Отново се действа след пожара, а не преди него

През последното денонощие в изявления пред медиите министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и председателят на Комисията по бюджет и финанси при НС Йордан Цонев декларираха, че държавни фирми не са теглили средства от засегнатите от кризата през последните дни банки. Г-н Цонев направи и уточнението, че няма такива тегления „извън лимита от 25% за средствата, които държавните фирми могат да държат в една банка“.

Повод за двете изказвания стана моето настояване отговорните институции да направят проверка имало ли е извънредни тегления, какви са обемите на тегленията и какъв е техният характер – от текущи или от депозитни сметки, вкл. срочни от депозити.

И в двете изказвания, обаче, се прокрадна известен намек към мен за ефекта от изказването ми за извънредни тегления от страна на държавни фирми. В тази връзка бих искал да уточня, че никога не съм твърдял подобно нещо. Това, за което настоях, бе да се направи ПРОВЕРКА кой е извършил необичайни тегления от засегнатите банки, при това не само на държавни компании, но и на частни такива, както и на отделни физически лица.

Ето какво точно казах пред БНР на 30 юни т.г.:

„МИЕ трябва да уточни кой е теглил пари от банките преди настъпване на „Деня Х“, по чие нареждане. … Трябва да се знае кой е дал нарежданията за теглене на парите – собственикът ли, принципалът ли, изпълнителният директор ли, и да се търси съответната отговорност. Визирам не само държавните фирми, а всички фирми, които са изтеглили необичайни от финансовата си практика суми, вкл. и физически лица – откъде са получили тази информация, това е вътрешна информация… Националната банка също трябва да разследва кой и кога е теглил пари – преди или след съобщенията, които предизвикаха тези смущения.“ (http://bnr.bg/post/100428608/bojidar-danev-trabva-da-se-sloji-krai-na-anonimnostta-i-da-se-znae-koi-e-dal-narejdane-za-tegleneto-na-parite)

Благодаря на г-н Стойнев и г-н Цонев за бързата реакция. Надявам се и на тях, и на останалата част от обществото да е ясно, че настояването ми за проверка на необичайните тегления не е целяло нагнетяване на допълнително напрежение, а напротив – намаляване на това напрежение, изясняване на фактологията и откриване на виновните лица. Напомням, че моето изказване беше два дни след „Деня Х“, когато напрежението вече беше спаднало. Уверен съм, че виновни със сигурност има! Когато една от най-стабилните финансови системи в Европа бива подлагана на подобен безпрецедентен удар, не може да няма виновни и обществото ни, институциите ни не трябва да остават безучастни наблюдатели на подобно безобразие. Виновните трябва да бъдат установени и спрямо тях да бъдат приложени съответните наказателни процедури, предвидени по закон.

Ползвам случая да изразя и становище по предложението за криминализиране чрез Наказателния кодекс на престъпленията срещу банковата система. Заедно с това, обаче, не мога да не отбележа, че отново институциите действат постфактум – отново се внасят законодателни предложения, след като кризата е настъпила, а не преди това. Трябваше да чакаме да ни залее потоп, за да проумеем, че имаме проблем с незаконното строителство, с незаконната сеч, с функциите на общинските и другите администрации, и т.н. Трябваше да се стигне почти до потоп в банковата система, за да се сетим, че имаме празноти в законодателството относно недобросъвестното използване и разпространение на вътрешна и/или невярна и спекулативна информация. Защо трябва да чакаме да стане пожар, за да гасим пожара, вместо да предприемем превантивни мерки той да не се случва?

И още нещо, отново се действа на парче. Чудесно е, че се предлагат текстове в Наказателния кодекс, макар да са спорни, но къде са законодателните предложения, например, за допълнения в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)?! Обърнете внимание, че никъде в този закон не се предвиждат рестрикции срещу разпространение чрез ефира на подчертано злонамерени и неверни информации, водещи до тежки обществени и икономически последици. За сметка на това, въпросният закон отделя изключително внимание на рестрикциите срещу корпоративните новини.  Ако една компания допринесе позитивно за обществото чрез своя кампания, инициатива, дарение или друго, същото това общество няма право да го научи, освен ако компанията не си плати за реклама или за т.нар. „платено съобщение“. Законът обаче „мълчи“, когато политик, експерт, журналист или който и да било друг си позволи с непремерени изказвания и твърдения да създаде обществена паника или друга обществена и икономическа вреда. ЗРТ мълчи и за т.нар. „нови медии“, за социалните мрежи, а те също са част от информационната среда, при това все по-важна част.

Това шизофренно състояние на ЗРТ трябва да бъде излекувано, при това – спешно! Защото за всички е ясно, че в днешния информационен свят медиите не просто ни забавляват и информират. Медиите ФОРМИРАТ обществени нагласи и ПРОВОКИРАТ към действия – действия, които не винаги са в полза на обществото, видно от последните събития.