Очаква ни сериозен инфлационен натиск
Водещ: Висшите финансови представители от 20-те развиващи се и водещи икономики поясниха във финално комюнике след срещата на Г 20 в Мексико, че са запознати с рисковете от по-високи световни цени на петрола. „Ние сме нащрек за рискове от по-високи цени на петрола и приветстваме ангажираността на страните производителки да осигуряват достатъчни доставки“, се казва в съобщението. Г-н Данев споделена ли е тази тревога вече и от българския бизнес, той усеща ли последствията от повишените цени на горивата?
Божидар Данев: Първото нещо, което трябва да кажа, е, че българската икономика е силно чувствителна към сътресенията на международните пазари в областта на енергията. Тази чувствителност е вследствие на факта, че тя първо има сериозни макроикономически дисбаланси в икономиката ни и това неминуемо е свързано със сериозните последствия при едни такива колебания как биха се отразили върху цялостното развитие. Второто нещо, не трябва да забравяме, че петролът, на практика енергийните ресурси са в дъното на ценовата пирамида. Когато те се изменят, се изменя цялата система на цените в страната, което означава сериозни тенденции за инфлация. Инфлационен натиск върху икономиката, което ще започне и ние го виждаме, свидетели сме, фактът, че се изменят горивата с едно бих казал сравнително много високо темпо, което е отражение именно на тези международни тенденции. Забележете, че фючърсите на петрола се търгуват на много високи цени. Отдавна, ние, когато говорехме 100 долара границата на барел, я смятахме непреодолима, ние вече вървим над 120 долара на барел. Което означава, че само в рамките на няколко месеца има преодоляване на тези критични стойности и те неминуемо ще се отразят върху българската икономика. Българската икономика е силно енергоемка и дали се изменя само цената на петрола, след това ще последват промени в цената на природния газ. Още преди това ще бъде качена цената на пропан-бутана , оттам на цената на електроенергията и т.н. Всички енергийни ресурси са скачени съдове. Естествено, след това очакваме покачване на цената на зърното, тъй като също е енергоемка култура. Не трябва да забравяме транспортът, а той влиза в себестойността на почти всяко производство. Така че това, което трябва да очакваме, е един сериозен инфлационен натиск в следващите няколко месеца, свързан, разбира се, и с едно допълнително натоварване и на небалансираните макроикономически съотношения.
Водещ: А кои са секторите, които най-лесно ще попаднат под ударите на високите цени на горивата?
Божидар Данев: Ами първото нещо, което е, веднага транспортът. Знаете, че транспортът е силно чувствителен към цената на горивата, особено като се отчита и фактът, че в България все още не е либерализиран пазарът на горивата в степента, която е необходима. Оттам нататък, след като транспортът поскъпне, ще поскъпнат всички свързани с него продукти, особено като всеки ден се разнася. Вземете с един от най-консумираните продукти като хляба, като киселото мляко, като прясното мляко, като хранителните стоки. Не трябва да забравяме, че в основата на земеделието са преди всичко също горивата. И тъй като в нас ценообразуването, то се диктува, разбира се, в голяма степен от политиката на ЕС, почти 50 % от стойността на горивата е данъчни наслагвания, каквито са акцизът, данък добавена стойност, задълженията да се вкарват биогорива в дизела и т.н. и паралелно с това, разбира се, и политиката за нелиберализиран пазар, за липса на либерализиран достъп до газовите тръби на България, за изграждането на нормални връзки с подпазарите на газ, когато говорим за разширяване на газовите хранилища или да кажем недаването на лицензи преди да бъде построена петролна база. Администрацията също трябва да положи своите усилия, освен, разбира се, генералното усилие, което нито едно от правителствата нямаше желание да направи, бих казал да постигне едни макроикономически баланси, които отговарят на световното развитие, тъй като за това нещо се иска електорална смелост.
Водещ: Допускате ли, че всъщност скокът на петрола в световен мащаб ще развие в значителна степен сивия сектор у нас?
