Твърде рано е да говорим, че се отлепяме от дъното

– Г-н Данев, според прогнозите ръстът на БВП за 2015 г. ще достигне 3%. Това добър знак ли е, значи ли, че икономиката на България преживя най-трудните моменти?

– Безспорно, икономиката на България преживя много трудни моменти, но достигането на подобен ръст все още не е достатъчно, не е сигнал, че тя се отлепя трайно от стагнационната подложка и че ще вървим напред. Един внимателен анализ на БВП показва, че увеличението е вследствие на по-високата събираемост, включително на осигурителни вноски, което разбира се, само по себе си е една чудесна новина, защото означава, че сивата икономика намалява, както и че има печеливша битка срещу корупцията.

– Това заслужава адмирации.

– Да, НАП направи революционно изменение в събираемостта и тя доведе до други добри показатели, които иначе едва ли щеше да ги има. Повиши се потреблението – не във физически обеми, а по-точно повиши се събираемостта от продажбите, което е добрата точка в 2015 г. Но още сме далеч от това, което би трябвало да очакваме, за да почнем да настигаме останалите страни. За съжаление, дори с този ръст, ножицата между българската икономика и развитите икономики на Европа се разширява с всеки изминат ден. Наскоро мой познат, бивш министър, ми разказа виц, който чудесно пасва на ситуацията – попитали българина „Как си?” и той отвърнал „Не ме интересува”.

– Ако сме се докарали чак дотам, е доста притеснително.

– Ами да, дотам сме се докарали.

– Ако все пак положителните тенденции продължат, няма ли шанс през 2016-а да се приближим малко повече до развитите икономики?

– Докато няма инвестиции в българската икономика, в производството, в създаването на трайни и устойчиви работни места, докато нама нови продукти, които могат да дадат гаранции за развитие на БВП, и то – с темпове, които ние всички очакваме – ръст от 6-7%, няма да се доближим до средното ниво на европейската икономика. В момента имаме инвестиции основно в инфраструктура.

-И ако искаме да се върнем до нивата на ръст на БВП в България допреди 2008 г.

– Отделен въпрос е дали тогава структурата на икономиката на страната ни беше най-подходящата. Не искам да влизам в детайли в този анализ, но тогава достигнатият ръст беше нездравословен, беше свързан преди всичко с продажба на недвижими имоти, строителство на обекти, които вече са слабо ликвидни и които всъщност създадоха условията за кризата в българската икономика в следващите години… Но за съжаление, на икономическата витрина у нас няма нови продукти с висока добавена стойност за износ, даже се очертава определена криза в износната листа на страната. Така че е твърде рано да говорим, че се отлепваме от дъното и ще вървим напред с добри темпове.

– Дано реалността докаже по-оптимистична картина за тази и следващата година, когато станат ясни окончателните данни на НСИ.

– Не можем да очакваме да бъде оптимистична картината, след като 2015-а беше изпълнена със сериозни напрежения за бизнеса.

– Кои ще бъдат основните проблеми? Предполагам, визирате, по-високата цена на тока за бизнеса, която удря основно енергоемките производства като металургията, да речем. Това ли е основната ви тревога?

– Тревогите са много. Една от най-съществените действително е рязкото увеличение на цената на енергията – с 19 лв. на мегаватчас. Това е много сериозно повишение от над 20%. Това, както Вие сама казахте, обрича енергоемките отрасли. Данните за третото и четвъртото тримесечие показват, че тяхната продукция се е намалила почти с 50%. Ако това продължи, е изключително опасно, особено за металургията, по простата причина, че тя е второто перо в износа на страната след рафинираните петролни продукти. Освен това е отрасъл, който създава много работни места. Да не забравяме, че по линия на технологичните връзки, тя е свързана и с редица други отрасли – машиностроене, енергопотребление и т.н.

– Т.е. самата енергетика ще почувства сериозен проблем от това, че няма кой да й потребява енергията?

