Гневът трябва да прекипи и да дойде разумът*

*Интервюто е публикувано във в. Преса под заглавие „Политическият ни елит е елит от страхливци„. Публикувам го с предпочитаното от мен заглавие и без съкращенията, които са задължителни с оглед обема на вестника.

****

− Господин Данев, преди по-малко от два месеца казахте пред „Преса“,  че хората трябва да осъзнаят властта си и да променят средата, в която живеят. Шестото Ви чувство явно е силно развито?

− Това не е въпрос на шесто чувство, а по-скоро беше послание към хората. Бързото настъпване на този момент едва ли изненада някой – то беше продиктувано от състоянието на икономиката и бита на българина.

− След два месеца ще има избори. За тях имате ли прогнози?

− Не се чувствам комфортно в обувките на социолозите, политолозите и екстрасенсите. Предпочитам да правя прогнози за развитието на икономиката. Да оставим политическите прогнози на специалистите! Изкушавам се да цитирам Наполеон: „Възходът може да се забави или спре, но падението – никога!”.

− Тълкувате ли протестите в последния месец като осъзнаване на народа? Само сметките за ток ли събудиха гражданския гняв?

− В дъното на днешните протести стои икономиката и икономическите отношения, които независимо от лозунгите на политиците и на обслужващите ги медии са далеч от пазарните изисквания. Псевдопазарно ориентираната ни държава извършва социалистическо преразпределение, субсидира кръстосано от бизнеса или от получените данъци цената на енергията и обществените услуги за битовите потребители, с което се засилват социалистическите отношения. Друг пример за непазарен управленски подход са опитите за ограничаване ръста на цените на горивата и на хранителните стоки. Тези политически напъни се провалиха и, като резултат, укрепиха монополизма.

Все още държавата и политиците играят решаваща роля в дирижирането на икономическата съдба на хората. Докато има непазарно определени цени, българският гражданин ще бъде зависим от политиците.

Повече от 20 години политическият елит беше ангажиран в търговия с влияние и преразпределение на обществени блага, което не му позволи да направи реални реформи и да създаде възможности за качествен живот на българина. 23 години политиците не намериха смелостта да въведат нормалните макроикономически баланси, за да може доходите на хората спокойно да покриват пазарните цени и на енергията, и на обществените услуги. И най-лошото – вярата в институциите сериозно се разклати и накрая се срути. Протестите са емоционален изблик на трупаната с години негативна енергия. Бедността потопи надеждата, а гладът победи страха. Народът осъзна, че протестите могат да свалят властта. Дали властта го е осъзнала, е друг въпрос.

− Предвидихте, че хората ще се опълчат. А докъде ще ги докара този гняв? По-ниските сметки ще успокоят ли страстите и ще решат ли проблемите на хората?

− Вече споменах, че всичко е въпрос на макроикономически баланси. Цената на енергията е зависима от европейския енергиен пазар. Всяка непазарна намеса води до тежки изкривявания, които минират спокойствието на пазара. По-ниските сметки са само храна за популизма, но недостатъчна храна за социалното спокойствие.

Протестът на хората ясно показва, че те не искат нито една политическа партия – това е гласът на гражданското общество. Въпросът е как да се прехвърли мост към партиите. Този вакуум трябва да се запълни с разум, на който страната е показала, че е способна. България трябва да се пази от анархизма и от крайно левия популизъм. Гневът трябва да прекипи, за да дойде разумът. Вярвам, че българите ще съумеят сравнително бързо да направят прехода от уличната емоционалност към прагматизма и търсенето на работещи, законово и конституционно обосновани решения. Защото сме свидетели как сред разумните предложения в публичното пространство непрекъснато се появяват и доста неразумни, дори невъзможни за осъществяване. За съжаление, разумът не е равностоен противник на емоцията.

− Как ще повлияе в дългосрочен план решението на парламента ДКЕВР да може да променя цените повече от 1 път в годината? Това не прави ли още по-непрогнозируема средата за инвеститорите?

− Решението на Парламента доказа, че политическият ни елит е елит от страхливци. Може би особено доволни щяха да са политиците, ако всеки месец с отчета на инкасаторите се сменят цените?… Непрекъснатата промяна води до непрогнозируема среда за бизнес и за потенциалните инвеститори, които са в основата на създаването и поддържането на работни места и генерирането на средства за данъци. С подобни конюнктурни решения проблемите не се решават, а се задълбочават. В не един или два парламента се нагледахме на подобен род решения, устройващи конкретен управленски или персонален интерес, без търсене на баланс и дългосрочна перспектива. Затова преди време предложихме да се въведе „парламентарен борд” и да се забранят постоянните промени и приемането на нови закони, освен ако европейските регламенти и директиви не го изискват.

− Смятате ли, че има нужда от промяна на Конституцията? Защо?

