Селското стопанство е здравият тил на туризма
Няма нужда от привилегии за пенсиониране, а от промени в заплащането
– Г-н Данев, кои ще са най-големите проблеми за бизнеса през 2012 г.?
– Сериозният проблем на бизнеса в България е влошаването на бизнес средата. Точен индикатор за лошата среда е спадът на инвестициите, които продължават да намаляват трета година, и загубата на работни места. Следващият е свързан с липсата на квалифицирана работна ръка, особено за преструктуриращата се икономика, и все повече обедняващият български трудов пазар. Нараства вътрешният икономически риск за страната, в резултат на което се увеличават лихвените проценти на банките. Реалната независима оценка за риска на една страна, по отношение на бизнес средата, са лихвените проценти, т.е. цената на кредитния ресурс, който се определят от пазара. За голямо съжаление, косвената оценка за бизнес средата е в негативна посока. Чуждите инвестиции не бягат поради финансовата нестабилност, а защото имаме неясна бизнес среда. За пример – в последните години в България са приети 170 закона, в тях е споменато, че трябва да се променят още 158. Променени са и над 1000 подзаконови акта. И непрекъснато се „произвеждат” нови. На второ място – собствеността вече не е толкова сигурна. Измамите и законовия лобизъм се намесват в нейното преразпределение. Няма защита, има мудна съдебна система, която не реагира. В същото време у нас хората не знаят много факти за икономическата действителност. В България 2400 фирми са в процедури по несъстоятелност. Забележете, само през 2011 г. техният брой се е увеличил с 1300. Някъде да сте видели тази информация? Не се следи и защо процедурите за несъстоятелност продължават от една до седем – осем години. Не се чува и за немалкия брой прецеденти, когато несъстоятелността се обявява със задна дата, така че кредиторите, фирмите и банките да останат с празни ръце, защото не могат да си получат дължимото. Медиите говорят непрекъснато за положението в Гърция. Защо не обсъждат икономическия феномен, в условия на европейска криза – Полша? Там се отбелязва ръст през всички години от кризата. Същото е и с Естония, Швеция, Дания. Гърция не е за пример, там политиците от дългто време заблуждаваха еврозоната със Соломон-брадъровска финансова гимнастика. Типична финансова софистика.
– Каква по-точно „гимнастика” имате предвид?
– Не смятам, че е редно аз да дискутирам това, но мога да дам някои примери. Един от триковете е ползването на определени финансови резерви в страната за изкупуване на държавни ценни книжа. Уроците на Гърция показват, че това може да бъде твърде опасно. У нас една от основните причини за вдигане на възрастта за пенсиониране е осигуряването на по-висок рейтинг на страната и, по този начин, да намаляването на цената на държавните ценни книжа. България пласира на вътрешния си пазар държавни ценни книжа при много добра, ако не се лъжа, по памет, твърде ниска цена – 5,11%. Но същевременно, с този ход се иззе част от свободния капиталов рерсурс на банките. При един позитивен сценарий, ако икономиката „потегли”, този ресурс ще е вече ангажиран от изкупуването на ценните книжа. Тези средства, за съжаление, отиват за разходване по публичен път, който не е най-ефективният. Между другото, в Народното събрание отдавна не сме били свидетели на парламентарни питания, пряко насочени към ефективността на разходването на публичните средства.
– Очаквате ли втора вълна на кризата?
– Според нас, изходът от кризата няма да дойде свише. Точен индикатор за измъкването е обръщането на тренда от спад в растеж на инвестициите. Трета поредна година те спадат, но като че ли все още не са достигнали дъното. У нас кризата е по-дълбока, защото е придружена и със структурни промени в икономиката. Така че, освен външните въздействия на дълговата европейска криза, имаме и вътрешно усложнение. Това изисква висока управленска компетентност. Политиците говорят само за усвояване на еврофондовете, но те са малка част от възможните инвестиции в страната. Не се обсъжда и проблемът защо българският предприемач влага пари в депозити и няма стимули да ги инвестира в икономиката. Българският предприемач е изчезващ вид и държавата трябва да мисли как да го опази. Създава се инвестиционен страх, който се подхранва от действията и некомпетентността на политическия ни елит.
– За кои сектори от икономиката ни можете да дадете положителна прогноза?
