Какви промени в Кодекса на труда предлагат от БСК?
Българската стопанска камара предложи на вицепремиера Даниела Бобева 28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта, които станаха повод за сериозни дебати през последните дни.
Срещнахме се с г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на Българска стопанска камара, за да коментира мотивите на работодателите по най-оспорваните в общественото пространство мерки. Вижте какво каза той пред Economy.bg
Основният проблем на българската икономика в момента е безработицата, която достигна гранични стойности от 12% през последното тримесечие, без да се отчита реалната безработица, която е около 18 на сто. Тази безработица е структурно много опасна, тъй като в нея се включва и младежката безработица, която е над 35,8%. Така че ако говорим за проблеми на българската икономика, то безработицата е основен. Решението би трябвало да включва палитра от най-различни мерки, но според нас един от проблемите, който пречи на българската икономика, е старата конструкция и концепция на Кодекса на труда и заложената в него философия.
Кодексът на труда е формиран през 1986, при коренно различна индустриална собственост. Характерът на собствеността се измени, измени се типът на индустриалните отношения, но независимо от всичко ние продължаваме да се крепим към една, бих казал, архаична правна структура, която пречи и блокира българския пазар. Той е затворен и негъвкав. И веднага ще приведа няколко числа, които са достатъчно показателни, за да се види къде сме ние спрямо Европа. Ние сме не само с най-малък БПВ и съответно най-ниски доходи, което е естествена корелация с БВП. Например в Европа заетостта на намалено работно време е 19,5%, а в България е 2,4%. Почти 7-8 пъти по-малко! Заетостта на срочен трудов договор в Европа е 14,1%, в България – 4,1%. Нормата на производителност в Европа е 12%, в България – под 7 на сто. Реалната производителност на един зает в Европа е 32,3 евро на час, в България е 4,8 евро. Ученето през целия живот в Европа е 10 на сто от заетата работната ръка, в България е 1,5%. И една от основните причини е именно в тези правни конструкции, които има в Кодекса на труда. Затова ние предложихме промени, които да поставят българското трудово законодателство до европейските норми.
Вие казвате, че мерките, които предлагате, ще намалят административната тежест и ще доведат до увеличаване на заетостта, но всъщност хората са по-скоро притеснени от това, което чуват.
Има една спекулация от страна на синдикатите, изричане на определени неистини, които не са свързани с нашите предложения, с които искат да уплашат българската общественост и българския служител. Да създадат напрежение у него, че ние готвим едва ли не някакви драматични промени, които ще нарушат правата на работника и служителя. Не е така. Напротив. Ние сме за един социален диалог, защото в действителност той е постижение на българската демокрация. И не трябва непрекъснато да изговаряме неистини и да търсим само едностранни привилегии за служителите и заетите в икономиката.
Ще може ли например работодателят да освобождава служител с имейл?
Няма подобно нещо. Това, което предлагаме, е след като минат всички етапи и процедури съгласно Кодекса на труда, по електронен път да става само уведомяването на работника.
Каква е процедурата в момента?
Сега в момента на служителя трябва да се връчи заповедта и обикновено работниците се крият, влизат в съдилищата, вземат отпуски по болест и т.н. През това време работодателят трябва да плаща заплати, осигуровки. И тъй като има безкрайно много защити на служителите, почти в 90 на сто от случаите работниците се връщат на работното място. Работодателят плаща съответно не само обезщетение, но и лихва върху това обезщетение. И тук има още една неистина, която се изрече от синдикалните организации – че имало 42 начина да бъде освободен служител, включително ако почине работникът или ако почине работодателят. Но има не по-малко от 130 начина да бъде върнат работника.
Вие предлагате разширяване на възможностите за прекратяване на трудов договор. Какви са възможностите в момента и какво предлагате?
