България стана социален анклав в ЕС
– Господин Данев, финансовият министър твърди, че минималните осигурителни доходи се борят с проблема „сив сектор“, а работодателските организации твърдите, че водят до повече сив сектор. Как да си обясним това?
– Не искам да споря с финансовия министър. Но ще преведа няколко числа и примери. Никой засега не подчертава, че минималните осигурителни доходи ощетяват преди всичко заетите. Когато те се вдигат и работодателят запази заплащането, реалният доход на работещите намалява, тъй като осигурителната вноска се начислява върху по-висока сума. Този натиск от синдикатите непрекъснато да се вдигат осигурителните прагове е в ущърб на заетите. Нещо повече, приходите, които идват от осигурителните прагове, са символични. Годишно НОИ събира между 5.5 и 6 млрд. лв. от осигурителни вноски и само около 30 млн. са следствие от изменението на праговете. Да не говорим, че те легитимират сивата икономика. Голяма част от заетите в икономиката формално работят на 4 часа, а всъщност са на 8 часа. Това се прави, когато няма възможност да се плащат съответните заплати и осигуровки. Така че, ако в началото при въвеждането си, когато не беше толкова ефективна данъчната администрация, осигурителните прагове имаха положителен ефект, то в момента те имат крайно ретроградна роля. Единствено създават едно безсмислено, непрекъснато търгуване със синдикатите при определянето на размерите им.
След като ЕК, Световната банка и МВФ посочват този проблем, аз не разбирам каква е тази глухота на управляващия елит и на синдикатите да не се съобразят с това виждане. Ние непрекъснато кичим законодателството с изменения и допълнения, вместо да решим генерално проблема, така че заетите да имат интерес, а работодателите, които не внасят осигурителни вноски, да бъдат преследвани. България се е превърнала в един социален анклав в семейството на европейските страни.
– Обявихте, че ще преустановите колективното трудово договаряне, ако не се приеме обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Има ли реакция от правителството?
– По-точно обявихме, че ще замразим преговорите за сключване на колективни трудови договори, там, където се водят. Ще преосмислим цялостната наша политика. Ние от години настояваме за ясни икономически показатели за определяне на минималната работна заплата в зависимост от състоянието на икономиката, а не това да става единствено с решение на Министерски съвет.
Не може повече да позволим досегашната практика на натиск от страна на синдикатите или желанието на някои министри да определят минималната заплата без оценка на въздействието върху заетостта и икономиката. Имаше работна група и ние сме дали нашето предложение, а то е да спазим изискванията на конвенцията 131 на Международната организация на труда. Но досега няма съгласие от страна на синдикатите да седнем на масата за преговори и да определим този механизъм.
– Т.е. искате минималната заплата за 2017 г. да бъде определена с новия механизъм и не приемате заложените 460 лв.?
– Естествено. На какъв принцип са определени 460 лв.? Къде е оценката на въздействието? Има едно явление у нас – доходите нарастват с добро темпо, бих казал, от 8% през последните години, докато производителността нараства с 2-3% максимум. Този дисонанс води до ерозия на основните икономически параметри. Ако си спомняте в програмата на ГЕРБ при спечелване на парламентарните избори беше посочено, че няма да бъдат променени основните данъчни ставки. А под натиска на синдикатите в следващите две години с по 1 процентен пункт осигуровката за пенсия ще бъде увеличавана. Непрекъснат синдикален натиск, който върви зад гърба на работодателите, непрекъснато договаряне с политически кръгове за изменение на данъчното законодателство в ущърб на работодателите, без да има никаква оценка на въздействието. По този начин е определена и тази минимална работна заплата. Искаме да имаме пазарни условия.
Мила Кисьова, в. Стандарт