– Знаете ли, че у нас се извърши „тиха революция” в областта на селското стопанство и по-специално, в зърнопроизводството. Гигантски успех, независимо от косвената негативна оценка на политиците. Този успех създава основата за неговото разпростиране и в скотовъдството, и в хранително-вкусовата промишленост, и в туризма. Никой не разсъждава как стана тази „тиха революция”. В момента България е немалък производител и износител на зърнени храни. Ние сме един от най-големите износители и на слънчогледово семе в света. Въпросът е, как при една умела аграрна и индустриална политика, този ресурс да бъде дълбочинно преработен, т.е., да не се изнася като суровина. Друг голям успех забелязваме и в развитието на туризма, които има постижения, въпреки че държавата миналата година държавата ги натовари с някои промени в данъците и таксите. Правителството сега правилно се насочи, че трябва да даде своя дан на туризма и да го подпомогне, като изгради подходяща инфраструктура, в т. ч., пречиствателни съоръжения и др. „Кокошките” на България, които снасят златни яйца, са зърненото производство и туризма, но никой не иска признае това. Да не говорим, че туризмът осигурява работни места дори за относително неквалифицираната работна ръка на България, която, за жалост, се умножи и продължава да се множава.
– В какво да се изразява признанието към зърнопроизводителите и предприемачите в туризма, според Вас?
– Това признание трябва да се направи чрез подобряването на бизнес среда, за да се увеличат тези успехи. Министерството на земеделието, след като не участва в „тихата революция”, нека поне провежда политики за разширяването на тези резултати в скотовъдството, например. Факт е, че 84 процента от месото, както и голяма част от млякото и млечните продукти, се внасят отвън. Имаме добри успехи в птицевъдството, които могат да се разширят. Защо занемарихме такива подотрасли като зеленчукопроизводството и овощарството? Унищожихме и илигационните съоръжения и не е ясна каква е политиката за това. Селското стопанство е здравият тил на туризма, особено като се имат предвид качествата на традиционния български продукт.
– Не разбрах кой точно извърши тази „революцията”, за която говорите?
– Предприемачите, които поеха риска. Но резултатите са на лице – индустриализирано „превъоръжено” селско стопанство в зърнопроизводството, страхотен износ. Това вече е немаловажен компонент от валутния баланс на страната ни.
– Бяха ли прави зърнопроизводителите като протестираха?
– Едното с другото нямат нищо общо. Не ме вкарвайте в подобни политически предизвикани крамоли. Говорим за действителна революция в нашето селско стопанство. Погледнете какъв обем зърнени култури е произвеждала България в периода 1990 – 1996 г. и вижте сега колко произвежда. Проста статистика. Става ли естествена пазарната комасация на земята, след като разрушихме инфраструктурата на селското стопанство, поради недалновидни политически решения? В последните години се намериха хора, които са достатъчно предприемчиви и които поеха риска, за да се случи „тихата революция”, за която говоря.
– На последната среща със синдикатите за трудовото законодателство по кои въпроси най-трудно се разбрахте?
– Има въпроси, по които изобщо не се разбрахме, но един от тези, по които стигнахме до консенсус, е необходимостта от реформа в пенсионната система. Смятаме, че това, което досега се направи, е палеативно. Проблемът само се отлага във времето. Прогноза – ако не се предприемат предлаганите от нас мерки, след няколко години пенсионната система отново ще бъде в криза. Ние, работодателите, подкрепяме правителството по отношение на въпроса за промената на възрастта и стажа за пенсиониране. Друг въпрос е, че останалите решения, които предлагаме, са по-важни, отколкото изменението на възрастта и на стажа за пенсиониране. В това отношение не сме на едно мнение със синдикатите. Разминаваме се и за категоризацията на труда и ранното пенсиониране. Има професии в страната, които са много по-тежки. В България е насаден социалистическият феномен, който, за съжаление, се разширява – когато е налице проблем в една система, се опитваме да го решим с промени в други системи, без да лекуваме недостатъците на болната система. Необходимостта от промени в заплащането в министерствата, които се грижат за сигурността, се лекува с привилегии за пенсиониране. Тоест, няма нужда от привилегии за пенсиониране, а от промени в заплащането. Тогава всичко ще си дойде на мястото. Ето сега някой казва, че трябва да променим Фонда за гарантиране на вземанията на работниците. Но в това не е проблемът. За съжаление, в България има дълбоко сбъркани процедури по несъстоятелност.
