Таксите – необявената война срещу можещите хора

Регулациите и таксите са една необявена, нечестна война, инициирана и разгръщана от политико-управленския елит срещу бизнеса, срещу можещите хора.

За да се разберат размерите и измеренията на тази война, ще отбележа, че само за 2016 г. наблюдаваме ръст на приходите от такси към бюджета с 11,2% спрямо 2015 г. За Бюджет `2017 същият този политико-управленски елит прогнозира нов ръст от 7,6%. Приходите от такси достигат за 2016 г. застрашителните 1,2 млрд. лв., което е 5,6% от приходната част на държавния бюджет. За сравнение, в Словения този приход е само 0,2%, което е над 25 пъти по-малко отколкото у нас. Още едно сравнение – само 0,3% са приходите в бюджета са от концесионни такси за всички подземни богатства, за минералните води, за плажовете, за летища, пристанища, автогари, автолинии и пр.

Към тези 1,2 млрд. лв. приходи от такси в държавния бюджет трябва да добавим и още 1,2 млрд. лв. приходи от такси в общините, вкл. за битови отпадъци, за леки автомобили, за т.нар. тротоарно право и т.н. Т.е. общо говорим за около 2,4 млрд. лв., което е значително повече от приходите от данък „печалба“.

Отделно трябва да споменем и добавката в енергийните цени такса „задължение към обществото“, както и таксите, събирани от контролните органи за различни видове проверки. Контролните органи имат право без ограничение да извършват проверки, за които бизнесът плаща, независимо дали той е изряден. Например, за проби за качеството на храните, за качеството на водата в плувните басейни и т.н. Друг пример – митниците са аутсорсвали част от дейността си за контрол по вноса на храните на частни фирми, на които бизнесът плаща такси за осъществявания контрол. Т.е. бизнесът плаща да го контролират един път през данъците си (за издръжка на контролиращата администрация) и втори път през такси за „услугата“. В съответствие с българското законодателство, таксите трябва да бъдат разходопокривни (да покриват разходите на съответните администрации). На практика, обаче, всички държавни агенции са се превърнали в приходни структури на държавния бюджет и са сериозни закононарушители. Това нарушаване на закона би трябвало да бъде обект на внимание не само на Административния съд, но и на Прокуратурата.

Какви са измеренията на това икономическо зло?

Измеренията са:

• Корупция;
• Сив сектор;
• Срив на инвестициите, вкл. на чуждестранните – само за последните две години чуждестранните инвестиции са намалели с по 50 на сто;
• Бягство на капитала – само за 2016 г. имаме 5 млрд. лв. бягство на капитал.
• Смачкване на МСП;
• Загуба на конкурентоспособност;
• Загуба на работни места;
• Липса на достъп до правосъдие;
• и т.н., и т.н.

Възниква въпросът дали това е фобия към коректния бизнес, фобия към активните и успяващите хора, дали са премислени ходове на корумпирания управленско-административен елит, или най-оправдаващото – управленска немощ и неграмотност.

Ще цитирам една англосаксонска поговорка: „Господ ще премести планината, но ти трябва да му донесеш лопатата„. Ние, като представители на бизнеса, сме готови да занесем инструментите до служебното правителство и Президента, за да преместят планината на регулации и такси.