Служебното правителство не може да тегли заеми

Има гласове, които призовават за тегленето на заем от бъдещото служебно правителство. Това означава, че ние не сме парламентарна република. Сключването на заеми става по закон, със санкция на парламента и ако това бъде направено ще се окаже, че не сме парламентарна демокрация. Има ли политици у нас, които ще поемат такъв риск?

Ако се вгледаме внимателно в отчетите на статистиката ще видим, че до месец май т.г. икономиката ни върви нагоре и изпреварва средно европейските темпове. Това бе в резултат и от действията на правителството на Пламен Орешарски. Убеден съм, че през месеците юни и юли икономиката ще се срине вследствие на политическите крамоли и на общата нестабилност в страната ни. Кабинетът през последните 5 месеца работеше при тежки условия, при нефункциониращ парламент. И ако говорим за причините за падането на правителството най-важната от тях е, че парламентът не работеше. За голямо съжаление, се оказа, че кабинетът бе притиснат и от банкова криза, което в този момент е трудно да се каже откъде е породена. Но е факт, че в продължение на 4-5 г. никой не е обърнал внимание на патологичното развитие на известната банка КТБ. Така че по време на този кратък, прекъснат мандат на правителството икономиката не се съживи, тъй като за да стане това бяха необходими поне година и половина спокойствие на икономическите субекти. Имаше такива наченки, но за голямо съжаление влизаме в низходяща спирала.

Засега нямаме никакви отговори от политиците след съвместната ни декларация, която изготвихме работодатели и синдикати. Това не означава, че сме забравили проблемите. Те отново ще бъдат поставени от работодателските и синдикалните организации пред следващите управляващи, които и да са те. Обещахме, че не само ще говорим, но ще предприемем и действия, за които скоро българското общество ще научи. Политическият елит не трябва да смята, че може да се държи сякаш не чува гражданското общество, чиито законни представители са национално-представителните синдикални и работодателски организации. Дали ние сме прави или не сме – това е въпрос на диалог. А в срещите, които направихме се оказа, че няма чуваемост от отсрещната страна. Имаше обвинения към нас от една от партиите, а другите изобщо не реагираха на нашите призиви. В резултат на инициативата ни имаше първично събуждане в партиите да отговорят на нашите предложения за завръщане в парламента и за конструктивна работа, но сме свидетели на продължаване на политическите сблъсъци. В момента политическите стълкновения получават и финансова украса поради неясните партийни позиции към КТБ и БНБ. За първи път по време на прехода имаме национална институция, в случая – БНБ, която смятахме, че не е засегната от политически и други деформации, но явно и тя вече не е така чиста в очите на българското общество.

Основната политическа борба днес, без изненада, е между олигархични лобита. В момента тя се е фиксирала върху въпроса по какъв начин да бъде оздравена КТБ. За нас са неприемливи вижданията на голяма част от политиците, при това от противоположни лагери, но обединени зад сходни идеи, загубите на тази банка да бъдат покрити с публични средства. Подобна логика създава прецедент в българското банково дело и означава, че оттук нататък всички банки могат да вършат същите безобразия и ще знаят, че ще бъдат възмездени с публични средства. На такива тези ще отговоря, че имаме закон и той трябва да се спазва. Засега са противоречиви сигналите от БНБ и от самите квестори в КТБ, както и от прокуратурата. Защо отделяме такова внимание на казуса КТБ – това е така, защото банката стана лакмуса, който показва дълбоките противоречия в политическата ни система.

С поглед към предстоящите събития съм убеден, че постепенно ще трябва да наложим контрол върху разходването на всеки един лев от публичните средства. А правата, които политическият елит е отнел от гражданите трябва да бъдат връщани или да се дава отчет как те се ползват от него.

За голямо съжаление, държавата и най-вече политиците непрекъснато се намесват в търговски взаимоотношения. Ясно е защо го правят – търси се изгодата. Политиците трябва да престанат да се вклиняват в тези отношения и държавата, изпълнителната власт и парламентът да преустановят тази практика. Нека им напомня за пореден път, че това поведение грубо нарушава демократизма в обществото.