– Да. Освен това ще се стигне до сериозни дебаланси, до намаляване на износа. Второто нещо, което доведе до сериозен удар, без да се прави по-стратегическа и задълбочена сметка, е административното увеличение на минималната заплата на 420 лв., което освен всичко създава и сериозно социално напрежение. Наред с това е налице непрекъснатото говорене на политиците за увеличаване на данъците – дали ще е данък „вредни храни” или „уикенд“, дали ще бъде увеличена цената на винетките или на транспорта, както заплашва БДЖ, и т.н. Премиерът Борисов поощри кметовете да вдигат общински данъци и такси. Тези очаквания създават напрежение в бизнеса и той става предпазлив, започва да мисли да не инвестира, да изчака, да види как ще се развият събитията.

– Заради скока на минималната заплата прогнозирахте, че ще има протести.

– Заплатата за хора, които са ниско образовани и не са желали никога през живота си нито да учат, нито да работят, нито имат трудови навици, се доближава до възнаграждението на музейните и социалните работници, библиотекарите, младите научни работници. Те не случайно протестираха тази година… Наред с това, че се тласкат групи хора към протести, се дебалансират инструменти в бюджетната рамка. На практика, вдигайки минималната заплата и оттам – социалните плащания, ще имаме значително по-малко средства за т.нар. субсидирана от държавата заетост, защото разходите за подобни работни места ще бъдат по-големи.

– Повишаването й няма ли да подбутне нагоре и останалите възнаграждения?

– С вдигането на минималната заплата социалната и икономическа справедливост изискват да се преразгледат и да се повишат и възнагражденията и на други заети в бюджетната сфера. Това означава, че трябва да има предвидени средства в бюджета. Т.е. отново започваме да увеличаваме разходите в него. 2015-а беше  много лоша година точно заради подобно увеличение на разходите в бюджета и то е, за съжаление, освен за сметка на приходите, може би и на допълнителните заеми. Както се твърдеше, че няма нужда от актуализация, в края на годината тя беше направена. Не беше проведена нито една ключова реформа, която да доведе до намаление на разходите за 2016 г. Дори някои опити бяха погасени от страх от непрогнозируемия изход от протестите. Затова сме изправени пред опасността отново да има сериозни разходи и бюджетен дефицит.

– А как се отразяват на бизнеса многобройните законодателни промени?

– Депутатите са прахосници на обществена енергия. Непрекъснато сме  свидетели на предложения за допълнения и изменения на нормативната среда. За изминалата парламентарна година до края на ноември са внесени 395 предложения, което при 120 работни парламентарни дни означава по 3,25 предложения дневно. Голяма част от тях са икономически небивалици. За голямо съжаление, не знам дали е въпрос на патологична активност или може би на определена икономическа незрялост, но подобни предложения се обсъждат по медиите, искат се становища на работодателските и синдикалните организации. Неща, които априори се знае, че никога не биха могли да бъдат приети, но независимо от това депутатите ги генерират. За съжаление, това не среща управленската намеса на ръководството на парламента.

– Какво би могла да направи Цецка Цачева?

– Нито един от тези закони да не се допуска за регистриране в деловодството на парламента, ако не е придружен със задължителната по закон оценка на въздействието. Т.е. да се спазва Законът за нормативните актове. Оказва се, че ръководството на парламента не спазва действащото законодателство. Народното събрание се задръства, започва да работи неефективно, създава се шум, който ми се струва, че понякога е целенасочен – да отклони вниманието на обществото от съществените проблеми.

– На прага на новата година какво бихте пожелал на политиците?

-Първо да спрат с тази безумна активност в парламента. Да се ограничат сами и да нямат повече от 30 до 50 предложения за законодателни промени, да се съсредоточат върху изработването на качествени актове. Само Кодексът за социално осигуряване, по който всички депутати са специалисти, както бяха и по друга тема – да речем по приватизационните процедури, е изменен 82 пъти през последните десет години. А иначе твърдим, че правим пенсионна реформа… Второто нещо е политиците да говорят по съществените проблеми. Би ли могъл, например, някой да анализира тези 3% ръст на БВП, за които говорим за 2015 г., дали са продукт само на европейските фондове и на заемните средства, които се взеха в стъписващи размери, или са плод на това, че се подобри работата на данъчната администрация. Ами, анализирайте, господа, за да се види какво да се прави догодина!

