Икономиката ни не се управлява от пазара, а от политически интереси

Даваме на прокурор договори, които са подписани от определени политици, както и анексите към тях, създаващи финансово дебалансиране на енергийната ни система, обяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК)

---

Автор: Мария Костова, Епицентър

---

Г-н Данев, напоследък бизнесът у нас протестира по-често, отколкото Работниците. Това нормално ли е?

Мисля, че е нормално и предизвикано, защото бизнесът непрекъснато поема не само резултатите от политическите грешки, но се прави и опит да го конфронтират със заетите в икономиката.

Кой прави такъв опит?

Политиците. Неслучайно на 30 септември каним да се присъединят към протеста ни всички заети в икономиката, всички потребители на електроенергия. Притискането на бизнеса е самоубийствена политика. Решенията за бизнеса са много прости. Както има свобода за отделния зает в икономиката в европейското пространство, така има изход за уменията и капиталите на работодателите. Дано не стигаме до това, но и търпението си има граници.

Какво ще бъде по-различното в този пореден протест?

Протестът ще бъде само в София, за да се види мощта на хората, които създават работни места и които знаят какво е риск и управление. Не забравяйте, че това ще бъде заключителният етап от нашите първоначални действия. Преди това те ще се предхождат от среща с главния прокурор Сотир Цацаров и от сигнали за търсене на отговорност на част от политиците, предизвикали ситуацията в енергетиката. Четирите работодателски организации действаме заедно.

Поискали сте среща с главния прокурор?

Да. Даваме на прокурор договори, които са подписани от определени политици, както и анексите към тях, създаващи финансово дебалансиране на енергийната ни система. Сигналите са два – за ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“, и за злоупотребите с ВЕИ-тата. За нас е важно да бъде изяснена отговорността на политиците, които са взели тези решения. Искаме среща със Сотир Цацаров, за да покажем на обществото, че ние не само говорим, но и действаме.

Освен това, искаме среща с Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, защото голяма част от т.нар. „народни“ представители гласуват изменения в законите за енергетиката и за възобновяемите енергийни източници, въпреки че членове на техните семейства и техни близки имат интереси в тази област. Затова настояваме да бъде разкрита информацията за собствениците, договорите и дейността на дружествата, чието производство се изкупува по преференциални цени.

Освен това, изпратихме писмо до Европейската комисия за предоставянето на нерегламентирана държавна помощ. Впрочем, ние сме свидетели на утвърден порок на политическата класа, която предпазливо не повдига обвинения към членовете на своя кръг, като очаква при смяна на управляващите, те самите да бъдат пощадени от подобни справедливи действия.

Кои са основните искания, заради които излизате на протест?

Възстановяване от 1 ноември на цените на еленергията на нивата отпреди 1 август 2015 г., медународен одит в енергетиката, оставка на председателя на КЕВР Иван Иванов, пътна карта за реформи в енергетиката и законодателни промени, вкл. отмяна на наскоро приетите поправки, разширяващи възможностите за включване на нови мощности, в т.ч. от животински тор. И не на последно място, искаме мораториум върху задължителното изкупуване и изкупуването по преференциални цени на ел.енергия от обекти, въведени в експлоатация след 1 октомври 2015 г.

За енергетиката можем да кажем и още нещо. Абсолютно същата атомна централа като нашата, съветско производство, работи във Финландия с 880 души. При нас работят 4500 с най-високите заплати в страната, от които 500 в София, като голямата част от тях са дъщери, жени, приятели на на политиците, които взимат решенията за енергетиката. В „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ работят около 800 души, а в държавната ТЕЦ “Марица Изток 2“ – 2500… Няма да има пари за доходи в България при тази производителност на труда. Не може система като енергийната да има най-високата работна заплата и, в същото време, да е с 2,5 млрд. лв. дългове. Има нещо сбъркано, нещо е деформирано. Кой даде определението, че ние сме пазарна икономика?! Ние сме икономика, движена от интересите, икономика на политическите интереси. В центровете на корупционните паяжини, оплели българската енергетика и икономика, са политическите паяци.

Накъде върви българската икономика, г-н Данев?

Корабът на българската икономика има няколко сериозни пробойни, които създават стратегическа заплаха за просперитета на държавата. Първата е енергетиката – устойчива система, която от 2004 година, в резултат от неразумни действия на политици, е доведена до критично състояние. Не може да бъде в кризисно състояние енергетиката на страна, която има мощности за 12 000 мегавата и с консумация от 3 до 7 хиляди мегавата, и то само в пикови моменти, за не повече от една седмица. Неразумните политически решения доведоха енергетиката в колапсно състояние, до невероятни икономически противоречия в самата система, против всякакви пазарни закони, които карат да настръхва цялото общество за това какво ни очаква.

Защо?

Цялото общество настръхва, защото разумните хора знаят, че енергетиката е в основата на икономическата пирамида и, когато имаме неефективна и погрешно управлявана енергийна система, тя разтърсва цялата икономика. Замърсяването на енергийната систем е факт, който не подлежи на тълкуване, а по-скоро трябва да гледаме напред какви ще бъдат радикалните отрезвяващи и лекуващи мерки.

Какви са те, според Вас?

