-ниска средна заплата и засилваме драстично мобилността на човешкия ресурс към петте големи града. В IT сектора средната заплата е 1753 лв., докато в хотели и ресторанти тя е едва 555 лв. Имаме дефлация, очак ва се срив в цените на горивата, има срив и в зърнените храни на международните пазари. Има и неясен изход от финансовата криза. А изведнъж искаме да вдигнем рязко минималната заплата. Ако това не е икономическа авантюра, не знам как да го нарека иначе…
