Кабинетът няма ясна икономическа визия

Сп. Тема, брой 13 (26), 01-07 Април 2002

Вицепремиерът Николай Василев или има някакво по-дълбоко виждане за икономиката, или го подвеждат с некоректни данни, твърди известният бизнесмен

 

Приемате ли оценката на вицепремиера Николай Василев, че икономиката е в подем?

– Може би той има някакво по-дълбоко виждане или някой го подвежда с некоректни данни.

Според вас България в какъв икономически цикъл е – криза, рецесия, подем…

– Аз бих изчакал статистическите данни за шестмесечието, но някои го наричат начална стагфлация. Получава се, когато производството намалява, а инфлацията расте независимо от борда.

Според вас правителството има ли ясна икономическа стратегия?

– Определено няма ясна икономическа визия или поне няма визия, споделена с бизнеса. От една страна, се обявява радикална промяна на икономическата политика с провеждане на десни мерки, които да стимулират икономиката. От друга, кабинетът прилага бюджетния инструментариум със социална насоченост. Констатираме разминаване между визия и реални действия. Вицепремиерът Василев обяви, че туризмът е сред приоритетните отрасли на българската икономика. Реалните стъпки на изпълнителната и законодателната власт до момента сочат, че туризмът се притиска и данъчно, и административно. Високите технологии също бяха обявени за приоритет. Какви са конкретните стъпки в тази област? Едно е да имаш визия, друго е да имаш програма, да я провеждаш и да очакваш резултати от нея. И предишното правителство говореше за развитие на малкия и средния бизнес, а какъв е резултатът? Забележете, че много често в речите на икономическия екип има „ще направим“, „ще извършим“, „ще въведем“. Много бъдеще време, също като в ерата на социализма.

Споделяте ли прогнозата на Дойчебанк, че страната е застрашена от политическа дестабилизация?

– За мен в основата на властовата пирамида е икономиката. Така че когато икономиката е нестабилна, и властовата пирамида ще се тресе.

Почти всички партии прогнозират предсрочни избори. Според доклада на МВФ обществената нетърпимост към кабинета расте.

– За бизнеса всяка промяна в политическото статукво е вредна и води до отрицателни ефекти за икономиката. Бизнесът иска преди всичко политическо спокойствие и стабилност. За голямо съжаление това не зависи само от бизнеса, а и от политическата класа в страната. Според мен тя все още не е узряла за това разбиране. В тази връзка е естествено да очакваме всякакви възможни процеси.

Кои са факторите, които най-много повлияха на бизнессредата през последните 8 месеца?

– За големите предприятия се въведе съществено данъчно облекчение чрез намаляването на данък печалба с 5 пункта. Това действие обаче не облекчава предприятията с преобладаваща държавна собственост. Държавата увеличи трикратно изземването на свободните им средства с въвеждането на дивидент, равен на 80 на сто от печалбата. На практика за тези предприятия дали данък печалба е 15% или 50% е безразлично. Този ход ги обрича на декапитализация и блокира частично вътрешния пазар в страната поради естественото следствие – ограничаване на инвестиционните програми. По линия на технологичните връзки това води до стагнация в някои отрасли на икономиката. Например в отрасъл електротехника и в сектора на малкия и средния бизнес, обслужващ тези предприятия.

Сроковете за връщане на ДДС бяха съкратени – засега само нормативно, защото практиката още не е показала реално намаление в сроковете. Бизнесът беше облекчен и с намаляване на социалните плащания с 3 пункта.

От гледна точка на малкия и средния бизнес има значително увеличение на данъчното натоварване, което води до влошаване на средата.

Близо 8 месеца правителството обявява, че ще намали лицензионните, разрешителните, регистрационните и други режими, но няма реални стъпки в тази посока. Напротив, с всеки нов закон, който влиза в парламента, бюрокрацията продължава да произвежда нови регистрационни, лицензионни и разрешителни режими, разширява обсега на тяхното прилагане.

Конкретни примери?

– С новите нормативни промени големите хотели и хотелски вериги, за да бъдат категоризирани като 5-звездни, трябва да имат минимум 5 пункта за продажба на тютюневи изделия и продажба на алкохолни напитки и т. н. Таксите за разрешителните и лицензи бяха увеличени разтърсващо. Хотел, който досега е плащал за едно разрешително за тютюневи изделия и един лиценз за алкохолни напитки, сега трябва да плаща пет разрешителни и пет лиценза. Цената на всяко разрешително е увеличена от 2 лв. на 2000 лв., т. е. хилядократно. Цената на лиценза от 200 лв. е увеличена на 5000 лв., т. е. 25 пъти. Кумулативно таксите са нараснали от 202 лв. на 35 000 лв., или 175 пъти. Не се прави разлика дали хотелът е натоварен целогодишно или само сезонно. В резултат на извънданъчните плащания редица хотели ще станат неефективни, а това реално блокира туристическия бизнес в страната. Да не забравяме, че тази година се въведе ДДС за отрасъла, който има също своето негативно въздействие върху туристическите услуги, а приходите от туризма са жизненоважни за текуща валутна сметка.

