Държавата не бива да тегли заем заради КТБ
– Г-н Данев, доволни ли сте от актуализацията на бюджета, предложена от новото правителство?
– Предложението сега е много по-добро от това на служебния кабинет. Направени са опити за намаляване на бюджетния дефицит, макар далеч от желаната рамка от 3%. Предложеният дефицит от 3.7% от БВП носи риск от изключително високи икономически и финансови глоби за страната ни след включването й в ERM2.
– Какви забележки имате в корекцията в приходната и разходната част на бюджета?
– В приходната част няма много свобода. Но приветстваме намеренията на Министерството на финансите да върне поставянето на измервателните прибори по пътя на основния приносител на акцизи в бюджета – горивата. Това ще подобри и събираемостта на ДДС. Намалението на приходите в бюджета е в резултат на три основни фактора. Вътрешните са сериозната дефлация и ограниченото потребление особено на по-скъпи стоки, където е и по-висок ДДС. Външните фактори са геополитически – събитията в Украйна и сривът на цената на горивата. Само преди два месеца цената на един барел петрол беше 116 долара. В момента фючърсите слизат до 73 долара и се очертава дългосрочно падане на цените на горивата. По този повод БСК предложи на съставителите на бюджета за първи път да предвидят през 2015 г. хеджиране на бюджетните приходи заради геополитически събития, каквото е движението на цените на петрола.
Що се отнася до разходната част, искам да напомня, че в Закона за публичните финанси е записано категорично, че когато се намалява приходната част на бюджета, с толкова трябва да се намали и разходната. За съжаление вместо намаление, виждаме увеличение на разходите, макар и по-скромно от варианта на служебното правителство. Това увеличение е с близо 300 млн. лв., основно свързано с новия закон за МВР, с който се завишават разходите за това ведомство. Ние предложихме в заключителните разпоредби този запис на закона да бъде изместен в 2015 г. Т.е. да не се товарят разходите сега с тези допълнителни милиони.
– Как ще коментирате предложеното решение на проблема с КТБ?
– Това е третият основен момент в актуализацията на бюджета – финансирането на КТБ, който е пряко свързан и с високия дефицит. Предвидени са законови изменения, като например в Закона за фонда за гарантиране на влоговете, за които прогнозирам, че ще има много съдебни дела. И се питам кой ще поеме разходите по тези дела и евентуално осъдителните решения? Свързани са преди всичко с действия със задна дата, заради които може да се обявят за нищожни сделките с цесиите. Нещо много съществено – държавата предвижда да осигури със заем 1.6 млрд. лв. за недостига във Фонда за гарантиране на влоговете. Като никой не направи нормална сметка, че не е необходимо всички гарантирани влогове от 3.6 млрд. лв. в КТБ да бъдат накуп осигурени. Защото е казано изрично в закона, че в момента на плащането ще бъде уточнявано дали влоговете имат права да са гарантирани. Защото може да са с преференциални лихвени проценти, да са на свързани лица, да са ползвани за обезпечение и т. н. Освен това никой не е изчислил, че голяма част от гарантираните влогове, които ще отидат в 10 или 5 банки, може да не бъдат изтеглени. Много хора ще предпочетат да ги оставят като депозити в съответните банки, от което банките ще са доволни. При това положение е по-добре държавата да не взима заем от 1.6 млрд. или 2 млрд. лв., които да даде на фонда. А в актуализирания бюджет се предлага общият нов дълг да нарасне с 4.5 млрд. лв., което ще увеличи кредитната експозиция на страната ни до сериозните 28% от БВП. С това на практика ни се създава друг образ, разрушава се доброто реноме, че сме страна с висока финансова стабилност. Това ще отблъсне чуждите инвеститори. По-добре е държавата вместо да тегли заем, да даде гаранции на фонда и той да издаде облигационен заем, който може да бъде изкупен от самите банки. Има много опции за решаване на проблема с КТБ – например даване на заем от фискалния резерв, в който има достатъчно средства, без да се налага да излизаме на пазара. Този резерв вече е отпуснал 1.3 млрд. лв. заем в банковата система и до 30 ноември би могъл да си ги върне.
– Предложихте ли тези варианти на финансовото министерство?
