Кой ще гарантира 60-те млрд. депозити?
Сагата Корпоративна търговска банка /КТБ/ е драматична през последните 4 години. Тя не е започнала сега. За голямо съжаление виновни са политиците за тези 4 години, виновна е банковата общност, която не може да не е наблюдавала патологичния ръст на тази банка. Това, което става в момента, рано или късно ще се превърне в бумеранг, който ще удари и другите банки.
Те като че ли под маската на толерантност и колегиалност не бяха достатъчно коректни да надигнат, макар и тих глас. Напротив като че ли всички до един определиха, че банка номер едно е КТБ, а банкер номер едно – Цветан Василев. А откакто започна случаят КТБ, не съм видял едно становище на Асоциацията на търговските банки. Не ги разбирам. Те отново се крият под юрганите и всеки се спасява по отделно. Те не са общност. Защото общност на конкуренти е нещо много важно. Да може да търсят етичното в отношенията между различните институции. Няма етика, когато позволяваш една банка да се развива патологично и по този начин да потискаш останалите банки.
Политиците са другата страна в сагата КТБ. Ужким нямаше да направляват средствата на държавата към тази банка. Политиците, които, нямаше да влагат личните си средства там. Политиците, които нямаха никакво отношение към тази банка, а сега нещата, които излизат в различни медии, показват друго и ни карат леко да настръхваме. И се стига до един момент, когато банката отива по един или друг начин да се зазимява. И какво – 4 месеца, отново поради политически натиск, БНБ седи настрани от този процес, въпреки, че имаше достатъчно пазарни механизми банката да бъде спасена и да бъдат смекчени ударите върху българската икономика и върху българските депозанти, които също трябва да се уважават.
България в момента има 60 млрд. лв. спестявания, като са извадени спестяванията на КТБ и банка „Виктория“. Тази маса пари е блокирана в банките и не се върти, защото хората нямат доверие. Докато не възстановим доверието, тези пари ще стои в банка, защото все пак това е последното убежище на българина и на част от българските фирми, за да могат да имат бъдеще.
Ако стои въпросът може ли да се освети българското задкулисие, съм убеден, че да. Говорим за банкова криза. Беше спасена една друга банка, която в момента иска да си отложи плащанията по облигационния заем и отново да ангажира държавата с нов заем. За първи път имаме документирани връзки на задкулисието. Защото в банката има всички документи – кои са лицата, които са получавали кредити, на кого са предоставяни тези кредити, кои са лицата, които имат преференциални лихви, имат ли институциите, ръководени от тях влогове в тази банка… Десетки въпроси могат да намерят отговор. Една такава криза може да има положителен ефект – да пречистим обществото, да извадим хората, които са в целия елит – като започнем политически, съдебен, политически, медиен. Излязоха доста сведения колко от медиите имат финансова зависимост от тази банка.
Това е и урок за банките. Сега те разбират, че може да бъдат потърпевши от тази криза. При един мрачен сценарий представете си, че банката бъде фалирана и фондът за гарантиране на влогове трябва да плати 3.6 млрд. гарантирани влогове. Той има 2.1 млрд., значи трябват 1.5 млрд. лв. От къде ще дойдат те, дали от банковия сектор, или държавата ще вземе заем, не важен респондентът – а какво става с фонда. След като плати гаранциите, той ще бъде на нула. Тогава кой гарантира тези 60 млрд. лв. депозити? Кой клати българската банкова система? Говорим за една много по-сериозна сума. За да можем да лекуваме тази плесен, която е влязла в банковата ни система, плесен, която расте много в една хранителна политическа среда. /БГНЕС
