Българската икономика не се страхува от конкуренцията на европейската
Как се чувства българският бизнес в ЕС – оптимистичен заради новите възможности или с опасения за предстоящите трудности?
Естествено позитивното е преди всичко. Очакваме нови потенциални инвеститори, нови фирми, с които българският бизнес да се кооперира. Естествено е да има и опасения. Те идват особено за някои отрасли – например транспорта. Уроците, които научихме от десетте страни, присъединили се към ЕС през 2004 г., показаха, че масово транспортните фирми в тях или се сливаха със западни партньори, или фалираха.
Каква е причината за тези затруднения?
Нашите фирми трудно биха могли да се конкурират с големите западни компании, тъй като голяма част от тях са обвързани с определени спедиторски фирми. Те вече навлязоха на нашия пазар и западните фирми ще предпочетат да работят със старите си партньори. Нашите фирми ще бъдат обременени със сериозни кредити поради изискванията машините им да отговарят на изискванията на европейския пазар. Паралелно с това в редица сектори на икономиката България ще продължи да бъде конкурентноспособна. Смятам, че това са металургията, някои ниши на машиностроенето и в областта на високотехнологичните изделия (но не и услуги). Опасност очакваме в сектора на хранително-вкусовата промишленост. До една-две години той трябва да се приспособи към изискванията на ЕС. Този сектор обаче крие сериозен потенциал за нарастване на износа към ЕС, заради високото качество на българските хранително-вкусови продукти и ниската им себестойност. Това са, разбира се, груби щрихи на очакванията за българския промишлен сектор. Смятаме, че в българската икономика ще се увеличат приходите от туризъм. Това е свързано с нарасналата сигурност на страната като туристическо направление, заедно с атрактивността на българските курорти.
Българските фирми срещат сериозни спънки при справянето с новата нормативна база, която влезе в сила от 1 януари 2007 г. Колко време, според Вас, ще отнеме на българския бизнес „да влезе в крачка“ с новата реалност?
Вероятно на фирмите ще им отнеме поне три месеца да разучат новата законова и нормативна база. Да сте видели, например, един наръчник за кандидатстване по програмите на Европейските фондове… Не само че има сериозни пречки при прилагането на нормативната база, но и се получи голяма ерозия при разпределението на европейските средства по Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Безвъзмездните средства от нея трябваше да бъдат насочени към фирми, които се занимават само с производство. 31 от 194 фирми обаче не се занимават с производство.
Смятате ли, че Европейската комисия ще отрази тези закъснения и нарушения в доклада си от март?
Да.
Кое е най-важното, която трябва да направи администрацията, за да отговори на нуждите на бизнеса?
Фактът, че не се усвояват средствата, показва, че администрацията не подготвя съответната документация. Къде е например наръчникът за усвояване на фондове, публикуван във всички нови членове на ЕС? В момента като че ли има мобилизация в администрацията. Централната администрация е относително много по-подготвена от регионалните структури в общините. Има какво да се очаква в това отношение. Предполагам, че в селското стопанство голяма част от фондовете няма да бъдат усвоени.
Конкуренция ли е думата, която най-вече определя новите условия, в които ще работи българския бизнес?
България не беше встрани от тази конкурентна среда. Фактът, че 56% от външната търговия на страната е към ЕС, показва, че българската икономика не се страхува от тази конкуренция. Ако погледнем дори страна по страна, ще видим, че България има добър търговски баланс с всяка страна от ЕС. Тя няма такъв добър баланс например с Русия, откъдето идва и основната част от дефицита във външнотърговския стокообмен.
Готов ли е бизнесът да използва всички възможности, които дава европейското членство?
Може би не е добре известно, но в последните програми ФАР, свързани с конкурентноспособността, имаше 1440 проекта, предложени от бизнеса. Само 200 от тях бяха класирани. Усвоени са само 20% от средствата на програмата ИСПА, която се определя от ефективността на администрацията. Следователно бизнесът е значително по-готов от нашата администрация за усвояването на структурните фондове. Оттук нататък работата за усвояването им зависи от готовността на администрацията на централно и местно равнище.
Оттук нататък ще говорим все повече за спазване на стандарти на произвежданите продукти. Готов ли е бизнесът?
Ще използвам един израз на моя колега г-н Тебеян: „Всички говорим как да усвояваме фондовете, но никой не говори какво ще постигнем с това усвояване“. Какви са нашите цели? Целите на бизнеса са ясни – той иска да повиши конкурентноспособността на своето производство. А останалите сектори на икономиката и администрацията? Отново ще дам пример, показателен за ефективността на администрацията. За пет години строим една-единствена сграда – летището. Това беше проектът на петилетието, единственият държавен проект, който беше ефективно завършен. А погледнете състоянието на държавните предприятия.