− Протестите ясно показаха, че тази Конституция е морално износена. Хората имат нужда да демонстрират своята воля при управлението и избора на магистрати, които да вдъхнат увереност в проваленото съдопроизводство, в избора на личности, които да възстановят системата за сигурност. Необходимо е да бъде гарантирана възможността за пряка демокрация и свикване на референдуми по жизнени и стратегически въпроси, която в момента е притисната в политически хватки и парламентарни капани.

Днес доста политици, а и самите протестиращи говорят за намаляване броя на депутатите. Изкушавам се да припомня, че инициативата „100 депутати” беше наша и я представихме официално на 5 ноември 2004 г. Тогава бяхме изчислили, че ако един австрийски депутат бива издържан от труда на 5.4 души, то за издръжката на българския му колега работят 22.4 души. България е малка държава със скромна икономика. Скромната икономика предопределя и скромно поведение на политическия елит, намаление на бюрократичните структури и съразмерно консумиране на произвежданите от нацията блага. На върха на бюрократичната пирамида е законодателната власт, чрез която на всеки четири години се възпроизвежда нов и нов политически елит, поддържан от същата тази скромна икономика. По-малко депутати означава по-ефективна работа на Парламента и по-лесен контрол върху неговата дейност. Чуха се версии, че идеята за намаляване броя на депутатите цели по-лесен лобистки натиск. Аз бих казал, че при по-малко депутати лобисткият натиск и лобисткото законотворчество ще са още по-видими от обществото. Изискванията за образованието, компетенциите, професионализма и опита ще са различни. Кухите и послушни лица ще бъдат ясно идентифицирани и ще могат да бъдат отзовавани.

− Казахте, че в служебния кабинет не трябва да има лица от последните три правителства, последните два парламента и президентската администрация. Откъде ще дойдат тези управници? 

− Служебното правителство трябва да се ползва с широко обществено доверие. В него не трябва да има лица, които са участвали в работата на компрометираните пред нацията институции. Убеден съм, че в България има достатъчно интелигентни и образовани хора, хора с опит и качества, които могат да поемат тази отговорност.

− Какво трябва да свърши служебното правителство?

− Първата важна задача на Служебния кабинет е да осигури честни и прозрачни избори. На следващо място, трябва да направи стъпки за възстановяване доверието на хората към институциите, а това минава през пълна прозрачност на управлението. Вече представихме на Президента пакет предложения, които включват публикуване в интернет на цялата входяща и изходяща поща на държавната администрация (с изкл. на класифицираната информация), документацията по обществени поръчки, информацията за приходите и разходите на държавната и общинска администрация, всички осъществени заменки в рамките на държавния поземлен и горски фонд, арендните договори, т.нар. енергийни договори и др. Всички дружества с господстващо пазарно положение трябва да публикуват информация, аналогична на дружествата от фондовата борса. В партньорство с БНБ и асоциациите на банките и на застрахователните дружества, трябва да бъде направен онлайн регистър на всички такси, тарифи и лихвени условия по банкови кредити и застрахователни операции.

Също така, предложихме стартиране на преговори за стендбай споразумение с МВФ и продължение на преговорите с ЕС за следващия програмен период 2014-2020 г.

Трябва да се пристъпи към консолидиране на всички средства на държавните структури и търговските дружества с държавно участие в Българската банка за развитие с цел натрупване на финансов ресурс за финансиране на МСП и създаване на нови устойчиви работни места.

Една от най-важните задачи на кабинета е изготвянето на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2013 г. от държавата и държавните предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, вкл. по европроектите. Не е тайна, че фирмите са затънали в дългове, нямат оборотни средства и са принудени да закриват работни места. Този порочен възел трябва да бъде разкъсан.

− А каква трябва да е първата работа на новия кабинет след изборите през май?

− Освен стъпките за стабилизиране на икономиката и връщане доверието у инвеститорите, новият кабинет трябва да прегледа нормативната база и да предложи на Парламента премахването на цялото лобистко законодателство. Има множество нерешени проблеми, много предложения на гражданите и бизнеса от последните години очакват изпълнение, в т.ч. голяма част от приетите от МС антикризисни мерки не са изпълнени. От първостепенна задача е възстановяването на пазара на труда. С пълна сила стоят и проблемите пред здравеопазването, образованието, осигурителната система, енергийния сектор, земеделието, околната среда, обществената сигурност.

− Кое ще е най-голямото предизвикателство пред управляващите? Трудно ли ще е на следващото редовно правителство да се справи с финансовото и икономическо наследство?

