Има неизползван потенциал за развитие на българо-руските търговски взаимоотношения
Интервю за руското сп. „Бюджет“, бр.4/април 2018 г., стр. 84-86
— През 90-те години на миналия век, след разпадането на СИВ и отслабването на икономическите връзки с бившите социалистически страни, икономиката на България се оказа в много трудно положение. Стандартът на живот на населението намаля значително. Кое беше най-трудното в този период от историята?
До 1989 г. икономиката на България беше силно обвързана с икономиките на останалите държави-членки на СИВ, а това определяше и структурата на българската икономика. 84% от българския износ и 74% от вноса бяха със страни от СИВ, 13% от стокообмена ни беше с трети държави, а едва 8% беше стокообменът с Европа. За сравнение, към днешна дата над 66% от българския износ е за ЕС, 34% изнасяме за трети страни, а търговските ни взаимоотношения с Русия са се свили до 1,6% износ и 8,9% внос (основно доминиран от петролни продукти).
Сами разбирате, че когато над 80% от търговския оборот е бил насочен към един пазар (СИВ) разрушаването на този пазар води до тежък срив в производството, до разрушаване на цели отрасли.
Да не забравяме, че в рамките на СИВ всяка държава-членка имаше конкретни икономически задачи и на практика липсваше конкурентна среда, а това правеше продуктите ни неконкурентоспособни за другите пазари. Така се оказа, че след разпадането на СИВ българската машиностроителна и електротехническа промишленост, например, е неконкурентоспособна. Ние не можехме да се съревноваваме на външните пазари с продукцията на Германия, Швеция, Франция и т.н. Трябваха ни дълги години, за да преструктурираме производствата си, да въведем нови технологии и иновации, нов дизайн, така че постепенно да започнем да възвръщаме пазарните си позиции в сектори като машиностроенето, електрониката, електротехниката и др.
Друг сериозен удар върху българската икономика след срива на търговските ни взаимоотношения в рамките на СИВ и, по-конкретно – с бившия СССР, беше свързан със селското ни стопанство. Ключов пазар за българската селскостопанска продукция беше именно СССР. Изнасяхме плодове, зеленчуци, консерви, вина и т.н. Рязкото намаляване на износа ни за СССР доведе до срив в българското селско стопанство, както и със свързаната с него консервна промишленост. Този процес беше съпроводен и от проведената аграрна реформа, при която земята беше върната в реални граници на бившите (преди кооперирането) собственици на земеделски земи. Бившите земеделски кооперации бяха практически разбити, а хората се отчуждиха от земеделието. Така постепенно България се превърна в нетен вносител на селскостопански продукти, при положение че преди 1989 г. страната ни беше сред най-големите износители на домати, например. Добрата новина е, че през последните години се провежда обратен процес по окрупняване на земеделските площи, по линията на договорни отношения между големи арендатори и собственици на земя. Поетапно се въвеждат модерни форми на земеделие и към днешна дата България е със стабилни позиции на международните пазари по отношение на зърнените и маслодайните култури.
В допълнение, 1989 г. завари България с един огромен външен дълг (над 70% от БВП) и влошени отношения с външните кредитори.
На фона на тези тежки икономически промени беше платена и тежка социална цена. Рязко спадна жизненият стандарт, стигна се до високи нива на безработица, обезлюдени региони и т.н. Всичко тези негативни явления през 90-те години се подхранваха от политическа нестабилност и липса на инвестиции.
— Въпреки това, до 2004 г. страната успя да достигне нивото от 1989 г. Как успяхме толкова бързо да преодолеете тези сериозни трудности?
Действително, първите демократични години бяха много тежки, но неизбежни. Все пак България съумя сравнително бързо да постигне известно възстановяване и да тръгне напред – и икономически, и политически, и в социален план. Голяма роля за това изиграха две важни събития – приемането на валутния борд и старта на преговорите за членство в ЕС.
Валутният борд постави под контрол разходната част на държавния бюджет и рязко стабилизира страната във финансово отношение. Това създаде и по-добър инвестиционен климат. В България постепенно започнаха да навлизат чуждестранни инвестиции. За съжаление, тези инвестиции в началото бяха преди всичко в недвижими имоти, но се наблюдава и ръст на инвестициите в производство. Това допринася за по-доброто представяне на България на международните пазари, промени износната ни листа и подобри търговския ни баланс, така че към днешна дата ние почти нямаме търговски дефицит.
Членството на България в ЕС е другата важна крачка, която направихме и която изигра изключителна роля за икономиката и обществото ни.
— Какви промени са настъпили в страната след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.?
Всъщност, връзките ни с ЕС стартираха на политико-икономическо ниво през 1997 г., когато стартирахме преговорите за членство. Започна процес по синхронизиране на законодателството ни с това на ЕС. Освен това, към страната ни бяха насочени средства по предприсъединителните фондове, които не бяха никак малко на фона на тогавашния ни БВП. След приемането ни за член на ЕС през 2007 г. европейското финансиране продължи и ежегодно в българската икономика се вливат по няколко млрд. евро, което е сериозен допинг за икономиката ни.