За голямо съжаление, през последните седмици сме свидетели на създаване на лобистки правови възможности за допълнително затъване на енергетиката с прокарването на изменения в българското законодателство. Добре знаем, че българският потребител няма финансовата възможност да посреща непрекъснато растящите цени на енергията или дори да живее с неопределеността от очаквани увеличения. Българският бизнес, чиято конкурентоспособност се потвърждава от международните пазари, също е поставен под ударите от подобна заплаха. Непрекъснатото притискане на бизнеса до стената, кръстосаното субсидиране на битовото потребление с цел постигане на електорални резултати, води до факта, че в България през последните години имаме срив на инвестициите, влошаване качеството на работните места, ниска производителност на труда и, същевременно – невероятни апетити за повишаване на доходите в една маргинална слабо работеща икономика. Аксиомна истина е, че няма нови работни места, няма просперираща икономика и нов експортен ресурс с висока добавена стойност без инвестиции. Политическите решения в енергетиката срутиха инвестиционния пазар.

Какво имате предвид?

На практика, ако се огледат инвестициите в последните години, голяма част от тях са насочени към безрискови начинания. Едни от тях са възобновяемите енергийни източници, които имат нулев риск, защото е гарантирано изкупуването на тяхната продукция, и то с преференциални цени. Други са изникващите като гъби болници с гарантирано заплащане на техните услуги от Здравната каса, без контрол на качеството на тези услуги. Няма такъв пазарен феномен – инвестиции без риск. Тоест, ние сътворихме безрисков инвестиционен пазар.

Критичните преки последствия от тази деформация нахлуха и във финансовата и банковата система. Тя се „разглези“ да финансира безрискови инвестиции с висок лихвен процент, гарантирана висока норма на печалба – инвестиции, лесно обслужвани, поради преференциалните цени и задължителното изкупуване на продукцията. Банковата система отблъсква, вече не желае да финансира икономически логичните рискови производства. Убиваме бавно, но последователно предприемаческия иноваторски дух и блокираме гъвкавостта на финансовата система. Подобни деформации обричат бъдещето на българската икономика и, оттам, бих казал една силна дума, бъдещето на българската нация. Тези деформации доведоха и до трусовете в банковата ни система, като засега не може да се прогнозира дали тези трусове няма да имат повторения с по-разрушителни амплитуди.

Когато говорим за инвестиции, стигаме и до темата за работната ръка.

Да, това е другият твърде деликатен проблем, по който малко политици говорят – човешкият капитал. В последните десетилетия сме свидетели на ерозионни процеси, които водят до деморализация на българина в отношението му към труда. Стартирайки от гигантските лъжи децата да не ходят на училище, а учителите да твърдят, че са там, само за да запазят заплатите и работните си места, минавайки през делегирането на права на бабите и дядовците да отглеждат децата на емигриралите семейства, постепенно изградихме в децата култура, че могат въобще да не се трудят.

Не мога да подмина етническата обремененост на системите за заетост и тотално сбърканата система за социални помощи, включително временните работни места. Те също доведоха до факта, че голямата част от населението на трудоспособна възраст и особено младите хора не желаят да работят. Няма кандидати дори за високо платени длъжности, които изискват тежко обучение. Все повече стават неграмотните, разширява се  неконтролируемата практика на купени дипломи, и като много български парадокс – купени шофьорски книжки. Трябва трудов ресурс, за да могат да бъдат реализирани инвестициите. Когато нямаме грамотен и квалифициран трудов капитал, няма български и чуждстранен инвеститор, който е готов да поеме риска за бъдеща инвестиция. Страната ни се заобикаля от инвеститорите, така както и бежанците ни заобикалят. Този факт е убийствена, трезва и неманипулирана оценка за състоянието на икономиката и обществото ни.

Как ще се реши този фундаментален проблем?

За голямо съжаление, това е проблем, който изисква години целенасочени действия. Не може с бързи мерки тази тотална деморализация на трудовия ресурс да бъде лекувана. Единственото лечение на този етап като че ли се намира в  емиграционните канали. В Европа най-малкото българинът се възпитава на технологична и трудова дисциплина.

Излиза, че се възпитава нация от консуматори.

Никой не гледа колко слънчоглед ще отгледа, всеки гледа колко субсидия да получи. Започваме да се деформираме като нация от социалните помощи и европейските плащания. Малцина желаят да работят. Ще дам пример: преди няколко години чуждестранен инвеститор дойде с намерението да организира производство във Видин с 2000 нови работни места за нискоквалифицирани работници. Явиха се по-малко от триста кандидати на първия подбор, на втория – 90, а на третия – само 9 потенциални работници. Заплатата, която се предлагаше, беше средната за видинския регион. Инвеститорът отиде в Румъния и построи завода си там. Това – в най-бедния регион на ЕС. Социална и инвестиционна катастрофа. Деморализиращата роля на социалните помощи засилва Андрешковите качества на българина, който работи във временната заетост, но се страхува да се труди повече от 9 месеца, за да не загуби помощите си, както предвижда законът. Българинът се настройва вече как да взима пари, а не как да свърши работа, за да взима пари. Т.е. непрекъснато го принуждаваме да бъде измамник, консуматор и се стараем с цялата ни система да го стимулираме за подобно отношение. Никой не говори за българските инвестиции, всички говорят за усвояване на европейските фондове.

Вносът на работна ръка няма ли да реши проблема на първо време.

Отдавна, от много години говорим за внос на работници, но администрацията е като желе – ти го режеш, то се събира и през това желе не могат да преминат IT специалисти, инженери, независимо от уверенията, че са облекчени процедурите за наемането на чужди кадри.

Бежанците? Не са ли и те потенциална работна ръка?

Понятието „бежанци“ е размито. Нека да отчитаме каква е възрастовата, квалификационната структура и какви са уменията и компетенциите на тези хора. Тези, които имат качества, имат място веднага на българския пазар, защото той е пустинно жаден за човешки капитал с умения, компетентности и квалификация. Но какво означават 2500 души за държава със 7 милиона население, какво означават 200 хиляди бежанци за 500-милионна Европа?