− Най-голямото предизвикателство е стабилизирането на икономиката и преодоляването на кризата в пазара на труда. Противно на битуващото мнение, че проблем №1 са цените на енергията, ще си позволя да кажа, че истинският проблем №1 е липсата на качествени и устойчиви работни места, а следващият проблем са доходите на населението. Не можем да очакваме реално повишаване на доходите и преодоляване на социалните проблеми чрез създаването на временни и субсидирани работни места, с работа на ишлеме и с кол-центрове. Нужни са ни работни места, които създават висока добавена стойност и привличат квалифициран човешки ресурс.

Неправилното управление на човешкия потенциал е най-голямата и най-неоправданата грешка на всички последни управления. Вследствие на това, е налице един политико-икономическия парадокс – като основен инструмент за оцеляването на икономиката се използва емиграцията. Инструментът „емиграция” покрива дефицита от закриването на работни места, редуцира безработицата, намалява социалните плащания, подобрява валутните баланси на страната, тушира социалното напрежение, подпомага бедстващите пенсионери и т.н.

− Финансовият министър в оставка е доволен от свършената работа. В същото време фискалният резерв отъня до 4,1 млрд. лв. Има ли пари в държавата?

− Дали има пари в държавата, трябва да кажат отговорните институции. Не се ангажирам да коментирам състоянието на публичните финанси, само на база медиййни публикации.

Притчата за финансово здраве на икономиката е оспорима. Дори да приемем, че финансовата стабилност е гарантирана, трябва да стане ясно, че зад държавния дълг от едва 17% от БВП се крие мрачната картина на задълженията на бизнеса от 220 % от БВП. Такава диспропорция не съществува в нито една добре управлявана икономика. В краткосрочен план ние сме обречени на стагнация. Това е железен индикатор за качеството на провежданата икономическа политика. Неоспоримо доказателство, че всички негативи от икономическата криза бяха прехвърлени върху бизнеса и заетите.

Алън Тейлър, изследвайки 79 от големите финансови кризи в последните 140 години, достига до извода, че те са се случили, защото управляващите са разчитали само на вътрешните спестявания, а икономиките са дължали малко на външни кредитори. Непосилно задлъжнелият бизнес няма свободно финансово пространство и не е в състояние да инвестира в икономически дейности с високо добавена стойност, осигуряващи нови качествени и устойчиви работни места.

−  Данните показват, че и рискът за държавата набира скорост.

− Рискът е преди всичко политически. Той може в кратки срокове да бъде минимизиран с избора на Служебно правителство и след това с Програмно правителство, което предполагам ще имаме с новия Парламент.

− Според Вас има ли резон в идеята да се забрани на ЕРП-та да спират тока на населението за период от 3 месеца, когато има обжалвани сметки?

− Не ме принуждавайте да давам популистки отговори. Не е в стила ми. Ще кажа само, че популизмът трябва сериозно да бъде ограничен, за сметка на прагматизма и разумните икономически решения.

− ЕРП-та ли са проблемът в енергетиката?

− Големият проблем е, че не експертите, а политиците взимат основните инвестиционни и оперативни решения в енергетиката, а тя стои в основата на икономическата пирамида и от нейното ефективно управление зависи общата конкурентоспособност на страната ни.

Другият голям проблем е неизпълнението на двата европейски пакета за либерализация на енергетиката. Впрочем, в тази връзка спрямо страната ни текат наказателни процедури. България продължава да поддържа монополизацията на енергийния пазар. Още през 2008 г. БСК предложи преструктуриране на НЕК, с цел създаване на прозрачни, ефикасно регулирани и гарантиращи равнопоставеност при достъпа до мрежата структури, които да работят в интерес на потребителите. Предложихме НЕК да се раздели на пет самостоятелни дружества, с отделни лицензи – Компания за производство на ел.енергия, Преносна компания и системен оператор, Компания – търговец на енергия, Електрическа компания „Обществен доставчик” и Ядрена компания (АЕЦ). Вместо това, управляващите предприеха точно обратната стъпка – създадоха БЕХ, включиха в тази мегаструктура „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” и практически затвърдиха монополизма.

− Как оцелява бизнесът в тази многопластова криза?

− Оцелява само едрият бизнес и този, който е в близки отношения с управляващите, търгувайки с влияние. Най-потърпевш е бизнесът с работници от 20 до 250 души, а микробизнесът практически е оставен на спестяванията на своите собственици и на 80-часова работна седмица. Така че, за оцеляване е трудно да се говори. Резервите са изчерпани, търпението на хората – също. Затова са на улицата. Заблуда е, че протестират само хората без работа и младите хора, които също в голямата си част са безработни. Сред протестиращите не са малко и представителите на вече фалирали или намиращи се пред фалит микро- и малки фирми. А когато и бизнесът започне да протестира ефективно, означава, че нещо дълбоко в макроикономическите баланси е сгрешено и трябва да бъде поправено. Пазарната икономика няма нужда от политически лица, потенциални търговци на влияние. Трябва ни по-малко държава в икономиката и повече пазар!