– Да, беше ни казано, че най-добрият вариант е да внесем нашите предложения между първо и второ четене на закона в парламента. Бизнесът ще настоява да не се допуска държавата да влезе в наказателна процедура заради свръхдефицит. Колкото по-малко е ангажирана държавата в решението на проблема КТБ, толкова по-малко са рисковете. Нас обаче ни тревожи един друг запис в актуализацията на бюджета – предвижда се Министерски съвет да взима сам решения дали да дава или да взима нови заеми за решение на въпроса с КТБ. За нас това е антиконституционна разпоредба. Не бива да се допусне подобно отваряне на вратата.
– След актуализацията на бюджета за т. г. на дневен ред идва бюджетът за 2015 г. Какви акценти ще поставят работодателските организации при обсъждането му?
– Отново основното нещо е бюджетният дефицит да бъде под 3%. Правителството, спазвайки програмната си декларация, трябва да започне веднага реформите. Първо тези в администрацията и в пенсионната система, защото те ще имат бърз икономически и финансов резултат – рязко ще паднат бюджетните разходи, ще се намали тежестта за бизнеса. За административната реформа вече имаме заместник министър-председател и много се радваме.
Безспорно свиването на администрацията ще доведе до ръст на безработицата, но в края на краищата голямата част от тези хора са с образование и биха могли да намерят друга реализация, след като има глад за работна ръка с по-висока квалификация. Не може да има и непрекъснат ръст на заплатите в държавния сектор при оскъден бюджет. Това се отнася и за депутати, министри. Дори техните заплати трябва да се намалят с процента на дефлация. Или с намалението на приходната част в бюджета.
– Да разбирам ли, че работодателите ще се противопоставят на ръст на минималната работна заплата догодина?
– Разбира се. Това е чист социализъм, да не кажа комунизъм, непрекъснато държавата да определя минималната работна заплата, и то в момент, когато БВП не расте с тези темпове. Друг е въпросът, ако приходите в бюджета се увеличават или БВП се увеличава, без да има дефлация. Намерения за увеличаване на минималната заплата, за ръст на осигуровките, за махане на плоския данък са контрапродуктивни за здравословното развитие на държавата.
– Как виждате реформата в пенсионната система?
– Тя трябва да е многостъпкова. Някои от промените са много трудни, но трябва да се извършат – реформа в ТЕЛК-овете, където изтичат огромни средства, злоупотребите с болничните листове, вдигане на възрастта за пенсиониране в първа и втора категория труд заедно с преразглеждане на категоризацията в зависимост от заеманото работно място. Държавата трябва най-после да започне да превежда реални здравни вноски за тези, които осигурява. Да се премахнат всички социални разходи от фондовете на НОИ. Може да се въведат и някои крайни мерки – когато се хване държавен служител с корупционни изяви, веднага да бъде лишаван от привилегиите при пенсиониране. Така например е решен проблемът в САЩ.
– Как ще коментирате предложените от консултативния съвет за пенсионна реформа мерки за криминализиране на укриването на осигуровки и по-високи глоби при неплащане на вноските?
– Моето виждане е, че не санкциите към бизнеса ще увеличават събираемостта. Трябва да има санкции към администрацията, която не събира вземанията, която не си върши работа.
– Смятате ли, че сливането на НАП и митниците е правилно?
– Изключително полезна мярка, защото сме свидетели на много сериозна контрабанда, свързана с неефективността на митниците. Това, разбира се, трябва да доведе до намаление на администрацията.
– Сигурно сте доволни от разделянето на министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три отделни министерства?
– Погледнете министерствата в Холандия и в Швейцария – там са не повече от седем. Въпреки това тези страни имат икономика, несравнима с нашата. Има една деформация в мисленето дори и на българските бизнесмени. Част от тях смятат, че като имат министър, той ще им реши проблемите, а не те самите. Отново се върви към повече администрация. А само от 2010 г. до 2013 г. централната администрация е нараснала от 43 хил. на 57 хил. души. Почти 30%. Правителството на ГЕРБ например смени 40 хил. души, а на Орешарски за една година – 20 хиляди. И всички тези освободени хора очакват следваща смяна на правителството, за се върнат на местата си. Те и техните семейства гласуват за тези, които ще ги назначат. Това ако не е купуване на електорална маса чрез държавни служби? Но в момента имаме надежди, защото в декларацията, която подписаха коалиционните партньори, има изключително добри намерения, които ако се проведат с правилните инструментите, за мен това ще бъде революционна промяна. Така както революционна беше промяната в политическата култура на нашите политици, които създадоха тази коалиция.
