Да заковем прозорците си преди бурята
Ще се промени ли структурата на българската икономика като резултат от кризата?
Категорично ще се промени структурата на българската икономика. Ще дам един пример – промяната на структурата на една икономика зависи включително от климатичните особености. Така миналата година имахме много лоша реколта и делът на селското стопанство падна до 3.5% от БВП. Тази година имаме великолепна реколта и тя предопределя място на селското стопанство между 6 и 7% в структурата на БВП.
Ако направите една кратка икономическа ретроспекция на последните 17 години, ще видите, че непрекъснато расте делът на услугите по отношение дела на промишлеността. Подобни промени в структурата ще продължават – те зависят и от международните пазари, международните цени и от самата конюнктура на българския пазар.
Кои бяха предпоставките на сегашната структура на икономиката?
Предпоставка за сегашната структура на икономиката беше присъединяването на България към Европейския съюз, което повиши рязко цените на недвижимостите и оттам на цените в строителството. Явлението се наблюдаваше във всички нови членки – постепенно доближаване в цените на недвижимостите до средноевропейските равнища – и беше нормално.
Идва момент, когато има безпрецедентна глобална криза във финансовата система и е логично България като част от европейските структури също да получи определено напрежение по икономическите пътеки. Казвам по икономическите пътеки, а не по финансовата система, защото България се радва на една добра финансова система. В това отношение сме далеч пред други нови членки на ЕС. В момента междубанковият пазар в Румъния е с 29% лихва, докато в България е между 5.8-6.0%.
Какви ще са преките ефекти върху икономиката?
Имаме срив на международните пазари на редица базови стоки, които клатят цялата ценова пирамида. Известен е сривът на цените на петрола – от 147 долара на барел до под 50 долара независимо от лекото покачване на щатската валута по отношение на останалите. Цената на черните метали спадна с повече от 50 на сто. Цветните метали паднаха значително повече. Същото се отнася и за медта – която е един сериозен отрасъл в българската икономика, както и за цинка и оловото. България не може да не понесе ударите от подобен ценови срив на международните пазари, защото това ще промени качествено структурата на износа във финансово изражение.
Не трябва да забравяме, че ако направим същата ретроспекция на износа през последните няколко години, ще видим, че на практика ръстът на българския износ не е за сметка на повишени обеми на износ, а на повишени цени, които на международните пазари бяха донякъде спекулативно определяни. Имаше намеса на финансовата система, която формира инвестиционни портфейли въз основата на суровини и материали, които се развиха по такъв начин, че да могат да се повишат изкуствено цените на базовите суровини и материали. България не може да не е потърпевша от това.
А ефектите върху пазара на труда?
Те ще се случат по-бавно и инерционно – първоначално директно в обемите на производство, но тези смущения ще имат ефект върху пазара на труда през 2009 г. Вече чувам, че и представители на политическия елит споделят оценката ни, че до края на 2009 г. безработицата ще достигне двуцифрено число. Черната металургия например свива производството си. Минната промишленост също е силно засегната от кризата. Стои и проблемът с „Кремиковци”. По линията на технологичните връзки като домино редица други сектори започват да свиват своите обеми и може да стигнат до пускане в дългосрочен отпуск, а накрая и до освобождаване на работна ръка.
Добавете и това, че ще се върнат няколко десетки хиляди емигранти в страната, които за голямо съжаление ще бъдат хора, които не са могли добре да се адаптират в чуждите икономики, обикновено хора с ниска квалификация. Трябва да се пренастрои работата на социалното министерство, за да се намерят достатъчно инструменти, с които да минимизираме тежките очаквания за българската икономика.
Какви са най-спешните мерки?
Антикризисните мерки трябва да се вземат още тази година. За нас основният инструмент е бюджетът на страната. Препоръчахме разходите от бюджета да бъдат намалени от 40% от БВП до 38% от БВП и да се създаде сериозен буфер, който да може да посрещне предизвикателствата на една подобна криза. Да се надяваме, че тя ще бъде лека, но от това, че ще вземем превантивни мерки, няма да загуби икономиката.
Какви са макроикономическите ви прогнози?
Планираме по-нисък ръст в икономиката – до два пункта, за разлика от 4,7, както предвиждаше първоначалният вариант на бюджета. Смятаме, че инфлацията няма да достигне планираните размери, тъй като има най-малко три основни фактора, които влияят на понижаването на инфлацията. Първият е, че голяма част от наличните свободни ресурси у населението и фирмите ще бъдат изтеглени от повишените депозитни лихвени проценти в банковата система. По този начин ще се намали натискът върху пазара – потребителското търсене.
Другият фактор е рязкото намаляване на базовите цени на световните пазари. Намаляването на цените на петрола означава намаляване на цените на дизела и оттам – на транспорта, който формира цените почти във всички стоки.
