Парламентът не спазва законовите изисквания

Народно събрание не спазва законовите изисквания. Нека г-жа Цецка Цачева да спазва законите в страната и да не допуска до пленарната зала или до комисия закон, който няма оценка на въздействието. Това заяви в интервю за БГНЕС Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара.

От години Българска стопанска камара има идея за създаване на парламентарен борд, който да ограничава промените в законите. „Идеята узрява у нас години, тъй като ние сме свидетели, особено през последните 13 години, на непрекъснати промени, както в законодателството, така и в поднормативните документи“, каза изпълнителният председател на БСК. Тези непрекъснати промени създават нестабилност за бизнес средата у нас, „едно стресиране – те не биха могли да се следват дори от юристите, да не говорим за хората, които са заети в икономиката, защото всичко това е свързано с промяна в бизнес средата“.

„Това, което предлагаме, е актуално особено сега при засилената нормативна активност, както на депутатите, така и на хората от съответните министерства и ведомства, които достигат вече до някакви невероятни цифри. Една такава адаптация на българското законодателство към европейското безспорно беше необходима, но друг е въпросът по какъв начин тя трябва да се извършва. Дали трябва да се правят дребни промени всеки месец, или всяко тримесечие, или да бъдат заменяни цели актове, които да създават една стабилност в нормативната среда в България“, посочи Данев.

Той цитира председателя на парламента Цецка Цачева, която каза, че само 41-то НС е приело 352 закона, и даде като пример това, че за само за 6 месеца миналата година има нови над 1300 подзаконови актове. „Представете си какво влияние има това върху бизнес средата и затова нашето желание е да се въведе определена рестрикция за промени в нормативната уредба, за да може бизнесът да поеме спокойно дъх и да може да насочи своите интелектуални и стопански усилия в други области“, каза той.

„За голямо съжаление, голяма част от измененията в законите са дребни, малки промени и често са свързани с определен лобистки натиск“, каза Данев. Той изтъкна, че цялата процедура в НС не спазва изискванията на един основополагащ закон – Закона за нормативните актове. „В Закона за нормативните актове има две основни изисквания. Първо – всяка промяна в законите да бъде придружена, освен с мотивите защо се променя съответният закон и какви са целите на тези промени, задължително с оценка на въздействието на този закон“, посочи Божидар Данев. Според него почти във всички случаи в мотивите за промяна на законите няма такава оценка.

Божидар Данев каза, че може да даде десетки примери за подобно несъответствие, като се позова и на друга норма в този закон, според която се изисква последваща оценка на въздействието на вече направените промени. Тази оценка трябва да покаже как промените са се отразили – и финансово, и на трудовия пазар, например. Данев припомни, че миналата година бяха приети промени, с които от началото на тази година осигурителните вноски се повишиха с 1.8 процентни пункта. „Тази година ние наблюдаваме, че независимо от увеличението на работните заплати, независимо от увеличението на ставката с 1,8 пункта, има 300 млн. лева дефицит в бюджета на НОИ, т.е. кумулативното въздействие на увеличението на заплатите и увеличението на социалните плащания довежда до какво – до закриване на работни места ли, до увеличение на сивия сектор ли? Тази оценка никой не е направил, т.е. никой не следи въздействието постфактум – след като е приложен законът, какво е станало“, обясни изпълнителният председател на БСК.

Друг пример, който той даде, е за промените в Закона за управление на отпадъците, вследствие на които много пунктове за събиране и обработване на скрап ще се наложи да бъдат закрити, ако са на територията на общини без градоустройствени планове. „Какво ще бъде въздействието? Съществуващата престъпност преди промените на закона прекратена ли е, или е пренасочена в друга посока? Означава ли, че този контингент, който досега се е занимавал с такава престъпна дейност, е прекратил дейността си или се е настроил на други посоки? Какво е въздействието върху металургията, върху броя на работни места…“, пита Данев, за да обясни на какво е трябвало да отговори оценката за въздействие преди и след промените в закона. Още повече, че в БСК имат „сигнали, че в момента ТИР-ове обикалят страната ни и събират от същите тези хора, които са крали отпадъците, и ги изнасят за Гърция и за Румъния по линията на вътрешнообщностните доставки, където няма никакво ограничение, нито пък има съответният контрол“.

Божидар Данев смята, че в голяма част от кражбите на кабели от далекопроводите и съоръженията на телекомуникационните компании са обвързани по един или друг начин хора, които са служители на тези компании. „Т.е. там престъпността е много по-рафинирана и по-организирана“, каза той.

