България проигра икономическите шансове през 2015 и 2016 г.

В края на един управленски период и преди началото на нов е логично в обществото да протича дискусия относно ефективността на управление на икономиката. Когато правим тази оценка, обаче, редно е да отчетем, че през 2015 и особено през 2016 г. България имаше няколко изключителни предимства за сериозно развитие, като по-голямата част от тях бяха от външен характер.

Първи шанс – сериозният срив на цената на горивата, вкл. на всички енергийни продукти. Тъй като България е със силно енергоемка икономика, рязкото намаление на разходите за енергия следваше да се отрази силно положително върху конкурентоспособността ни. За 2015 г. вносът на претрол и течни горива е нараснал с 32% във физически обеми. Докато стойностно, дори при този ръст на количествата, е намалял с 12,6%. За 2016 г. вносът за деветмесечието количествено е намалял спрямо цялото количество за 2015 г. с 16%, но ценово е намалял с 60%. Аналогична е картината и с вноса на природен газ, на втечнен природен газ и на втечнен пропан.

Втори шанс – събитията в Египет, Турция и Тунис, в резултат на които към България бяха насочени сериозни туристически потоци. Това стана не в резултат на целенасочени активни действия на правителството или на туроператорите, а беше следствие предимно на външни фактори. За периода 2015-2016 г. реализираните нощувки са нараснали за една година с 15,6 %, докато за предходните 6 години – средно 6,6% физически обем.

Трети шанс – събитията в Близкия Изток, които позволиха за година и половина българската отбранителна индустрия да реализира износ, безпрецедентен за последните 20 години. По непотвърдени данни, в съответствие със статистиката от други държави, при износ през 2012 г. от 144 млн. щ.д. за деветмесечието на 2016 г. същият достигна 585 млн. щ.д. Числата може да не са прецизни, защото са на база огледална статистика, важна е тенденцията – повече от петкратен ръст на износа на отбранителната индустрия.

Четвърти шанс – вливането (макар и частично) на 3,6 млрд. лв. изплатени депозити от КТБ, които влязоха в икономиката, увеличиха рязко оборотите и не случайно една значителна част от ръста на БВП е от повишено вътрешно потребление.

Пети шанс – стартирането на проекти, които можеха да са действително икономически обосновани, но се проведоха по социалистически наивно и са с голям корупционен потенциал. Чрез прословутия проект за санирането на сгради в икономиката бяха инжектирани сериозни по обем обороти (над 1 млрд. лв.) и косвено субсидирана заетост. Обезпокоително е, че преди да се оцени ефективността на този непазарен проект, се гласуват нови 1 млрд. лв. бюджетни средства за 2017 г.

На фона на всички тези шансове, генерираният икономически ръст от 3,4% е твърде маргинален. Защо шансовете не бяха реализирани?

Ще спомена някои съществени управленски стъпки, далеч от пазарните решения, които са били далеч от медийното внимание и не са широко обсъждани, вкл. тяхното въздействие върху икономическите параметри на национално ниво.

1. Продължава наливането на бюджетни средства в нереформирани системи, една от които е БДЖ. Неправомерно се планира да се превеждат средства от концесии и от приватизационни сделки.

Така например, за периода 2009-2015 г. пътникопотокът (милиони пасажери – млн. км) е намалял с 46%, докато в Словения е нараснал с 11%.
Железопътната система е от ключово значение за развитието на една модерна икономика, но у нас негативните процеси в тази система се задълбочават.

2. С предоставянето на концесиите на черноморските летища Варна и Бургас на едни оператор държавата узакони географски монопол. Очаква се и отдаване на концесия на летище София.

3. Изключително сериозна грешка е, че преструктурирането на енергетиката не се извършва с необходимата скорост и не се използват такива мощни инструменти като:

• преструктурирането на кредитите за изграждане на ВЕИ;
• Предоговаряне на ценовите условия за изкупуване на ел. енергията и цената на студения резерв с ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“, независимо от безспорната неправомерна държавна помощ, вкл. с поемане неясно защо на плащанията от страна на държавата на въглеродните емисии на двете централи.
  На практика, в енергетиката са заложени мини с отложено избухване.

4. Неясно е поведението на Българската банка за развитие, чиято основна задача е да финансира, вкл. да преструктурира кредити на малкия и среден бизнес, в т.ч. на ВЕИ. Вместо това, тя се занимава основно с преструктуриране на кредити по дължими вземания на КТБ в сериозни размери към няколко големи длъжници, добре известни в медийното пространство.