Положителен ефект от европейското ни членство е отварянето на европейския пазар за българските стоки. Една от основните европейски свободи – свободното придвижване на стоки, беше основната предпоставка днес почти две-трети от българския стокообмен да е именно с държавите от ЕС.
Сред положителните ефекти от еврочленството ни няма как да не отбележа и общата регулация по отношение качеството и сертификацията на продуктите, което благоприятства повишаването на конкурентоспособността на нашето производство, а оттук и пазарната му реализация.
За съжаление, друга основна свобода в ЕС – свободата на придвижване, не се отрази особено благоприятно на страната ни, тъй като силните европейски икономики засмукаха огромен човешки ресурс, който днес е изключително необходим на нашата икономика. Става въпрос и за висококвалифицирани, и за по-ниско квалифицирани кадри, от които днес имаме огромна нужда за производството си.
— Как се развива страната сега? Какви са перспективите за присъединяването й към еврозоната?
През последните години България реализира един нелош икономически ръст в порядъка на 3 до 3,9%, но този ръст е крайно недостатъчен за догонването на средноевропейското ниво. Ако средно европейският гражданин генерира около 30 000 евро годишно брутна добавена стойност, то българинът произвежда около 7000 евро. При ръст на европейската икономика около 2%, това означава всеки европеец да увеличава с по 600 евро приноса си към икономическото развитие, а у нас при ръст от 4% това са около 280 евро. Това означава, че ножицата се разширява, а не се стеснява, т.е. на нас ни трябва ръст в порядъка на 8-9% годишно, за да правим реални догонващи крачки.
Важно е да отбележа, че ръстът на българската икономика се дължи преди всичко на външни фактори, а не е благодарение на добро управление. Най-съществено влияние върху добрите ни икономически показатели оказа рязкото понижение на цените на петрола, благодарение на което постигнахме балансирано външнотърговско салдо. Военните конфликти в различни точки около Европа се отразиха, от една страна, на военната ни промишленост, а от друга – на туристическите потоци, които се пренасочиха към нас от Египет и Турция, например. Така че, тези външни фактори повлияха сериозно върху българската икономика. От друга страна, индикатор за недоброто управление на икономиката ни е отливът на чуждестранни инвестиции, който през последните десет години е драстичен. От 18,8% дял в БВП през 2007 г. чуждестранните инвестиции са спаднали до 1,8% от БВП през 2017 г. В известна степен този срив се компенсира от местните частни инвестиции, които от 4,3% от БВП през 2007 г. нарастват до 15,3% от БВП през 2017 г.
Голямото предизвикателство за българската икономика е свързано с липсата на човешки ресурси – и в количествено, и в качествено отношение. От съществено значение за нас е да повишим качеството на образование, здравеопазване, обществена сигурност. Спешно трябва да изградим електронното си правителство, което пряко ще се отрази и на инвестиционния климат.
Що се отнася до Еврозоната, България е постигнала всички условия за влизане в т.нар. предверие ERM II и се надявам, че това ще стане факт в обозримо бъдеще. Все пак, трябва да отчетем и съществуващото притеснение у европейските лидери, породено от неотдавнашните събития в Гърция, нестабилното състояние на Италия, Испания и някои други членки на Еврозоната. Факт е, че след намесата на Европейската централна банка за стабилизиране на Еврозоната беше налят значителен финансов ресурс в тези държави и това създаде допълнителна дистанция в икономически план между членовете на Еврозоната и останалите държави в ЕС, сред които е и България. Важно е тези дисбаланси постепенно да бъдат туширани и да се върви към ефективна кохезия. Една от стъпките в тази посока би било приемането на България в ERMII и, след това – в Еврозоната, както и в Шенген.
— Историята, състоянието и бъдещето на икономическите отношения с Русия?
Както вече споменах, българо-руските търговски отношения претърпяха сериозна трансформация през последните три десетилетия. Ако през 1989 г. над 65% от българският износ е бил за СССР, то днес за Русия изнасяме едва 1,6%. За съжаление, политическите проблеми между Русия и ЕС, както и между Русия и България, се отразяват негативно върху търговските ни взаимоотношения, но аз съм оптимист и вярвам, че постепенно проблемите ще бъдат преодолени.
Дълбоко съм убеден, че има място за българските стоки на руския пазар, защото продуктите на българската хранителна промишленост, например, са добре познати на руския потребител. Все още имаме добри пазарни позиции в сферата на фармацията. Надявам се да запазим и традиционно доброто ни позициониране в сферата на туризма. Не трябва да изключваме и възможностите ни за партньорство в сферата на технологиите, особено на информационните технологии.
Трябва да сме реалисти. Не можем да очакваме съществувалите преди 30 години икономически връзки между България и Русия да бъдат възстановени изцяло, но има достатъчно сфери с потенциал за развитие и в тази посока трябва да се полагат съответните усилия и от двете страни.