Божидар Данев: Вижте, сивият сектор, той неминуемо ще го има, но тук в петролните горива, особено след налагането на последните добри усилия, свързани с измерителни инструменти, свързването на касовите апарати с НАП. Като че ли намалява, намалява възможността да се използва сивият сектор в областта на горивата. Но естествено, в другите сектори на икономиката, отрасли, естествено, сивата вълна ще навлиза. Това е съвсем нормално, в условия на икономическа криза сивият сектор избуява.
Водещ: Ако погледнем обаче към легалния бизнес, какви са вариантите пред него? Някои специалисти вече коментират, че на този етап потреблението е толкова свито, че търговците на дребно се опитват да задържат цените, какви са ходовете след това изкуствено задържане?
Божидар Данев: За мен неминуемо ще се качат цените. Илюзията, че няма да се качат цените ще бъде за сметка на намаление на нормата на печалбата. Нормата на печалба в България през последните три години толкова изтъня, че единственият шанс оттук да върви икономиката е да се повишат цените. Т.е. инфлацията в този случай ще трябва да поеме част от тези удари на икономиката, което е неминуемо. Защото иначе означава закриване на бизнеса. Закриването на бизнеса е по-опасно явление в страната ни, тъй като ние сме свидетели на рязко намаляване на заетостта в българската икономика. Тя никога не е била под 60 %, каквато е в момента. Закриването на работни места, липсата на инвестиции. Така че може би това ще стане чрез преструктуриране на пазара към по-евтини стоки, на потребителския пазар говоря и все пак едно стъписване, продължаващо стъписване в областта на инвестиционната политика на тези фирми.
Водещ: Всъщност това е и основният въпрос, свързан със закриването на бизнеса, който със себе си води и до покачване ръста на безработица. Наемате ли се с прогноза как ще се повиши процентът на безработните?
Божидар Данев: Вижте, безработицата не е толкова опасно явление, колкото непрекъснато се раздува от масмедии и политици. Най-опасното явление в българската икономика е липсата на инвестиции и закриването на работни места. Не безработицата. Тя е следствие. В България се закриват работни места над няколкостотин хиляди в последните три години. Това е опасното. Че няма работни места, на които да се работи, на които да се плащат заплати, тези заплати да влизат в потребление, да се консумира, да има данък добавена стойност, да влиза в бюджета. Това са опасните явления. Безработицата не е фаталното явление.
Водещ: Да, аз използвах думата „безработица” точно като следствие на съкращаване на работни места и закриване на бизнес.
Божидар Данев: Това е страшното, това е страшното. Закриването на бизнеса, съкращаването на работни места, липса на инвестиции. Това е страшното, защото означава, че дългосрочно страната все още няма да излезе от кризата. И това е ясен индикатор дали България ще излезе от кризата и кога ще се обърне тенденцията. Т.е. вместо спад на инвестициите, да имаме обръщане на тенденцията, да има ръст на инвестициите и вместо закриване на работни места да има откриване на работни места. Тези два индикатора са категоричното потвърждение България в криза ли е, или не е в криза, излиза ли от криза, или продължава да потъва.
Водещ: Ръководителят на Европейската централна банка коментира, че в момента Еврозоната е по-сигурно място за инвеститорите, отколкото преди няколко месеца. Според него сега можем да видим стабилизация и признаци на подобрения в икономиката.
Божидар Данев: Да, обаче не забравяйте, че България не е член на Еврозоната. Нито е Естония, нито е Дания, нито е Полша. Така че няма какво да се сравняваме. Да, ако започнем да се надяваме на инвестиции, това означава поне един лак от една година и тоя лак от една година след което би могла България да очаква тези положителни сигнали да достигнат до нейната икономика.
Водещ: На този етап стабилизацията на Еврозоната не означава, стабилност и при нас?
Божидар Данев: Ще рефлектира, но минимум с едногодишно закъснение.
Росица АНГЕЛОВА
