Нищо старо не е забравено, нищо ново не е направено…
Днес попаднах на една моя статия по проблемите на пенсионната система, публикувана във в. Сега на 21 ноември 2011 г. Ужасих се от факта, че всичко написано продължава да е актуално с днешна дата.
Позволявам си да припомня тази статия, тъй като само преди два дни на обществото бяха представени поредните управленски идеи за „реформа“ в пенсионната система. За жалост, н.нар. „реформа“ не предвижда никакви структурни промени в системата, а цели единствено попълване на дефицита на ДОО, а оттам – на консолидирания държавен бюджет. Това по същество е една „приходна“ реформа, без реални мерки за запушване на пробойните в системата.
- Нищо не се предлага за санирането на системата от всякакви неприсъщи плащания, необвързани с осигурителен принос на лицата.
- Нищо не се предвижда за решаване на огромната корупционна схема, наречена „ТЕЛК“, чрез която фондовете на НОИ се източват по брутален начин.
- Няма решение и на проблема с ранното пенсиониране, най-вече на заетите в системата на отбраната, сигурността и правосъдието.
- Не чухме нито дума за решаване на проблема с т.нар. „право на избор“ на родените след 1959 г. между пенсия от УПФ и от НОИ, въведен с последните изменения в КСО.
Ще цитирам само един пасаж от статията във в. Сега от 2011 г.:
„Пенсионната система е разпъната като Витрувианския човек на Леонардо да Винчи: едната ръка е прикована от наследени от тоталитарно време привилегии; другата – от неясни социални функции; единият крак е приклещен от правата на спорно инвалидизирани лица; другият – от растящия сив сектор.“
Какво от всичко посочено в цитата е променено днес? Какво свърши политическият елит за 4 години? Колко години всъщност са му необходими, за да узрее за истинските структурни реформи, осигуряващи спокойствие и на настоящите, и на бъдещите пенсионери?