„На практика Парламентът ни не спазва един сериозен нормативен акт, който самият той е приел – Законът за нормативните актове. Т.е. самото Народно събрание не спазва законовите изисквания“, категоричен е Божидар Данев.

Той предлага парите, които се отпускат на депутатите „в пликове“, без нужните документи, да се насочат за експертиза и за оценка на въздействието на законопроектите, които приемат, както и за последваща оценка – какво е станало след промените. „Говорим за финансово, обществено-икономическо въздействие, работни места и т.н.“, каза Божидар Данев. Той попита защо народните представители „генерират непрекъснато нови законови актове, а след това самите те не ги спазват“. „Впрочем, ако се вгледате в статистиката на вносителите, ще видите, че винаги управляващите са основните генератори на закони, смята той. „Затова ние като бизнес смятаме, че е крайно време да се въведе парламентарен борд, в който да се ограничат рязко законодателните промени, особено дребните изменения. Всички закони задължително да бъдат внасяни с оценка за въздействието, така както изискват нормативните актове, и за всички закони, които се приложат, да има последваща оценка на въздействието след тяхното приложение в рамките на 6 месеца, да се види какви са резултатите“, каза Данев. Той изтъкна: „Едва тогава можем да кажем, че сме законова държава, тогава можем да кажем, че се спазват законите, тогава можем да търсим начини как да бъдат подобрявани тези закони и тогава можем да говорим за една стабилна бизнес среда, да привлечем чужди инвестиции, да говорим за просперитет на българската държава“.

Реализирането на тази идея обаче зависи преди всичко от политиците, а върху тях се въздейства с постоянния натиск на общественото мнение. „Ние забелязваме, че политиците безспорно се вслушват в общественото мнение, но винаги си има един времеви лак, който е от 3 до 4 години“, заяви изпълнителният председател на Българска стопанска камара и даде за пример две предложения на БСК от преди години: Това от 2007 – всички касови апарати да се свържат с данъчната администрация и това от преди 4 години, с което БСК предлага да бъдат наказвани и работодателите, и работниците, ако не декларират всички пари, които получават. „Тоест приложенията на бизнеса влияят върху обществените нагласи и рано или късно те се приемат, но за голямо съжаление, с голямо закъснение, когато може би и това въздействие не е с необходимата сила и интензивност“, заяви Данев.

Има над 1100 регулативни режима, въведени от общините незаконно, каза още Божидар Данев и даде за пример Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който също не се спазва. В текст от него е казано, че размерът на таксите за съответните регулаторни режими трябва да бъдат съобразени с разходите на администрацията за съответната услуга. „Защо таксата за разрешително за право на строеж е различна в различните общини? Откъде идват огромните разлики в административните разходи, за да има такива големи разминавания в размера на таксите?“, пита Данев. Според него има редица примери за необмислени промени, с които се създава нестабилна бизнес среда, с които се гонят чуждите инвеститори.

„Наложително е ръководството на Парламента да спира всички закони, ако те не са придружени със задължителна оценка на въздействието, така, както е във Великобритания, в Чехия, в Полша, във Финландия, където има специални закони за оценка на въздействието, съгласно препоръките на ЕС. Крайно време е и българският Закон за нормативните актове да започне да се спазва“, категоричен е Данев. Неговото предложение е оценката на въздействието да се прави от експертите към Народното събрание, за които и сега се отпускат пари.

„На практика, голяма част от подзаконовите актове, които не са съобразени със законовите постановки, са свързани с корупционни намерения“, посочи още изпълнителният председател на БСК. Според него изменението в законите е един от основните проблеми за подобряването на бизнес средата, както и за битка с корупцията. „Ако искаме да се борим с корупцията, един от основните инструменти е електронното правителство и веднага след това, на второ място се нарежда парламентарният борд. Оттам – нататък можем да говорим и за други битки, които са последица от подобни решения“, категоричен е Данев. Той предполага, че рано или късно тази идея ще стигне до хипоталамуса на политиците, за да може да има трайни изменения.

Всяка година БСК прави свои проучвания сред бизнеса за това какви са проблемите, които му пречат. За миналата година често променящата се нормативна уредба и тромавата и неефективна съдебна система са посочени от 32% от анкетираните като водещ проблем пред правенето на бизнес у нас. През последните 5-6 години този процент неизменно е в рамките между 30 и 35% – факт, който според БСК показателен за трайното отношение на бизнеса към проблема „нестабилна нормативна среда“