Има още един фактор, който косвено въздейства негативно на икономиката. Това е увеличаването на преразпределителната роля на държавата в икономиката. Голяма част от фондовете, формирани от различни такси, не се ползват по предназначение. В приходната част на бюджета пътните такси върху горивата са включени в данъчните постъпления. Т. е. държавата пренасочва таксите, които трябва да отидат в целеви фонд за пътно строителство, към други разходни пера на бюджета. Резултатът е рязко намаляване на пътното строителство и на свързаните с него отрасли.

Според вас инвестиционният климат в страната подобрява ли се?

– Само ще спомена, че през второто полугодие на миналата година има съществено намаляване на чуждестранните инвестиции, в т. ч. няма нито една значима приватизационна сделка. Предприятията свиват инвестиционните си програми.

Тези факти какво означават – бизнессредата влошава ли се, или се подобрява?

– На този етап трудно мога да кажа. Съдя по някои косвени икономически индикатори, че влиянието на тези промени като цяло не е положително.

Кои са индикаторите?

– Първо, намалява темпът на нарастване на финансовите потоци. Това може да означава две неща – или намалява темпът на оборотите в икономиката, или голяма част от тях се реализират извънбанково. Т. е. в „сивия“ сектор.

Оборотите на охранителните фирми намаляват ли?

– Оборотите в охранителните фирми и броят на заетите в тях растат. Може да се предполага, че това е количествен измерител за неефективността на държавата. Колкото повече расте оборотът на охранителните фирми и заетите в тях, толкова по-малко държава има в страната. Т. е. тя не може да се справи със задълженията си и бизнесът основателно търси решения чрез охранителния сектор.

Вторият индикатор е, че постъпленията в НОИ намаляват. Това сочат данните за второто шестмесечие на 2001 г. в сравнение със същия период на предходната година. Тенденцията продължава и през първите два месеца на тази година. Това може да означава спад в икономиката или пренасочване в сивия сектор, най-вероятно и двата фактора комбинирано.

Трето, за 2001 г. външнотърговският дефицит застрашително нарасна на $1.6 млрд. (при отчитане вносът по цени CIF е $2.16 млрд.). При това в година, когато за основно перо в нашия внос, петрола – цената временно спадна с около 30%.

Има и други индикатори – приходите от митниците намаляват в абсолютни стойности при увеличен внос в сравнение с предходната година. Тези косвени индикатори са достатъчни, за да се твърди, че икономиката не е в добро здравословно състояние.

Споделяте ли прогнозата на „Галъп“, че тази година потреблението може да се свие между 6 и 8 на сто?

– Не съм запознат с нея, но на фона на общата картина звучи логично.

Актуализирали ли сте изследването на БСК за междуфирмената задлъжнялост?

– Не, но ситуацията се влошава. Налице е типичната домино-картина, когато едно задължение резултира в задължения към други фирми.

При тази икономическа ситуация очаквате ли сивата икономика да намалее?

– При това данъчно облагане тя се увеличава. „Сивият“ сектор при всички случаи е по-конкурентоспособен от легалната икономика.

С идването на „Краун ейджънтс“ контрабандният внос може да намалее…

– Няма да коментирам избора на правителството. Във всички случаи ще е добре да се въведе ред в митниците и те да бъдат свързани в единна информационна система с данъчните. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че проблемът ще се реши само с мерки по границата. Те трябва да са придружени от силен контрол на вътрешния пазар – на цените, нормите на печалби, документооборота. За целта трябва да се привлекат браншовите организации, които най-добре могат да контролират реалните цени на стоките. Ясно е например каква е цената на птичето месо. Да се провери по веригата на какви цени е внесена тази стока. Ако разликата между продажната и вносната цена е голяма, но печалбата не е декларирана, изводите са ясни. Необходими са драстични мерки спрямо закононарушителите. Комисията за защита на конкуренцията също трябва да се включи, защото контрабандният внос е нелоялна конкуренция.

На информационната система в митниците 7-8 години й се случват странни неща и все не тръгва.

– Не мога да идентифицирам реалните причини за този факт. Това може да бъде вътрешна съпротива на бюрокрацията, която губи позиции от нейното въвеждане, или следствие от неефективната работа на държавната фирма „Информационно обслужване“, изграждаща системата. Там, където е държава, все още се обслужват лични интереси. Спомняте си как ефективно се реши проблемът с нотариалните услуги чрез тяхната приватизация. По-малко държава, по-висока ефективност. Защо например държавата не приватизира проверките по ДДС и оттам да се ускори връщането му? Това рязко ще увеличи оборота и приходната част на бюджета.