Ние в тази насока не сме направили сериозни изменения. Това е едното от измененията – при прекратяване на трудов договор да има електронно връчване на заповедта. Ние не променяме драстично Кодекса на труда, т.е. защитите на работника остават в голямата си част. Има огромна група категории, които работодателят не може да ги бутне. Ние към момента не правим предложения за промени, но например в колективен трудов договор може да е записано, а много често под натиска на синдикатите е така, че при освобождаването на даден работник трябва да се иска съгласие на синдикалната организация. Представете си какъв абсурд? А на всичко отгоре този Кодекс на труда разрешава министърът да разреши този колективен договор в целия бранш. Целият бранш е доста интересна конструкция, защото в него има малки предприятия, микропредприятия с трима души и предприятия с 2000 души. И не можете да прилагате едни и същи правила за индустриални отношения в различните типове предприятия. Освен това едно е предприятие в София, друго е в Дулово или в Неделино. Което са коренно различни регионални условия. Подобен поглед към българския работодател и невъзможността на българския работодател да се освобождава от недисциплинирани хора, хора, които не желаят да се обучават, хора, които не желаят да получават повече умения, е просто смачкващо инициативността в българската икономика. Няма да влизам в детайли колко са абсолютно защитените групи от хора в Кодекса на труда. Сами можете да го прочете. От членове на синдикалното ръководство, бременни жени, инвалиди и т.н. – десетки защитени групи. И накрая, ако един работодател свива своето производство, то може да остане само със защитените, които нямат нито умения, нито квалификация и компетентности.
Според сега действащото законодателство, ако дадена компания реши да съкрати щат или част от дейността си, трябва да вземе разрешение от Инспекцията по труда. Колко време отнема този процес?
Защо трябва да има подобна процедура и главната инспекция по труда да прецени, а не работодателят, който носи икономическия риск? Да не говоря за тези луди предложения за неограничена отговорност на физическото лице! Това означава да ликвидираме акционерните дружества, да ликвидираме фондовата борса, т.е. ние вървим по ръба на тоталната икономическа неграмотност, която генерира непрекъснато смущения в общественото пространство.
Обяснете идеята да се регламентира правото на работодателите да сключват договори помежду си за предоставяне на висококвалифицирани служители.
Тук също се спекулира от синдикатите и знаете ли, мисля, че целенасочено се изричат неистини, с които искат да заблудят българския участник в трудовите процеси. Като това, че може да се „продава” българският работник, като му се дава временна заетост в друго предприятие. Той бил „стока”. Изрично е казано в нашето предложение, че това става само със съгласието на работника. Давам пример, за да стане ясно. Едно предприятие няма договори или има сезонна натовареност. Да кажем хотел, който работи основно лятно време, какъв е проблемът да бъде преотстъпен главния готвач на хотела на един ресторант през останалия сезон срещу едно подходящо заплащане. По този начин самият работник, ако е съгласен забележете, ще получава високо заплащане. Ако има необходимите умения и качества, а не прослуженото време, защото на добрия готвач се плаща за умения, качества и компетенции, а не за това, колко време е бил зад печката. По този начин работникът ще печели повече, като му се запазва работното място в хотела. Същото важи и за други сфери на икономиката, където има сезонна заетост, цикличност в поръчките. Ние имаме таван от 30% за временната заетост, което е пълен абсурд. Особено в момента, когато работни места в България се откриват основно по линия на аутсорсинга. Когато чужд инвеститор дойде в България и иска да аутсорсва дейност, той иска да има временна заетост, за да може да бъде достатъчно гъвкав в зависимост от промените и динамиката на европейските и световните пазари.
Друг въпрос, който силно смущава българската общественост – отпуската на майките?
