ИКОНОМИКА НА ПОПУЛИЗМА

Популизмът е болестно състояние – заболяване, вследствие на политическите и социалните изкушения, но за разлика от глупостта, може да се лекува. Заболяването е характерно с острата си форма при политиците и обществениците, но „бацилът на популизма“ е силно заразителен за лековерните, наивните и хората с противоречива култура.

Популизмът бълва небивалици и някои от медиите повтарят част от тях, без да се замислят и да ги проверяват, защото тиражираните небивалици съвпадат със социалните им предразсъдъци. Умствено се изтощавам от непрекъснато бълваните въпроси, нефертилните дискусии и интуитивните призиви от медийния ефир за високо заплащане, за ръст на доходите, за ръст на потреблението, без нито едно слово и нито една мисъл за ръст на БВП, за ръст на приходите и производството, за производство на нови продукти и услуги, за иновации, за намаление на неефективните разходи.

С подобни призиви няма как несправедливият живот да се превърне в справедлив, глупаците да поумнеят и всички да станем не само богати, но и доволни. Лековерността е липса на култура и нормална човешка любознателност, миражно бълнуване на човешкото болно съзнание.

Популизмът и утопията нямат политически лимити. Изобилието от обещания ни залива и достига до критичния момент, в който може икономически да ни удави:

• За 800 дни България ще достигне средноевропейското ниво на стандарт,
• минималната работна заплата да бъде 500 евро,
• минималната работна заплата да е индексирана със средноевропейската;
• постоянно ниски и дори намаляващи цени на енергията,
• безплатни лекарства, здравеопазване и образование,
• рязко увеличение на пенсиите,
• минималната пенсия да е 500 лева;
• увеличение на първо време с 20 на сто на всички заплати,
• създаване на от 150 до 450 хил.работни места;
• и т.н., и т.н.

(вж. графиката по-долу)

От приведените данни и разлики е очевидно, че България на глава от населението генерира БВП около 5 пъти по-малко от средното за ЕС-28 и е съвсем нормално заплащането да е в същите пропорции, без да се отчита структурата на производство. Характерното е обаче, че ние потребяваме значително повече като пропорция в сравнение с останалите европейски страни, т.е. консумираме, без да се съобразяваме какво произвеждаме.

Трябва да намерим оптимизма, който се излъчва от тези данни, а именно, че темповете на ръст на БВП и ръста на заплащането в България са по-високи от средните за ЕС-28. Необходими са труд и търпение и, естествено – да не се вслушваме в тези политици и общественици, които създават нереалистични, измамни и понякога горчиви очаквания.

Искам да вярвам, че живея до достойни хора, които могат да спорят по съдържанието на проблемите, които могат да осъзнаят заблудите си и дори да намерят хумора в изявленията и постъпките си.

България няма време и не трябва да вярва на нови и нови безкрайни обещания. България няма време да отглежда тези абсурдни обещаващи личности. Личности, които или са заблудени, или ментално не са пораснали, или просто са изградени като напомпани, но великолепни манипулатори. България трябва да бърза.

* Статията е публикувана в печатното издание на в. Преса днес, 21 април 2014 г.