Третият фактор е, че България тази година имаше чудесна реколта, в момента разполага с натрупани огромни запаси от хранителни продукти на основата на зърното. Смятаме, че е нормално при тези високи добиви в страната и замрял международен пазар да очакваме понижение на цените плавно и постепенно, разбира се, в никакъв случай не взривно.
Разчитаме, че ще има ниска инфлация в следващата година, която донякъде ще успокои бюджета и най-важното – ще успокои населението, че няма да бъдат изземвани част от неговите доходи.
Трябва да има по-голям бюджетен излишък, който да бъде буфер и база за спокойствие в българската икономика. Не е страшно да се сбъднат тези прогнози, защото на практика ще имаме резерв, който ще бъде потребен – да бъдат увеличени инвестициите в транспортната инфраструктура. Така ще може да има плавно и меко приземяване на строителния сектор, който беше до момента флагманът на българската икономика, както и да се капитализира за първи път геополитичекото разположение на България.
Кои са другите инструменти освен бюджета?
Сред другите инструменти бих споменал ускореното връщане на ДДС, тъй като при занижените обеми на кредитиране става все по-трудно за бизнеса да набавя оборотен капитал.
Друг ресурс е ползването на европейските фондове – като че ли има определен поврат в това отношение и се надявам, че в следващите години българската икономика ще може да усвои значително повече средства от фондовете на ЕС.
Трета възможна мярка е създаването на клирингова къща към Министерството на финансите, която да изчисти взаимните задължения между фирмите.
Администрацията трябва да бъде леко реорганизирана, като се насочат ресурси към тесните места в услуга на бизнеса и да се опростят редица процедури, които да му позволят по-бързо да инвестира.
А за банковия сектор?
За да може да се разшири кредитният ресурс, предлагаме постепенно да се намаляват задължителните резерви на банките в БНБ, като се спазва едно етично споразумение между банките да не се повишават депозитните лихвени проценти, защото това веднага води до повишение на кредитните лихвени проценти и е свързано с гарантиране на влоговете на гражданите, тъй като там няма риск.
Второто – макар да е деликатен въпрос, но няма нищо лошо, БНБ да обръща внимание на текущите сметки на банките, да не бъде изтеглена част от депозитите към банките майки, част от които са в проблемна ситуация.
А ако мерките не успеят?
Ако не се вземат мерки в бюджета като основен инструмент, нещата могат да получат драматични форми. Основните сериозни проявления на кризата прогнозираме около май. Вече са налице първите индикации за кризисно развитие. Не искам да коментирам, че вече има проблеми и във винарския сектор, машиностроенето, индустриите, които работят на ишлеме. Българският морски флот почти е спрял да работи. Не знам дали е известно на българската общественост, че на световните пазари цените на навлото (такса за превозване на стока с кораб) са спаднали от 4 до 11 пъти. Не проценти, а пъти! Всички кораби в момента са замрели по международните пътища, което е стопиране на търговията, а то след определено закъснение ще удари икономиката.
Прогнозираме до 2% ръст, но това не означава, че не можем да бъдем и под водата. Никой не може да прогнозира в тази неясна ситуация какво може да стане.
Виждате, че най-голямата икономика в света, каквато е американската, не може да прогнозира какво ще стане с нея. Тя е най-големият потребител и трябва да видим кога тази икономика ще започне да се възстановява, за да започнем да правим прогнози кога може да се възстанови европейската и чак след това – българската икономика.
Съкращаване на работни места или замразяване на заплати – как смятате?
Първо, всяко предприятие е уникално – няма обща рецепта за всички. Там, където предприятията имат сериозна норма на печалба, те трябва да инвестират и там хората могат да получават и по-високи заплати. На места, където се свива производството, няма логика да се вдигат заплатите, защото се нарушава себестойността на тази продукция и елемент на конкурентоспособността.
Общо средно за страната ръстът на работните заплати изпреварва производителността на труда, което е негативен факт през последните няколко години и деформира структурата на икономиката.
Там, където има стагнация, е много важно да се запази човешкият потенциал, квалифицираният трудов ресурс, да се отиде към по-гъвкави форми на заетост, макар че нямаме добра нормативна база в това отношение.
Каква е заплахата за България от дефлационна спирала и твърдо приземяване?
Няма шанс за дефлационна спирала и твърдо приземяване. При всички случаи кризата ще бъде далече от общите параметри, в които беше кризата през 1996 г. Валутният борд ни дава много сериозна стабилност. Имаме изключително голям фискален и валутен резерв, което също предопределя устойчивост.
Възможно е определени сектори като туризма да видят ръст въз основа на слабостите в другите икономики, ако се намери добър маркетинг да привлече туристите в този пазар, в който може да станем доста атрактивни с ниски цени и добро качество на услугата.