България е единствената европейска страна, която има двегодишен отпуск по майчинство. В Белгия е 3 месеца, в Швейцария е 6 седмици, във Франция и Германия е 6 месеца. Няма нито една европейска страна, където има повече от 6 месеца отпуск. Друг е въпросът, че там има избор. Ако постъпите, преди да изтече срокът на майчинство, вие ще получавате по-голямо обезщетение, което също е гъвкавост на пазара на труда. Но аз не мога да разбера, след като две години се дава отпуск по майчинство, върху този отпуск се разрешава работодателят да плати отпуск. Т.е. отпуск върху отпуска. Получавате отпуск, защото сте били в отпуск. Това е същото, все едно банките да ви начислят лихва за това, че са ви начислили лихва. Лихва върху лихвата, което е пълен икономически и правен абсурд. И държавата по този начин прехвърля своите социални функции, които тя не си ги изпълнява, за подобряване на демографските проблеми. Нещо повече, за тези две години обикновено майките губят своята квалификация. Не забравяйте, че уменията и компетенциите имат жизнен цикъл. След две години те губят трудови навици, губят част от своите умения и квалификации, а се връщат на същото работно място и ние искаме да им увеличим отпуска за сметка отново на горкия работодател. Горкият работодател е изчезващ вид.
Върнахте отново и темата за първите три дни на болничните.
Непрекъснато работодателите под натиска на синдикатите се товарят със социални функции. Настъплението на синдикатите е разрушаващо икономическия климат. Едно такова настъпление беше работодателят да плаща първите три дни на болничния. Първоначално работодателят не плащаше болничните, тъй като той си плаща здравното осигуряване и това се въведе като временна мярка. Това продължава вече две години и половина. В резултат на това имаме 13 000 000 болнични листа за 2013. Никой не мери подобни мерки до какво довеждат. 13 000 000 болнични листа, от които не само работодателят страда, като плаща първите три дни, но се товари драматично и осигурителната система. Или и нещо друго, за което говорим. След промените при 9 000 000 население в България имаше 300 000 пенсионирани по инвалидност. В момента при 7 300 000 – 7 500 000 население имаме 700 000 пенсионирани с решение на ТЕЛК . И голяма част от тях не са в България, а получават пенсии от българския работодател. Което е правен абсурд.
Друга силно критикувана мярка е да се намали прагът за наемане на 15 години.
Извинявайте, нашите деца раждат деца на 13 и 14 години, а не могат да работят, и то при специални условия? Не мога да разбера каква е тази криворазбрана хуманност? На 15-годишна възраст децата законово работят в Германия, Австрия, Швейцария и в други страни на Европейския съюз, при определени изисквания за работното място, които ние също предвиждаме. Това е елемент на дуалната система на обучение. Оказва се, че в страни, в които няма дуално обучение, няма квалифицирана работна ръка. И една от причините в България да няма качествени работни места е, че ние не можем да привлечем инвеститори, защото нямаме качествена, квалифицирана работна ръка. И изведнъж ние искаме да спрем дуалната система.
Синдикатите реагираха остро в публичното пространство, но как реагират работодателите на предложените от вас мерки?
След публикуването на тези 28 мерки от БСК ние получихме десетки и стотици поздравления, че за първи път отиваме към една сериозна защита на българския работодател. Възможност за въвеждане на модерни, индустриални норми на пазара на труда. Създаваме условия за гъвкавост и раздвижване на инвестициите, които в момента са блокирани. Създаване на едно чувство у работодателя, че някой може да защити и неговите права. Непрекъснатото бълване на обиди към работодателите, че само се вози на бентли и разфасова заводите, да – съществуват такива малък брой, но не може да се хвърля това петно върху всички работодатели, които носят големия риск да създават работни места и да плащат работни заплати.
Какви индикации дава правителството относно предложените от вас мерки?
Нашето предложение е за диалог. Да влязат всички организации, както синдикални, така и работодателски, да направят своите предложения, да разгледаме в пакет необходимостта от промяна на структурата и конструкцията на Кодекса на труда, така че той да отговаря на съвременните европейски изисквания и практики. За да може да се развие българската икономика, тя се нуждае от спокойствие и справедливост. Двете С, които са най-важни. Няма ли спокойствие, няма ли справедливост, никога не бихме могли да имаме високо заплащане и висок стандарт на живот.
