Неправилното управление на човешкия потенциал е най-голямата и най-неоправданата грешка на всички последни управления

Икономиката ни в предходните 15 години и особено през последните 8 регистрирарастеж, но растеж без развитие. 

Растежът беше за сметка на спекулативно търсене в сектора на недвижимите имоти, свързаното с него строителство и нуждата от нискоквалифицирана работна ръка. В замяна на това, в икономиката се наблюдаваше пълзящо влошаване на нейната структура. Закриваха се настъпателно развойната, проектантската, инженеринговата, търговската и други „меки” дейности с висока добавена стойност.

Постепенно се наруши и прекъсна частично възпроизводството на висококвалифицирания човешки ресурс.

Сега думите на политико-икономическия реформатор Дън Сяопин за икономиката на Китай при промените в политиката на ръководство силно важат и за българската икономика „нестабилна, небалансирана, некоординирана и неустойчива” (unstable, unbalance, uncoordinated, unsustainable).

Драматичното е, че при нас дори не се предвиждат промени в политиката на ръководство. Зад светлата картина на високата финансова стабилност на държавата дълг 17 % от БВП се крие една мрачна картина на задълженията на бизнеса от 220 % от БВП – такава диспропорция не съществува в нито една добре управлявана икономика. Това е железен индикатор за оценка на качеството на провежданата икономическа политика. Неоспоримо доказателство, че всички негативи от икономическата криза бяха прехвърлени с лека ръка от политиците върху бизнеса и заетите.

Алън Тейлър (Alan Taylor), изследвайки 79 от големите финансови кризи в последните 140 години, достига до извода, че те са се случили, защото управляващите са разчитали само на вътрешните спестявания, икономиките са дължали малко на външни кредитори.

Горните цифри потвърждават, че в краткосрочен план ние сме обречени на стагнация. При непосилно задлъжнял бизнес, същият няма свободно финансово пространство, не е в състояние да инвестира в икономически дейности с високо добавена стойност, в дейности, осигуряващи нови качествени и устойчиви работни места.

Вследствие на размитото и неразумно управление на икономиката, се стигна до политико-икономическия парадокс, като основен инструмент за нейното оцеляване да се използва инструментът на емиграцията. Емиграцията да покрие дефицита от закриването на работни места, емиграцията да редуцира безработицата, емиграцията да намали социалните плащания, емиграцията да подобрява валутните баланси на страната, емиграцията да тушира социалното напрежение, емиграцията да подпомага бедстващите пенсионери и т.н.

Неправилното управление на човешкия потенциал е най-голямата и най-неоправданата грешка на всички последни политически управления.