5. Налице е съществено закъснение с изграждането на ТОЛ-система, която в Унгария успешно действа повече от 2 години. Подобна политика не позволява България да капитализира стратегическото си положение и лишава бюджета от съществен приход, преди всичко от турския транспортен поток през България. Компенсирането на подобен приход се търси чрез антисоциалната система на винетките. България е единствената страна в Европа, в която винетки се изискват за второстепенните и третостепенните пътища и в която не се издават тримесечни и шестмесечни винетки.

Приходната част от въвеждането на електронна ТОЛ-система може да позволи да се прилагат механизми на публично-частно партньорство по изграждането и поддържането на пътната инфраструктура, вместо ползването на бюджетни или европейски средства. Не трябва да се забравя, че принципно тази система е с голям корупционен потенциал.
Провеждането на проблемната драматично закъсняла обществена поръчка за ТОЛ-система, на стойност около 200 млн. лв., поставя допълнително редица открити въпроси.

6. Подлежи на анализ и разрешаването без публично ясни условия на тъй наречените „игри на щастието“ с претенциозните наименования „Национална лотария“, „Лотария България“ и т.н. Неимоверният медиен рекламен натиск (особено в прайм тайма на националните телевизии) и финансовото им обвързване с подобни хазартни начинания създава нов тип картелни структури. Дългосрочното трайно въздействие на подобна политика води до пристрастяване на голяма част от населението с всички крайно негативни последици за цялото общество.

7. Сериозна грешка в управлението на икономиката беше наливането на средства в саниране не по икономически механизми, а по механизми от ерата на зрелия социализъм. С обществени средства се санират частни имоти, повишава се тяхната стойност без никакъв контрол за качеството на санирането от страна на самите потребители на тази програма и без никаква икономическа обратна връзка за постигнатата реална ефективност на разходваните бюджетни средства. За съжаление, тази програма продължава и през 2017 г. и, според мен, рано или късно тя ще подлежи на прокурорска проверка.

8. Не на последно място, стои голяма въпросителна около обявения ръст на събираемостта на средства от контрабанда. Фактът, че засега не е известно някой да е обвинен или осъден за контрабанда, буди основателни подозрения, че уж затворените контрабандни канали всъщност може да са се пренасочили към по-печеливш бизнес, например, трафик на хора.

И т.н., и т.н.

Ние вече консумирахме управленската недостатъчност. Тревожен е фактът, че политиците са на път да осъществят нови управленски приумици, ако съдим по информации, които циркулират в публичното пространство.

Едно от прокламираните намерения на един от основните политически играчи да е да се замени плоското данъчно облагане с прогресивно. През последните години всички данни показват, че имаме високо ниво на данъчна събираемост, благодарение на въвеждането на плоския данък, който е съобразен както с манталитета на българина, така и с желанието на чуждестранните инвеститори и на активната част от населението. Приходната част на бюджета се увеличава основно благодарение на данъка върху доходите на физическите лица и данък „печалба“, т.е. именно поради непроменянето на данъчната система и въвеждането на стабилност и прогнозируемост по отношение на облагането.

Друга идея, която се пласира в общественото пространство, е търговските вериги да бъдат задължени 50% от закупената от тях продукция да е от български производители. Това обрича българската икономика на неконкурентоспособност, защото не може с административен акт да се осигуряват пазари, а българският потребител да бъде лишаван от по-качествени стоки. Подобно решение при всички случаи работи против създаването на конкурентна икономика, защото подобна защита стопира развитието.

Истината е, че българската продукция в голямата си част продължава да е неконкурентоспособна на международните пазари, вкл. на европейския. За това говори и фактът, че от общо около 400 000 активни фирми едва 3 600 са износители (9% от всички), а продукцията на всички останали остава за преразпределение на вътрешния пазар. Още по-тревожно е, че в огромната си част тези 3 600 фирми-износители предлагат на международните пазари основно непреработена продукция и суровини, а делът на собствената продукция (с добавена стойност) е пренебрежимо малък.

Уважаеми политици,

Не се изкушавайте да навлизате в чувствителната сфера на икономиката с конюнктурни политически решения. Не забравяйте, че дългосрочно икономическата стабилност и просперитет обуславят и така необходимата политическа стабилност.