Кой и защо размаха плашилото „национализация“?

Твърдението, че Българска стопанска камара е предложила „национализация“ на енергийни дружества, е напълно несъстоятелно и е плод или на неразбиране, или на умишлено насаждане на обществено напрежение. За съжаление, и не малко на брой уважавани анализатори се включиха във водовъртежа от непроверени и недостоверни твърдения.

В Пътната карта за реформи в енергетиката се предлага да се търси инвеститор за ТЕЦ-овете Марица 1 и 3, с когото да се предоговорят условията за задължително и преференциално изкупуване на ел. енергия. Става въпрос за търговска сделка с определени условия, постигната по пътя на преговорите, а не чрез отнемане на собственост, каквато е същността на национализацията.

Едва ли авторите на обвиненията в непазарен подход не правят разлика между „сделка“ и „национализация“, което навежда на мисълта, че смесването на тези две понятия е целенасочено и е опит да се профанизират усилията на работодателските организации за преодоляване на деформациите в енергетиката.

Всъщност, изкупуването на дялове на търговски и производствени структури е действаща практика в редица демократични държави в света. Един от най-красноречивите примери е този с френската компания „Рено“, която от 40-те години на миналия век до настоящия момент е била в процедура по изкупуване на дялове от страна на държавата четири пъти. Подобни примери могат да бъдат дадени и за най-голямата действаща пазарна икономика в света – тази на САЩ. В разгара на световната финансова криза от последните години чрез държавна програма за спасяване на автомобилната индустрия бе осъществена покупка на дялове от световния автомобилен гигант „Дженерал мотърс“. Аналогичен подход бе приложен и за спасяване на банковия и финансов пазар в САЩ. Подобни операции са насочени към премахване на допуснати пазарни изкривявания и защита на публичния интерес.

Изваждането на думи от контекста и тяхното смислово видоизменение може да бъде определено само като опит за манипулиране на обществото и отклоняване на вниманието от реалните проблеми. Зад този ураган от негативни коментари прозира очевиден страх от промяна на статуквото, задоволяващо интересите на определен кръг хора с интереси в енергетиката, но не и на икономиката като цяло. Целта е ясна и тя е да се саботират усилията на работодателските организации за слагане на ред в сектор „Енергетика“. Самият факт, че се стигна до подобна атака, е доказателство, че действията ни са в правилната посока.

Истината е, че не нашите предложения, а съществуващата практика за задължително и на преференциални цени изкупуване на ел. енергия противоречи на логиката на свободния пазар. Също толкова непазарно е съществуването на квазитърговски дружества с основна функция да генерират загуби и разходи, за сметка на всички енергийни потребители.

Оставям на читателя да прецени кой и защо размаха плашилото „национализация“.