– Май има достатъчно феномени за анализ…

– Някой разсъждавал ли е, например, кога ще бъдат възстановени на държавата тези 3,6 млрд. лв., които бяха дадени, забележете – заемообразно, на Фонда за гарантиране на влоговете?! Или кой рефинансира дълговете на големите кредитополучатели от КТБ? Защо, вместо да се възстановят преди една година предоставените от държавата 1,4 млрд. лв. на Първа инвестиционна банка, чак сега, на втората година се възстановиха само 750 млн. лв.? Извинете, но в нормалните икономики, каквато е например тази на САЩ, в момента, в който държавата даде помощ на една банка, веднага вкарва нейни представители в борда на тази банка, за да видят как се управлява тя и по какъв начин са формирани портфейлите й. При нас няма такова явление. Факт е, че банката се оздравява, но бавно. Годините на преход показват, че намесата на политиците в икономиката винаги води до драматични резултати. Затова нека да ограничат политическата намеса в икономиката. Да се въоръжат с повече решителност да не се поддават на изкушението да разпределят публични средства, вкл. по линията на обществените поръчки, разпределянето на структурните фондове и на заемните средства.

– Навлизаме в други проблеми на българската икономика.

– Да. 2015-а не е толкова блестяща за нея. Този фалит на КТБ е подготвян целенасочено от 6-7 години, включително с намеса на държавата, с въвеждане дори на законодателни изменения, които гарантираха превеждането на ресурсите на държавните структури в тази банка. Той не е явление на последните 12 или 15 месеца. Беше изготвен законов капан, за да може да тъпчат свръхликвидност в тази банка. Никой не иска да влезе в същината на проблема, но да не навлизаме в детайли сега.

– Краят на годината е време за равносметки, но и за предупреждения.

– Предупрежденията са следните. Докато България не обърне тренда в инвестициите, не можем да очакваме сериозен ръст на икономиката, нито пък решение на проблема с безработицата и създаване на устойчиви и качествени работни места, не можем да решим и гигантските демографски проблеми на страната. Непрекъснато има призиви „Дайте да увеличаваме доходите!“ и т.н., а не се пита какво харчим – заемите ли? Няма и сериозни виждания кои са отраслите, на които ще се облегне българската икономика.

– Кои са те, според вас, които да помогнат страната са дръпне напред?

– Преди всичко информационните технологии – там най-малко могат да се намесват политиците… В този сектор се изискват хора, които знаят, хора с умения. Там никой не може да бъде парашутист, както има парашутисти в другите сектори на икономиката и особено в държавните предприятия. Другият много перспективен отрасъл, който създава голям брой работни места за хора със средно ниво на квалификация и за който, за съжаление, държавата не полага особени грижи, е туризмът. Да не забравяме хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, което на този етап произвежда основно зърнени култури за износ. Далеч сме от постиженията от 1975 г. в областта на зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството… В края на краищата, това е базата. България има всички климатични и природни дадености, за да развие една мощна хранително-вкусова промишленост, която да захрани и туризма, но да създаде и висококачествен продукт за износ. И още нещо, което не мога да не отбележа – тази година в България ние имахме невероятен шанс и го проиграваме.

– За ползите от ниските цени на петрола ли говорите?

– Да. Цените на петрола се срутиха, цените на газа намаляха. Цените на пшеницата намаляха в по-малка пропорция. При този огромен дебаланс, който имаме във външната ни търговия, вследствие намалението на цената на петрола и вследствие на възможностите, които има страната, ние не можахме да капитализираме нито едно от тези международни явления в икономиката. Пропуска се фактът, че България е в огромен търговски дебаланс с Русия. Ние внасяме оттам стоки за над 5 млрд. лева, а изнасяме едва за 650 милиона. България е от малкото страни с най-висока цена на газа, който внасяме изцяло от Русия. От тази гледна точка, България е притискана като икономика от Русия. От друга страна, американските централи също създават гигантски проблем в икономиката. Те разклащат енергетиката на основата на договори, които не е ясно по какъв начин са подписани. Не проявяват готовност да коригират тези договори и на практика генерираха невероятна криза в българската енергетика, която разклаща цялата икономика. България е поставена под икономическия натиск на двете световни икономически сили – Русия и САЩ, и се гърчи под този натиск, независимо от твърденията на русофили и американофили. Каквото и да говорят те, потърпевш е българският народ.